Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 18

  • 6 103
  • 133
# 120
Тук съм и редовно ви чета 🙂. Чаках по-спокоен момент при мен, за да реша стартовият ден. Та съм си избрала утрешният ден. Новолуние е, ще си манифестирам, че се освобождавам от цигарите и дано успея този път да се "разделим" окончатешно и успешно.🙂
Виж целия пост
# 121
Това, че не ти идва отвътре да си играеш с детето, може да е свързано с окситоцина. Но...
Природата е устроила нещата така, че играта и грижата за бебето трябва да носят допамин на майката по естествен път. Когато майката гушка детето, гледа го в очите или играе с него, нейният мозък отделя окситоцин. Този окситоцин действа като „ключ“, който отключва естественото производство на допамин.
Работата е там, че 20 години системна употреба на никотин (особено преминаване през IQOS) сериозно променят и пренастройват допаминовата и окситоциновата система в мозъка. Биохимията на майчинството се сблъсква с една дълбоко модифицирана невронна мрежа. Освен, че дава допамин наготово, никотинът директно потиска окситоциновата система. Никотинът свива кръвоносните съдове и променя работата на хипоталамуса (където се произвежда окситоцинът). Посрещнала си появата на детето в състояние на хронично потиснат окситоцин и изкуствено стимулиран допамин.
Затова още веднъж браво за решението. Възстановяването на допаминовата система е основният проблем при спиране на цигари. Ако не знаеш това, рецидив не е изключен след месеци или години. Отворих за всеки случай "Лесният начин" и пуснах една търсачка за допамин. Не е споменат нито веднъж...
Не се безпокой, детето няма нужда от перфектна майка, която денонощно се усмихва и реди кубчета. Детето има нужда от спокойна и предвидима майка. Скуката от детските игри е нещо често срещано, не не всеки си признава Simple Smile
Накратко. Твоят мозък в момента е в процес на детоксикация и пренастройка. Това, че ти е скучно с детето, не те прави лоша майка. Това те прави човек, чиято допаминова система се лекува. Дай си 6 месеца без самокритика. Успех!
Благодаря за включването. Всъщност 9 месеца разбираемо имах отказване, най-дългото ми, така че не посрещнах детето съвсем в това състояние. Grinning  След раждането усетих всички тези позитивни емоции. За съжаление само няколко дръпки от мъжа за майтап, след няколко дена айде още няколко, после пък я какво беше кафето с цигара и пак паднах в капана. Бях уверена, че съм ги спряла завинаги и не ми липсваха изобщо, но голямата увереност, че ще е само за майтапа и за да си спомня какво беше, ми изигра лоша шега. Последваха месеци на обвинения след всеки изпушен фас. Не срещнах подкрепа вкъщи в желанието си да ги спра - винаги имаше откъде да си взема в момент на слабост. Честно казано, след дългите и трудни бебешки приспиваници по няколко пъти на ден, цигарата ми беше наградата, която очаквах с нетърпение и всяка беше уж последна. Накрая се примирих, че съм победена и минаха оттогава 5 години. Злободневието ме направи много върл "айкозаджия", по 2 кутии на ден и отгоре. Нищо чудно, че чисто здравословно се принудих да ги спра, макар до последно да търсех начини да продължа и да се надявах, че не е от пушенето. Още усещам дискомфорт в областта на трахеята и гърдите. И така, както преди 5 години си казвах - все някога ще се наложи да ги спра, защо не сега, но не успях, ей го на...
Виж целия пост
# 122
Абе щом съм се развълнувала, значи съм мърсувала.
Иначе имам много моменти се развълнувам, но не мърсувам всеки път.
Оф, ще рече човек, че много вълнуващ живот водя tooth
Виж целия пост
# 123
И аз май не успявам да ги спра главно заради скучните и дълги вечери вече.. прочетох и книгата на Алън Кар и докато я четох имах някакви амбиции и надежди и пак 0....
Виж целия пост
# 124
Тук съм и редовно ви чета 🙂. Чаках по-спокоен момент при мен, за да реша стартовият ден. Та съм си избрала утрешният ден. Новолуние е, ще си манифестирам, че се освобождавам от цигарите и дано успея този път да се "разделим" окончатешно и успешно.🙂
Ще стискаме палци!
Моят съвет е да не разчиташ на гола воля. Пробвай осъзнатост. Да присъстваш в настоящия момент неосъдително.
При отказването на цигарите това променя изцяло подхода. Вместо да се бориш с желанието за пушене с чиста воля, се научаваш да го наблюдаваш и деконструираш, докато то загуби силата си. Изследванията показват, че този метод е изключително ефективен, тъй като прекъсва най-мощните тригери, например чувствам стрес/скука → паля цигара.
Ето стъпките:
- Разпознаване. Спираш и си казваш: „В момента изпитвам силно желание да запаля.“ Спомни си за фокусника, който си мисли, че не знаеш номера.
- Разрешаване. Дай право на това усещане да съществува. Не се бори с него и не се съди. То е просто физиологична вълна, която ще премине.
- Изследвай. Прояви любопитство към това какво точно се случва в тялото ти в този момент. Къде усещаш глада? Стягане в гърдите? Сухота в устата? Напрежение в ръцете? Какви мисли ти хрумват?
В съвременната психология се твърди, че само да назовеш емоцията и вече е наполовина овладяна. Според мен на това се крепят и техники като ТЕС (техники за емоционална свобода).
- Дистанцирай се. Осъзнай, че имаш желание за пушене, но не ти си това желание. Фокусникът се опитва да те манипулира. Напомни си: „Това е просто временно усещане в тялото ми, аз няма да действам според него.“

