Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 93

Ами, не съм сигурна частична операция или мастектомия е по-зле или по-добре. Аз бях първоначално с квадрантектомия на едната гърда, но когато се появи друг рак, не метастаза в другата, сама поисках мастектомия (е, и импланти), така се почувствах по-спокойна, нищо, че хирурга ме уверяваше, че няма нужда да пипаме първата. Аз нямах нерви само да се чудя дали нещо ново няма да се появи пак. Така че е относително. Разбира се, ако ти кажат, че няма нужда - естествено, че е по-добре да не го правиш. Просто не смятай мастектомията за толкова ужасно нещо, ако се налага, има някакви методи вече, с импланти или без…важно е да си жива и здрава.
А на децата кажи спокойно и внимателно истината - че е болест, която вече се лекува и е превърната от лекарите в една хронична болест, а не е присъда - защото именно това е истината. Аз отметнах вече 10 години от първата диагноза, точно юни 2016 ми се случи, дъщеря ми тогава беше на 9 години, вече е на 19, скоро беше абитуриентка. Мисля да съм до нея и до баща й дълги години, живот и здраве.

Ако ти се чете/слуша/гледа още, разгледай моя канал, където споделям всичко научено до момента: https://www.tiktok.com/@deyaofhope_bg?_r=1&_t=ZN-97LRzsTrfDH

Ще се радвам да ти е от помощ!

Cccvety, дай си малко време.

Както вече казахме, ракът е лечим даже в 4-ти стадий.

Винаги съм била с голям и плътен бюст. Ако навремето някой ми беше казал, че ще си сложа импланти, така щях да се смея...

След диагнозата:

През цялото време бях позитивно настроена.

"Всичко се нарежда по най-добрия възможен начин.".Амин.

Става ми по- леко , когато така ми говорите . Благодаря ви , герои сте

О, да, и аз повече харесвам по-малкия си бюст сега, преди бях чашка С/Д, което на моя ръст от 155 см е огромна работа, доц. Романски като каза - ама ще ги направим по-малки, защото не знам на дясната ти заради направената преди това лъчетерапия дали ще издържи кожата с по-големи, аз бях - Ами, супер, аз и не искам вече голям бюст!
Спортувам сега, без да се притеснявам, че нещо подскача там /което е доста болезнено при голям бюст/, а и както се шегувам с мъжа ми, скоро ще бъда като в смешката - "много е странно в автобуса, като усещам, че бузите ми се тресат, а бюста не."
Цвети, наистина, сега изглеждат страшни нещата, но един ден ще се смееш, повярвай! Лошото се забравя, колкото и да не ти се вярва сега.

Аз съм с двойна мастектомия и импланти в една операция. Леко ги намалих даже...въпреки че доктора предложи да ги уголеми... Не съм правила генетични изследвания... Направо реших да махна и двете (да я не мисля другата). В същата операция ми махнаха и лимфните възли, защото при мен имаше мети там. Преди операцията минах химиотерапия, след операцията лъчетерапия... Една година бях на таргетна... В момента съм на нолвадекс... (при мен е хер 2 позитивен, хормонално зависим 1%)
В началото е доста страшно, но почне ли лечението някак си върви...
Добрата новина при вас е че е хванато рано...
Всичко е по протокол, но направете две консултации преди да започнете лечение
Всичко ще е наред!

За 1% хормонозависимост са назначили хормонална терапия?

Да! Колебаеше се доц. Консулова... Ама за всеки случай... Една година горе долу каза че ще ме остави на нолвадекс, с уговорката че на три месеца се проследявам на гинеколог и ако има проблем ще го спре и по - рано

Писах ли, не помня, тройно негативен съм и аз. Размери 3-4 см. BRCA 1 и 2 са ми отрицателни. Въпреки това избрах двустранна мастектомия  с едномоментна реконструкция. Аз си бях с чашка В, така си и останах 😄 Терапиите ми бяха химио и имуно.

Cccvety, кураж! Както пише eyeswideopen, започне ли лечението, започва да олеква. Разбираш, че има някакъв план за действие и го следваш. Аз лично, когато разбрах след биопсия и КТ, че ще мина пълна програма - операция, химия и лъче, първо бях в пълен ступор, обаче като започнах да отмятам задачите една по една, стана лека-полека по-поносимо.

