Не канят синът ми на рождени дни

Еми, така си е. Децата желаят да играят с някого, канят го. Сигурно биха разширили избора си, но в самите детски центрове има ограничения на бройката според ценовия пакет. С една моя приятелка родихме през 4 седмици първите деца. Никога не сме присъствали взаимно на рождените дни, просто защото те не си допадат. Момчета са, виждали са се, играли са по малко, но не си допадат съвсем, съответно не се каним. Подготвям подарък за децата ѝ, когато се виждаме, тя също, и толкова.

Не спирам да се чудя от къде толкова комплексарщина се навъди у хората.
Много важно, че някой празнувал, пък друг не бил поканен.

Тази невербална и вербална агресия между уж възрастни се прехвърля на децата.

Децата са си в техния свят, често едното ми дете дори не помни кой го е черпил в градината, защото е било заето да прави бели или си е играело нещо.

Моята учителка от детската градина е майка на моя съученичка, безброй пъти в училищна възраст съм ходила у тях, правили сме купони, писали сме проекти, но аз спомен от градината нямам, а някакви моментни картини

Важно е, защото такива действия могат да оформят големи комплекси в децата.
В съседна тема в СО четем за 17 годишно момиче на ръба на самоубийство защото цял живот е било изолирано и игнорирано защото е с Аспергер.
Децата не са глупави. Мислите, че не чуват разговори и закачки за поредния рожден ден, на който не са поканени.
Всичко разбират, всичко усещат.
Нормално е като родител да те боли, че детето ти е отритнато.
Обаче след като авторката писа, че детето й е "труден характер" е редно да се започне от там и да се работи по проблема, а не само да се мята кал по другите.

На 3-годишно дете аз не бих оставила да казва, особено пък ако не мога да се дишам с нечия мама или татко. Но сигурно има и такива, които се водят по децата си. Има и такива, които казват: Няма да си играеш с еди кой си, на детето му се играе със същия и изпява на госпожата какво казали мама и тате. Те на тази възраст никак не са по такта и пазенето на тайни.

Зорлем няма да стане бутането да се приобщи, дори с подмазване и скъпи подаръци.
По -добре да се работи с детето в посока бъдещи интереси и подходяща среда занапред.

В първа група детето не е отритнато, всичко е в главата на майката.

Да, има и такива обработващи децата си още от сега. Най са ми смешни такива, като попаднат на моите двамата, където без да съм ги съветвала  се обръщат и игнорират мрънкащото насреща

Моето обаче знае кое е "клюкарката" в класа и не и е приятна и не желае да играе с нея. Децата от една възраст си изграждат някакво мнение едно за друго. И в край на сметка ако не са задружен клас и всички се държат лошо с едно дете то и аз бих го заявила това на родител! Аз си пазя моето дете пък, който иска да ми се цупи...
Разбира се при толкова малки деца като 3 годишните едва ли си имат такива предпочитания за деца освен ако детето не е доста по-осъзнато.  Но там играе много голяма роля родителя и неговите предпочитания за това кой харесва като родител и кой не.
За мен са загуба на пари тия детски центрове. Баснословни суми да поскачат някъде за 2 часа, да остане една камара храна и на другият ден всички да са болни... Затова от една възраст натам предпочетох да заведа някъде детето навън да види свят отколкото да дам тия пари за детски парти център...

Имам чувството, че живеем в различни светове. Откъде се познават родителите, че да се разпореждат кого да канят и да заставят детето си да играе с точно определени деца? Аз "познавам" хора само от засичането при водене и взимане на детето, а както съм трагична в помненето на физиономии, дори няма да ги позная, ако не висят пред вратата на групата. Много изобщо не съм ги засичала никога.
Децата в първа група сега навършват 4 години, не са такива маймунки, за каквито се третират. За пръв път чувам, че някой не се съобразява с предпочитанията на детето си за празника му, а само със собствените си представи. Значи само за позата се прави всичко, дори детският рожден ден.

Еми, да. Има и такива родители не са масово, но съм срещала такива.
Иначе се познават и то доста. Обикновено се правят групи във Фейсбук и Вайбър и се комуникира. И от там някои родители или се познават или пък започват да си общуват, става семейни приятели, децата им играят заедно и така се получава. Много зависи какви родители и колектив ще се събере.

Е, вие пък - откъде се познавали... В крайна сметка в една и съща детска градина се записват деца от един и същ квартал. Родителски срещи, мероприятия разни, фейсбук и вайбър излияния, най-малкото по детските площадки може да се засече човек с други родители, даже по пътя за вкъщи. Пред мен даже се скараха помежду си едни от най-проблемните за мен майка и баща, ей така междудругото, докато децата играеха на площадката, пък аз се чудя що се опитват да ми повишават тон на мен и детето ми. Не знам за вас, но аз ако мога да си спестя компанията на неприятни хора, особено по приятни поводи, винаги го правя.
Също така не вярвам в такова приятелство - на база децата. Пробвахме веднъж, не се получи. Приятели си имаме достатъчно, със, без и въпреки децата.

Е, откъде се познават - от площадката, когато са бутали колички и са деляли кофички и лопатки, съседи са, а някои от тях може да са израснали в квартала и да се познават от деца.
Разбира се, че мнението на детето има значение, ама то и при цените на детските кътове, не може да с епоканят 142 деца - ограничават се до 10-15. И като добавиш, примерно, родителите имат брат/сестра, обикновено поне 3-4 деца са братовчедите, 1-2 няма как да не ги поканим, щото..., и остават за градината 3-4 деца, обичайно най-близките приятелчета.
Сега - ако се прави нещо в парка, на площадка - тогава може и да са малко повече, ама никой не кани като за малка сватба (хайде, да не е никой, ама не е масово).

