Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 93

Няма за какво, миличка. ❤ Покрай моята диагноза много се интересувам, чета, ходя на и слушам медицински конференции. Помагам си и с ИИ агент, върху който активно работя, и искрено се радвам всеки път, когато мога да бъда полезна. Но нека винаги търсим мнението на МНОГО ДОБЪР лекар – а тук помежду си да продължаваме са си помагаме да разбираме информацията, да задаваме правилните въпроси, да се подкрепяме и да се успокояваме, докато стигнем до кабинета на такъв.

Та, по последното написано от теб, ето какво ʼизлизаʼ:

Тук има две отделни теми и според мен си струва да се коригират внимателно, защото написаното може да заблуди други жени.

Първо, разликата Ki-67 14% срещу 65% е огромна и не бих я обяснила просто с „зависи с кой препарат работят“. Ki-67 действително има сериозна междулабораторна и междунаблюдателна вариабилност — влияят фиксацията, антитялото, методът на оцветяване, коя зона на тумора се оценява („hot spots“) и начинът на броене. Но при 14% срещу 65% е разумно да се направи експертен патологичен преглед на двата препарата/блокчета и да се установи дали се сравнява една и съща туморна находка и по еднакъв метод. Това е особено важно, ако Ki-67 би повлиял терапевтично решение.

Второ, за PET/CT при новодиагностициран HR+/HER2−, предполагаем Luminal A ранен карцином: не е вярно като общо правило, че PET/CT е задължително за стадиране. Необходимостта зависи от клиничния стадий, размера, лимфните възли, симптомите и риска за далечни метастази. При ранен нискорисков рак PET/CT често изобщо не е необходимо. При по-висок стадий или съмнение за разпространение вече може да бъде много уместно.

И още нещо интересно в конкретния случай: 16 години след първичен лобуларен карцином сегашният инвазивен дуктален карцином може да (и най-вероятно) представлява нов първичен рак, а не непременно рецидив. Това е важна разлика и окончателната преценка изисква сравнение на старата и новата патология.

Съветвам те да си направиш консултация с д-р Николай Недев в Сити Клиник, Младост. Наскоро придружих моя приятелка, със сходен на твоя случай и и даде много добри насоки.

Късмет и съм насреща, ако мога да помогна ❤

DaiaD, относно Ki‑67 дадох материала за трето мнение и написаха, че се солидаризират с мнението на доц. Факирова. Туморът по шева на гърдата е бил 18 мм; имало е само едно блокче и едно стъкълце. Доц. Факирова ми даде още стъкълца и написа своето мнение. И мен много ме смущава разликата в Ki‑67. Казах на доц. Факирова притеснението си относно това и тя отговори, че за да се определи Ki‑67 трябва да се прегледат 500 клетки, което не е възможно, и един вид показателят е „тра‑ла‑ла“. Когато се разболях първия път, този показател не го изследваха. Но ще помисля относно написаното от теб. Благодаря много.

Разбирам те и всъщност това, което ти е обяснила доц. Факирова, има научна логика. Ki-67 е биологично смислен показател – показва каква част от туморните клетки активно се делят – но е един от по-трудните за стандартизиране маркери. Върху резултата влияят фиксацията и обработката на материала, антитялото и методът на оцветяване, коя част от тумора е попаднала на конкретното стъкло, дали се оценява т.нар. „hot spot“, както и самият начин на броене. Туморът също може да е хетерогенен – една негова зона да се дели значително по-активно от друга. Затова различни стъкла дори от един блок понякога могат да дадат различна картина.

И за 500-те клетки е права – международните препоръки за стандартизирано отчитане действително предвиждат оценка на стотици инвазивни туморни клетки, често поне 500, именно за да се намали субективността. При малко количество материал обаче това невинаги е възможно и тогава самото измерване има допълнителни ограничения.

Това, което все пак ме кара да се замисля при теб, е мащабът на разликата – 14% срещу 65%. Ако говорехме за 14% срещу 20–25%, бих го приела много по-лесно като вариабилност на метода. Но 65% вече е категорично висока пролиферация, докато 14% е съвсем различна биологична картина. Това не означава, че някой непременно е сгрешил – напълно възможно е да са оценени различни участъци на хетерогенен тумор – но според мен разликата заслужава обяснение, а не непременно още едно механично повторение на Ki-67. Бих попитала дали е оценен един и същ инвазивен компонент, дали 65% е дифузна стойност или е от „hot spot“ и кой резултат патологът в крайна сметка счита за най-представителен.

И тук има още един интересен момент. Ако сегашният тумор е ER+/PR+, HER2−, G2 и Ki-67 14%, определението „Luminal A-like“ звучи логично. При Ki-67 65% обаче биологичният профил вече е много по-близък до Luminal B-like. Само уточнявам, че това са сурогатни определения по имунохистохимия – истинските молекулярни подтипове Luminal A/B първоначално са дефинирани чрез генна експресия.

Затова аз не бих нарекла Ki-67 точно „тра-ла-ла“. По-скоро бих казала: важен, но несъвършен и доста шумен показател, който никога не трябва да се чете самостоятелно. Международните препоръки също са доста предпазливи с него. Най-надеждни са крайните стойности, докато междинните са значително по-трудни за интерпретация. И най-важното – дали е необходима химиотерапия при HR+/HER2− ранен рак не бива да се решава само от Ki-67! Гледат се размерът, grade, ER/PR, HER2, лимфните възли, възрастта/менопаузалният статус и, когато случаят го позволява и решението е неясно, геномен тест като Oncotype/MammaPrint. Стана ли дума да тези геномни тестове при теб?