Нолвадекса няма отношение към ХЕР-а, а към Естрогена.
За мастектомията вярно че всеки случай е уникален, но все пак...
Преди две седмици говорих с жена от Благоевград с 4 поредни частични операции за 4 години, което за мен е брутално и безумно. След всяка операция с времето са намирали нови и нови образувания, и буквално са измъчили жената, вместо една единствена мастектомия.
Аз за сега още нямам нищо ново след квадрантектомията през 2013, но да чукам на дърво.

Здравейте! Писах, окуражихте ме и ви благодаря. Първите няколко дни четох, препрочитах, но информацията, която сестра ми е дала не е много. Стигна се дотам изкуствения интелект в четвъртък да ме прати да си легна и да спра да чета.  Засмях се, че съм "голяма работа" щом дойдох в повече и на изкуствен интелект. Вчера посетих и психолог. Извинявайте, че пиша за себе си само, но ще дам малко предистория - преди 3,5 години преживях най-големият ужас за един родител - на бебето ми откриха  образувание в коремната кухина. Оперираха го в чужбина и слава Богу беше доброкачествено, но докато излезе хистологията бях превъртяла играта. След това развих постравматично разстройство, тревожност и хипохондрия. Година и половина по-късно почина баща ми. Сега това. Тревожността ми не ми позволява да чувам правилно. Чувам диагноза, чета положителни проценти, но умът ми вече чертае лош развой. Така беше и с детето, добре че беше мъжа ми да слуша и после да се опитва да ме успокоява. Другата седмица съм и на психиатър. Иначе за сестра ми - напипала е бучката преди месец и малко, веднага е отишла на лекар, започнали са изследванията, лекарите са действали бързо. Първоначално са мислили, че е само в гърдата, но на последващо изследване е светнало малко и в близка лимфа. Идеята им преди това е била да минат директно към операция, но впоследствие са преценили да бъде на химио и имуно. Имат план за действие.  Когато сестра ми дойде да ни каже вече беше минала една химиотерапия. Попитах я, защо не ни е казала по-рано. Каза, че е искала да си подреди нещата и да има яснота при спокойствие, защото ние с майка ми сме паникьорки. Което е абсолютно вярно. Смята, че високите стойности на кръвна захар и наднорменото тегло може да са една от причините за случващото се плюс смяната на работа и смъртта на татко, с когото тя беше много близка. Планът е ако показателите са ок да има химио всяка седмица. Засега има добър дух (винаги е била по-твърда и хладнокръвна от мен), продължава да ходи на спорт. Вчера прекарахме два часа заедно, смяхме се, аз май повече говорих. Говорихме си спокойно за страничните ефекти. Каза, че след втората химио е била бледа и се чувства изморена. Майка ми е тази, която гледа по нажалено, та я предупредих другият път да си вземе валидол, но и на нея и се струпа много, а е над 80г. Не знам, дали да насоча сестра ми към тази страница, не искам да й влизам в личното пространство. Може би ще й я дам като опция, а пък тя да си реши.

Чак на психиатър.... Стегни се, РМЖ не е фатално заболяване, лекува се. Всеки ден само в БГ се диагностицират сигурно 10-15 нови случая. Ако всички тръгнат по психиатри кой ще работи шегувам се, но наистина човек не трябва да откача.

Нали и психиатрите трябва да работят:grinning:
Може ли да ви помоля за насоки какво е добре да яде и съотвртно да избягва като храна, какви добавки са полезни да приема отвъд лечението. Четох за джинджифил и кимион, казаха ми за домати и разходки в планината. Също така искам да й купя козметика, тя не е много по тези неща, но мислех за розова вода натурална и някакъв хидратиращ крем, но какъв. Разбрах от нея, че цитруси не може да приема. Толкова съм в небрано лозе, че онзи ден и купих телешки суджук от био магазина. Доста се смя като и го дадох.

Ana_Luna, ако и на химия, няма да й се яде много вероятно. Добре е да са леки, недразнещи стомаха и червата храни - без пържено, без пикантно и т.н. Много вода, на често, по малко. С моите химиотерапевтици грейпфрут беше забранен (пишеше го даже в листовките). Относно добавките - само след консултация с лекуващия онколог. Може да пречат на химията, което няма да е добре. Козметика аз ползвах само бебешка - реших, че най-малко химия има в нея, а мен и без това ме блъсках с друга химия. 🤭