Тази зима в градината върлува варицела, в нашата група имаше карантина плътно два месеца, моите деца попаднаха като неконтактни и не ходеха.

Сега от вече почти месец въртим къртеща кашлица, сопол, пак отсъстват.
Още малко и ще почнат сборните групи

Какви контакти, приятелства - боже, опази... Времето на родители и баби няма да се върне, когато бащата на комшийчето дойде в нас да се уговори дали са съгласни нашите да бъдем в един клас.

Вайбър групата с госпожи и родители я чета от време на време.
Преди Коледа създадоха вайбър група за родители, не съм се включвала още. Има една майка с лоша финансова култура, само покупки са и в главата и изправяне на всички ъгълчета. Познаваме се покрай баща и, да има мир съм в прилични отношения, тя ми докладва информация всякаква. Последно беше платила с картата си някакво съоръжение за отвън, обади се да ме пита ще участвам ли, сложих парите в пликче и оставих да и предадат.
Това е вайбър - родители, как да се муфтим за пари реално

Фейсбук пуснаха преди два месеца, защото някои искат по много снимки.
Като стигна до края на годината може да се включа. И там е ясна, едно дете има рожден ден и госпожите правят по 30 снимки, друго празнува намерили време за 3 снимки.

По площадките не е рядкост вече да са си сами с детето, заболи носа в телефона, детето скучае само. Накрая - айде, поигра ли си, да си ходим.

Или сами бръмчат с количка по цял ден скрити зад тъмни очила.

Познават се махленски, още от раждането на децата им.
Аз винаги съм страняла, градина се падна като прием до апартамента, който купихме при раждането на детето, но не сме живяли там и никого не познавах. Пък и детето ми е август родено, не е ходил по сборни групи.
Няколко рд празнувахме с познати майки на момиченца и толкоз. Никакви страдания не съм имала, че не канят детето ми по време на  учебната година. Никога не е бил аутсайдер, точно обратното.

Честно казано, и аз не познавам децата от яслата, в която ходи нашето дете, както и родителите им. Просто сме различни хора – интересите ни са различни, хората, с които общуваме, са различни, местата, които посещаваме, са различни, и нещата, които ни вълнуват, също.
Опитвали са се да общуват чрез вайбър, лични съобщения и покани за рождени дни (главно през жена ми) на деца, които дори не познаваме. От уважение сме откликвали, но дотам.
Най-показателно беше, когато трябваше да се избере машина за пречистване и овлажняване на въздуха. Търсеше се най-евтиното решение, просто да се отметне нещо. За мен това е неприемливо. Купих каквото трябва и го оставих в яслата.
Реакцията беше показателна. Учителката ми каза, че вместо благодарност са тръгнали коментари, че било.....парадиране.
Тогава окончателно ми стана ясно, че живеем в различни галактики.

юрист , за ситуацията описана от вас в случая не е виновен манталитета на родителите, а персонала, който допуска разгласяване на дарение и набива канчето на другите.

Считам, че тази "модерна" практика на неетичност е недопустима,  уви, масово се шири и одобрява от директори на градини.
При нас също се коментират подобни акции от директора за назидание, естествено другите родители виждат различното отношение и има жлъчни коментари
В един момент всеки маха да свърши този период  с детската градина



За пример, в моя край - малко населено място, директора е забранил подобни носения, ако нещо се даде не се оставя просто така, а се оформя документ  и не се свежда до знанието на другите родители, и коментари от госпожи.
Има назначен човек на щат, който да работи постоянно по всички възможни програми.

Имаха преди празниците голям спонсор, който  сред други придобивки облече и 10 крайно нуждаещи се деца с всичко необходимо за цяла година от бельо до връхни и обувки, не някакви неща за отбиване на номера, а качествени. Директора беше избрала лично децата от всяка група за да не се кълват драгите госпожи. Срещу всеки багаж името на детето и без обяснения, лично се беше обадила на родителите, отново без обяснения на какъв принцип са избрани и защо точно те. Хората, истински нуждаещи се с плач от вълнение получиха подаръците.

За Коледа, друг пример момчетата от четвърта група трябва да сурвакат кмета, и двете госпожи се пробват да ходят и да се оплакват от едно дете - палаво било и неподлежащо на дисциплинаи да не го водят с другите. Директора им заявява, че това е тяхна работа като педагози да овладеят детето и иска да го види на снимките и точка.

Има богати хора, които даряват за цялата градина - спортни облекла с мерките на всяко дете, карнавални костюми отново за цялата градина.

Къде са родителите, те виждат и са благодарни, участват в местни мероприятия и базари, водят свои близки, събират се немалки суми за подобрения в градината.
Цялостния резултат имат много битово и иновативно развитие.

За ситуацията с персонала - ще направите голяма грешка, ако допуснете да ви настройват едни родители срещу други.

Ние имахме късмет с родителите още от яслата, сравнително хомогенна група, сходна среда, разбирания, възпитание и т.н. Не се допуснаха интриги от горния тип. Късметът продължи и в училището, тъй като ядрото на класа е от групата.