Аз бих мислила и за още нещо, може би дори по-важно от Ki-67: преди 16 години си имала лобуларен карцином, а сега описват инвазивен дуктален карцином. Това поставя въпроса дали сегашното заболяване изобщо е късен рецидив или представлява нов първичен рак (както предположихме по-рано). Различната морфология подкрепя втората възможност, макар сама по себе си да не я доказва. Ако старият материал още съществува, сравнението между старата и сегашната патология от опитен мамарен патолог би било много интересно.

Така че аз лично не бих се плашила от числото 65% и не бих решила, че то автоматично означава по-лоша прогноза или нужда от химиотерапия. Но и не бих подминала разлика 14% ↔ 65%. Бих искала просто да знам защо я има и кой резултат специалистът счита за представителен. В крайна сметка лекуваме цялата биология и стадия на тумора, а не едно число от имунохистохимията. Прегръщам те и не спирай да се интересуваш. Знанието е сила!❤

Толкова много грешки стават. Моят тумор нарастна от 8 мм на 8 см по документи. Изморих се да "поправям". Също имах разлика при KI 67, след биопсия видях резултат в е здраве 5%, обажда ми се хирургът и ми съобщава резултат 15% и по всички писмени документи 15%. Не ми се бореше с вятърни мелници и изчаках резултата от ИХХ след операцията 3%. Изводът е, че някой прибави 1 пред 5. Може и този случай да е подобен . Да е написано 6, вместо 1.

DaiaD, възхитена съм от знанията, които имаш. За съжаление, аз не се интересувах от нищо през годините на ремисията. За геномни тестове при мен не ставаше дума. Кого да питаш за разликата в Ki‑67? Блокчето трябваше да върна в лабораторията по патология и там попитах анатомопатолога защо има такава разлика и какво може да означава. А той се зачерви от нерви и каза, че щом тичам по доценти и професори, защо не ги питам тях, и започна да подскача като петел. На никого не му изнася, че уж неговата биопсия не се е потвърдила някъде на друго място. А старото блокче от първата операция би трябвало да е в същата клиника по патология. Аз се оперирах и първия път в същата болница. Но сега в екипа им са нови млади хора, други лица. Бях диспансирана там всички тези години. Не искам да се споменава името на тази софийска онкология.

Благодаря ти ❤ И не се упреквай, че през годините на ремисия не си се интересувала толкова. Това е изключително здравословен подход! Човек трябва да има право да живее живота си, а не да завършва половин медицина, за да получи качествено лечение.

И да – точно патологът е човекът, когото е било напълно логично да попиташ. При Ki-67 14% срещу 65% въпросът „Защо?“ е съвсем основателен. Разликата може да има научно обяснение – различен участък на хетерогенен тумор, различен материал, обработка или начин на отчитане – но е достатъчно голяма, за да заслужава обяснение. Не толкова да търсим „кой е сгрешил“, а кое е най-представително за биологията на тумора и променя ли това лечението.

За жалост и аз вече съм била свидетел и на реални медицински грешки, и на лошо отношение – за щастие не върху себе си, а при други хора. Затова ги насърчавам да питат, да търсят второ мнение и при необходимост да ескалират. Информацията е важна. Не за да ставаме сами лекари, а за да разпознаем кога нещо не се “връзва” и да стигнем навреме до качествения специалист. А добрият лекар не би трябвало да се страхува от въпросите или второто мнение – той обяснява, проверява и аргументира решенията си.

В твоя случай обаче едното мнение вече е на доц. Факирова, която е изключително добър патолог, затова аз лично не бих тръгнала да гоня четвърти и пети Ki-67. Ако все пак искаш още една напълно независима верификация, бих обмислила например доц. Калин Калчев във Варна – не защото търсим „по-добър“, а още един силен независим поглед.

И ако старият материал отпреди 16 години е наличен, бих го дала за сравнение. Тогава е описан лобуларен, а сега дуктален карцином и въпросът дали това е много късен рецидив или нов първичен тумор според мен е поне толкова важен, колкото Ki-67.

След това бих събрала “ръчно” мненията от силен мултидисциплинарен екип: патолог + медицински онколог + лъчетерапевт. Ако остава реална дилема дали е необходима химиотерапия при този HR+/HER2− тумор, бих обсъдила и MammaPrint или друг подходящ валидиран геномен тест – не за да реши дали „истинският“ Ki-67 е 14 или 65%, а за да даде по-интегрирана информация, която действително може да повлияе терапевтичното решение. А ако преди 16 години е имало лъчетерапия в същата област, бих занесла стария лъчелечебен план на опитен лъчетерапевт (д-р Николай Недев) защото това е важно за възможностите за ново облъчване и цялостния локален план.

Не ти трябва четвърто число. Трябва ти човек с достатъчно експертиза, който да събере всички числа в една смислена картина. А добрите лекари заслужават огромно уважение именно защото не се страхуват от въпросите и второто мнение – обясняват, проверяват и застават зад решенията си. Знанието на пациента не е конкуренция на добрия лекар. То ни прави партньори. ❤

Мила DaiaD, за MammaPrint никой не ми е казал нищо - нито онколозите в болницата, нито проф. Тимчева, доц. Факирова, проф. Гаврилов. Направих преди години 10 бр. лъчетерапия = 20 грея, а сега направих 20 бр. = 40 грея. Така са го изчислили физиците. Нищо не усетих от нея. Сега пия Фемара. Много се притеснявах, че ще ми е зле, но засега не усещам нищо. Дори пия в тази жега бирица, както е писала Фри, че „попива“ , само че не пуша.

НОВА ТЕМА - 94!