Подобен е и алгоритъмът на Джилиян Райли:
- пуши ми се
- приемам желанието
- избирам да не пуша
Ползвай него ако предпочиташ.
Самото желание нищо не може да ти причини. Няма да пострадаш по никакъв начин. Но волята е като мускул, изморява се. Ако тръгнеш да се бориш, ще похабиш огромно количество ментална енергия, ще се стресираш. Не е нужно да си го причиняваш.
Успех!

Абе щом съм се развълнувала, значи съм мърсувала.
Иначе имам много моменти се развълнувам, но не мърсувам всеки път.
Оф, ще рече човек, че много вълнуващ живот водя tooth
Тц, тц, тц, направо ме разби.
Добре де, Елорка, кажи честно - кефи ли те първата цигара след дълго въздържане?

@Dentz, вече си наясно, не дърпай отново дявола за опашката Wink
Виж целия пост
# 125
Понякога да, понякога не.
Виж целия пост
# 126
Понякога да, понякога не.
Когато става въпрос за вкус, аромат, въобще някакво органолептично усещане, според мен е невъзможно нещо понякога да ти е приятно, понякога не. Примерно харесваш шоколад и винаги ти е приятно. Или не харесваш кимион. И винаги бърчиш нос ако го усетиш в кебапчето.
Елора, за съжаление генетичната лотария не винаги е справедлива и не всички имаме късмета да изтеглим печеливш билет. Някои са с високо базово ниво на допамин и сравнително лесно понасят спадове. Но тези, които са с ниско базово ниво, което е допълнително понижено от никотина, направо са на червено.
Кога цигарата ти е НЕприятна? Ако запалиш в момент, в който допаминът ти не е на дъното, усещаш чистата физиология на цигарата – горчив вкус, замайване, задух, гадене. Мозъкът няма крещяща нужда от допамин, затова усещаш отровата такава, каквато е.
Кога е приятна? Когато си в състояние на крайна самота или силен стрес, твоят базов допамин е извънредно нисък (в червената зона). В този момент мозъкът е в режим на „оцеляване“. Когато вкараш никотин, той изкуствено изстрелва допамина нагоре. Това рязко запълване на празнотата се усеща като облекчение, което мозъкът интерпретира като удоволствие. Приятно е не пушенето, приятно е спирането на биохимичното страдание.
Проблемът е, че възстановяването на допаминовата система отнема много повече време, отколкото физическото възстановяване от никотиновата зависимост.
Цялата работа е там, че правим неволна грешка - опитваме се да лекуваме или облекчаваме страдание със същото нещо, което го е причинило. Според мен тук Алън Кар е прав. Но той вероятно е извадил късмет при раздаването на билетите.
Виж целия пост
# 127
Кога се очаква да изчезне напълно агонията и да се забрави навика? Имам чувството, че този път ми е по-трудно от предишните отказвания, макар че сега е най-належащо. То буквално физически като не можеш да пушиш вече, как да стане. Наистина не знам какво си направих. И преди имах често усещания за задух и сърцебиене след прекаляване с айкоз.  Всичко започна след като ми вадиха зъб и след 30-тина часа от процедурата (понеже не се пуши) не посмях да си нагрея от моите, заради топлината, която е по-близо до венците. Затова взех от на мъжа обикновените цигари, та ден-два пуших от тях, ама по кутия и отгоре. Пробвах да се върна към моя айкоз пак, но усещането беше някак задушаващо, учудващо за мен, и сякаш много горещина поглъщам в дробовете си. Продължих с неговите, но имах пак сърцебиене, задух, причерняване, усещане за болки в трахеята, в един момент и ръцете ми бяха изтръпнали и се изпотиха. Почнах да пуша основно на уста, насилих се да се върна към айкоза, пак на уста. Ходих на пулмолози, кардиолози, скенер с контраст ми правиха дори, спирометрия, кръвни изследвания, при съдов хирург бях, ехокардиография, изгледвания на щитовидната жлеза правих... Нищо конкретно не се видя, което да обясни тези неща. Обяснението е явно в пушенето, в комбинация с нервността, която симптомите ми предизвикаха. Пиша всичко това, евентуално ако някой от опитния клуб на бившите пушачи има предположение какво може да съм си увредила, или е минал през подобни неща. Моето усещане е свързано с ресничките, защото това не се вижда май по изследванията, ама какво разбирам аз. Още имам някои от симптомите, но вече се проявяват основно при нервност и след хранене - при стрес губя апетит. Отслабнала съм забележимо в последния месец.

