
След раждането усетих всички тези позитивни емоции. За съжаление само няколко дръпки от мъжа за майтап, след няколко дена айде още няколко, после пък я какво беше кафето с цигара и пак паднах в капана. Бях уверена, че съм ги спряла завинаги и не ми липсваха изобщо, но голямата увереност, че ще е само за майтапа и за да си спомня какво беше, ми изигра лоша шега. Последваха месеци на обвинения след всеки изпушен фас. Не срещнах подкрепа вкъщи в желанието си да ги спра - винаги имаше откъде да си взема в момент на слабост. Честно казано, след дългите и трудни бебешки приспиваници по няколко пъти на ден, цигарата ми беше наградата, която очаквах с нетърпение и всяка беше уж последна. Накрая се примирих, че съм победена и минаха оттогава 5 години. Злободневието ме направи много върл "айкозаджия", по 2 кутии на ден и отгоре. Нищо чудно, че чисто здравословно се принудих да ги спра, макар до последно да търсех начини да продължа и да се надявах, че не е от пушенето. Още усещам дискомфорт в областта на трахеята и гърдите. И така, както преди 5 години си казвах - все някога ще се наложи да ги спра, защо не сега, но не успях, ей го на...

Може би не са популярни толкова в САЩ.
и ми подейства мнооого навреме и много отрезвяващо.
Препоръчани теми