Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 93

Да, абсолютно си права. Но за пореден път ще си позволя да обясня и защо е така — няма да се уморя, пък виждам, че още се прави погрешно на някои места. Не е за вярване..

Дори когато на образно изследване се вижда, например, „само“ 4 мм съмнително образувание, първата стъпка ЗАДЪЛЖИТЕЛНО кор-биопсия.

Защото:

1. Образното не е окончателна диагноза.
Ехографът вижда находка, но биопсията казва какво е тя.

2. Ако се потвърди злокачествен процес, следва бързо стадиране — често и ЯМР.
ЯМР може да покаже реалния размер (който е възможно да се окаже двоен! на видяното до момента), допълнителни огнища, състояние на лимфни възли — и това може да промени целия план.

3. Биологията на тумора определя лечението.
ER, PR, HER2, Ki-67, grade — това не се вижда на ехограф, а е решаващо.

4. При тройно негативен или HER2+ рак наличието на тумора преди терапия е изключително важно.
Така се оценява отговорът към лечението и съответно точния дългосрочен терапевтичен план. При имунотерапията, например, идеята е под нейно въздействие имунната система да се “запознае с врага”, докато той още е в тялото. Махне ли се, тази възможност отпада.

Затова съвременната логика е тази: първо тъканна диагноза, после стадиране, после правилен план. Не операция на сляпо.

Момичета, в болница съм. Не се бутам по пътищата и съм много добре. Coral344, благодаря за съвета личният лекар да ми изпише лекарства за хормонотерапия, но няма как - в онкодиспансера не са ми ги изписали и няма название на лекарството, което ще приемам. Онкокомисията трябва първо да посочи какво ще бъде, въпреки че проф. Тимчева е написала своята препоръка. А иначе благодаря за информацията. Сега ще знам аз и много други, които прочетоха поста, как личният лекар може да изписва хормонотерапевтични лекарства по време на престоя ни в болницата.

Каква предварителна подготовка?
Поставя се лидокаин в гърдата изчакват се 10-15 мин за да подейства лидокаина.
Прави се малък разрез със скалпел за да се вкара дебелата игла, която представлява голямо шило, през цялото време се наблюдава с ехограф гърдата. Доктора натиска бутона на тази игла, така се отрязва част от тъканта, вади се и се поставя тъканта в контейнер с разтвор.
После се чакат резултатите, най - мъчително е чакането а не взимането на пробата.

Това важи за всички месечни лекарства,които се отпускат по ЗК и за всякакъв вид заболяване.Все пак има много пациенти,които освен онкологично заболяване имат придружаващи такива и се налага ежедневен прием.
Споделям информация,все на някой ще му е от полза.

Mira, да допълня Bria за биопсията. Процедурата никак не е страшна, но мен, например, ме хоспитализираха по този повод в бившата Тина Киркова. Преди процедурата пуснаха кръвни изследвания, направиха кардиограма и консултация с анестезиолог (имам история за алергии). След това (вече обедно време) направиха кор биопсия за има-няма 15-на минути.

Аз си платих биопсията, всичко мина гладко много мили и любезни бяха докторите в Токуда. Доволна съм много от отношението, аз разбира се бях под голям стрес, то няма как да не си.
За около час и нещо всичко приключи и си тръгнах.
После се мазах с гел Арника.

Благодаря ви за насоките и споделянето. ще направя мамограф в петък и после ще мисля. Дори запазих час за др. Иванов, младши, за събота имаше. Но си мисля за мнение да отида при него. И ще решавам. Ще се консултирам и с вас. Уж разбрах стъпките. Днес звънях и за др. Йорданов, в София. казаха ми като имам мнение, да се обадя да го питат дали може да направи биопсията.  Ще разгледам назад и за другите лекари, които сте препоръчали.
За др. Иванов в Пловдив, ми харесва, че е и хирург, и прави биопсия, предполагам, че диагностицира.
Трудно ми е.

Голям късмет, че всичко в един ден е минало. така поне не се мисли много. Аз сега изпушвам.
А ми казаха за някакво генетично изследване. Било важно. Вие правили ли сте.

Мира, аз лично генетично не съм правила. Имунохиснохимията, или както там му казват, си показа показатели за хормонален. От там образен, хирург и патолог, плюс онколог, заедно обсъдиха и взеха решение, че може първо операция, демек комплексно решение. Хистологията след операцията затвърди резултатите от корбиопсията, а размера малко се разминаваше, описаха го 6мм. Минах си лъчето след това, и си бия инжекциите и си гълтам тамоксифена до ден днешен (стига да не забравя де, че май-май напоследък често ми се случва). Аз се оперирах във Варна при Вълкан Иванов, образен д-р Куца ров го установи, при патолог отидох при Емил Кънчев, а след операцията хистологията ми е от Калчев в терапия.. направих консулт с проф.Цонев и там се и диспансеризирах. За баща ми също с Цонев се консултирах, и с Щерев, и при Пиперкова бях, и при Бочев, дотук съм доволна от консултите,покриват мнението на първоначалните разчетиот д-р Куцаро в, че основно при него се следим, за всичко, поне за сега.
Ще се справиш, направи каквото ти казват, генетични щом трябва, също направи, явно за да те карат има причина, но аз не съм най-вещата, другите ще те насочат по-добре от мен.
Пожелавам си повече лекари да взимат комплексни решения, да си говорят по между си, че да сме по-спокойни ние пациентите, дето нищо неразбираме.
Да, имах късмет тогава.. Аз съм споменавала, че отидох на профилактичен и така го хванаха, а осем месеца преди това бях ходила от работа на т.н. задължителни профилактични и нищо не ми бе засечено. Имах смущение в цикъла, чувствах умора, пръстците ми изтръваха и чувствах странно напрежение в тях... След операцията онази умора изчезна, пръстците вече не ги чувствах изтръпнали, много странно, може и да си внушавам, но това го чувствах преди да разбера, че имам рак..луда работа..
Помолих хирурга да ми снима образованието, когато го махне, свима ми го и ми го прати, каза че съм първата, която искам такова нещо изглеждаше черно нещо, от сентинелното оцветяване, явно, бях с премахнат първи стражеви лимф, който беше чист.. хистологията от операцията беше няколко страници изследвани различни неща, вече не помня какви..ki-то ми беше 5%. Според хирурга, когато ми излезе протокола за лечение, ми каза, че е малко прекалено това с резелигото,но ето,слагам си го още,не смея да го спра Откриха ми го 2023г, бях на 45, сега съм на 48, да видим до кога..
Малко дълго се изписвам, явно е страничен ефект от писателските ми наклонности, или от зодията,или от нещо друго
Няма да се страхуваш, че нали зваеш, страхът краде мечти
Кис ю, all  бейбис..