Ще ми се да се върна назад във времето, когато ги отказах за пръв път, имах само 5 години пушачески стаж, беше от искрено желание, а не необходимост като бременност или защото вече си се докарал да не можеш да дишаш. И сякаш беше по-лесно. Алън Кар го четох някъде тогава, спирането дойде малко по-късно, но ги бях намалила до 5 на ден, но не дочетох и цялата книга до края. Помня, че беше от читанка и ме заболяваха очите от компютъра и затова. Със сигурност има неща, които са ми се запечатали в съзнанието по отношение на пушенето. Сега изчетох "Чистият ум. Контролирай никотина", от 2025 година е. Колкото и да обещават лесно отказване - няма такова. Можем само да облекчим страданието като гледаме на него като необходимост, през която се налага да минем.
Виж целия пост
# 128
Dentz, разкажи повече за тази книга. Хубава ли е? Има ли хубави съвети.
Помогна ли ти за нещо?

Щом ти влияят  толкова зле, трябва да ти е достатъчно това за да ги спреш.
Майка ми получи инсулт началото на годината и чак тогава вече ги спря.
И не е пипнала.
Ох, дано като нея стана и аз толкова месеци имам и още.
Виж целия пост
# 129
Кога се очаква да изчезне напълно агонията и да се забрави навика? Имам чувството, че този път ми е по-трудно от предишните отказвания, макар че сега е най-належащо.
Казват, че всеки опит е различен. Но това очакване със сигурност го прави още по-труден. Това е вид неприемане, борба.
Мезолимбичната система изпраща мощен сигнал - "пуши ми се". Мезокортикалната, обзета от депресия или се подчинява или се опитва да игнорира сигнала. И точно в това се състои "мйсторлъка". Да, добре, пуши ми се ужасно, усещам го ясно. Само тогава сигналът намалява, защото си е изпълнил предназначението. Добре, пуши ми се. В момента обмислям какво да направя. И тогава амигдалата мирясва. Когато си позволиш да осъзнаеш емоцията. Един вид прехвърляш сигнала в префронталната кора. Там емоции няма. Има разум.
Можем само да облекчим страданието като гледаме на него като необходимост, през която се налага да минем.
Много добре казано! Точно това е истината. Може да бъде трудно, но можем сами да си го направим още по-трудно или невъзможно.
Елора, тази книжка от Ани Грейс и Уйлям Портър е съвременен вариант на Лесният начин. Просто обяснява малко по-подробно как психическата нагласа влияе да бъде по-лесно или по-трудно.
Когато аз узрях, си помислих - е, добре, какво ако ще е трудно, ще си продължа да пуша ли? И скочих.
Виж целия пост
# 130
Намерих я книгата на аглийски от темата за ел.книгите.

Ако някой иска ето
https://bg-mam.ma/p/1878348/51731270

Ще ми превежда копилот Joy
Виж целия пост
# 131
Dentz, разкажи повече за тази книга. Хубава ли е? Има ли хубави съвети.
Помогна ли ти за нещо?
Честно казано мисля, че книгата изигра доста ключова роля. Трябва си малко психологически анализ, не става само с воля и стискане на зъби.
Дори сега, когато получавам еретични мисли, те са свързани с безникотинови вейпове (макар никога да не са ми допадали вейповете), само и само да не се закача за никотина повече. Grinning  
Съдържа неща, които всеки вероятно интуитивно знае, но по-детайлно обяснени. Например на мен ми направи впечатление частта, в която се обръща внимание, че цигарите поддържат пулса ни постоянно висок, което натоварва сърцето. Оттам идва и умишленото отбягване на пушачите за физическа дейност, което пък от своя страна въобще променя стила ти на живот и ежедневните избори, които взимаш.
Другото, което по спомен ми се запечата е, че когато за пръв път сме опитали цигара, тялото ни я е отхвърлило, като сме се закашляли, а вкусът е бил ужасен. Само че с времето, поради никотиновата абстиненция, тялото ни се е научило да понася тази гадост, да я толерира и дори да я намира за приятна, само защото утолява никотиновия глад. Личи си, че е нова книга, защото освен класическите цигари, са включили вейповете и никотиновите паучове, но за моя изненада не и нагряващите тютюн устройва, каквото ползвах именно аз. Grinning Може би не са популярни толкова в САЩ.
Виж целия пост
# 132
Книжката е съвременна. Ани Грейс успешно е отказала алкохола. Портър е отказал цигарите по Алън Кар, но се е борил дълго, никак не му е било лесно. Вкарват повече наука, но не всички интерпретации са верни. Например класическия пример с везната, където от едната страна е удоволствието, от другата болката, взаимстван от клиничен психолог и специалист по зависимости д-р Анна Лембке и описан подробно в книгата Допаминов свят. Това е много нагледен пример как може да се прецака допаминовата система, но създава погрешно впечатление, че допаминът е хормон на удоволствието. Среща се и при други автори, например в книгата Анатомия на зависимостите, Иво Андреев ако правилно си спомням. Това са остарели разбирания. Допаминът предизвиква желание, но удоволствието няма общо, то идва от друг мозъчен център и е анатомично и хормонално разделено от желанието.
Силно желание, но без реално удоволствие, това е капанът на зависимостите. Може би облекчение от желанието, но не и удоволствие.
Допаминът е по-свързан с желанието да получим нещо (очакването на награда), отколкото със самото наслаждение, което ни кара да посягаме към още и още.
Решаваща е ролята на т. нар. „грешката в предвиждането на наградата“. Мозъкът не реагира на абсолютните нива на допамин, а на разликата между очакваното и реалното. При употреба на никотин неестествено високи нива допамин се отделят и грешката става положителна и с голяма стойност. Мозъкът прави погрешното заключение - "о, това беше много по-добро, отколкото очаквахме. Трябва пак да го направим".
Допаминът е валутата, с която си служи мозъкът, за да прецени дали да правим нещо може да донесе ползи. Но той нищо не обещава, ние си въобразяваме или се надяваме нещо да получим. Допаминът само пита - искаш ли да замениш това, което в момента имаш за ВЪЗМОЖНОСТТА да получиш нещо по-добро?
Никотинът вкарва допамин в пъти повече от нормалните здравословни пикове. Това няма как да не прецака системата. И лечението преминава през болката. Това е идеята на д-р Лембке. Който го разбере, ще му е по-лесно.
Виж целия пост
# 133
Vita, успех и от мен Simple Smile
Държа се и аз.
Много ми повлия едно нещо, което преживях преди около 2 седмици. Стоях си на терасата, и както бях писала и преди, есенното време много ме тригърва, просто е перфектното за мен за комбинацията кафенце + цигарка. Та, изпитвах от известно време страдания, че не мога да изживея това чувство, а исках и ми липсваше. В същия момент видях през терасата един възрастен мъж (около 60-70г.) как е седнал долу и пуши на пейката точно под мен. И се загледах, и си помислих “Ех, каква есенна идилия, седнал и се кефи на октомврийското слънце човека, ето, дори е на тези години, и всичко е нормално”. И просто седях и го гледах и се чудех “какво ще ми стане реално”, и “какво ме спира”, едва ли не знак от съдбата някакъв.
В един момент човекът така започна да кашля, давеше се от кашлица. Ясно ми беше, че е от цигарите. Дори се стреснах, защото е наистина много страшна тази кашлица. Sad и ми подейства мнооого навреме и много отрезвяващо.
Та от тогава не съм имала много моменти, в които да ми се струва, че “изпускам нещо”. Автоматически се сещам за този случай и знам, че това би ме чакало след години, ако си позволя “само още една”.
Та наистина беше знак от съдбата, но за мое добро. 🙏🏻
Дано някой да приеме поста ми като знак и за него. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия