Политиката на България - епизод осем

Непосредствено преди да се разпусне правителството на Росен Желязков на 19 февруари, управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС тихомълком е приело законова поправка, която на практика отнема правото на гражданите да водят колективни искове срещу общински или държавни институции.

За това разказа адвокат Елица Буенова по NOVA. Самата тя разбира за въпросната поправка, която не е била публично обсъждана, след като решава да инициира колективен иск заради лошото състояние на пътищата след тежката катастрофа с ТИР, който прегази мантинелата на магистрала "Тракия", при която загинаха две деца и бащата на едното от тях.

Когато обаче юристите започват подготовка по делото се оказва, че нямат право да заведат колективен иск срещу Агенция "Пътна инфраструктура", защото в законодателството се е промъкнал текст, който забранява завеждане на колективни искове, ако не е предвидено изрично в закон.

Въпросната промяна в Гражданския процесуален кодекс е влязла в сила на 3 февруари и е направена под претекст, че се въвежда европейска директива за защита на потребителите. Проектът е изготвен от Министерството на икономиката и внесен чрез Министерския съвет.

Според адв. Буенова текстовете забраняват колективни искове срещу държавата, министерства и общини за състоянието на пътищата или мръсния въздух, тъй като в тези случаи гражданите не се водят класически „потребители”.

„Прикривайки се зад приемането и въвеждането на изискванията на европейското законодателство, те приемат тази алинея 4, в която казват, че никой няма право да завежда колективни искове, ако не е предвидено в закон”, коментира адвокатката. По думите ѝ промяната на практика е гласувана без никакъв дебат.

Предполага, че поправката е реакция на предишни успешни колективни искове на граждани срещу Столичната община, например за мръсния въздух и искането за изместване на трамвайно трасе в центъра на София, които са частично спечелени.

Буенова обърна внимание и на друга притеснителна практика, когато гражданите са успявали да водят колективни дела, институциите са ползвали държавен ресурс като „бухалка”, като наемат частни кантори за огромни суми.

Тя даде пример с делото за мръсния въздух, при което Столичната община е платила 108 хиляди лева адвокатски хонорар срещу хората, които я съдят. След това сумата се претендира върху загубилите граждани като съдебни разноски.

"ЦИК по делото срещу "Сиела" е платила над 300 000 лева адвокатски хонорари, заяви още Буенова.

Тя коментира, че адвокати ще сезират Върховния административен съд с искане да се обърне към Конституционния съд за отмяна на спорната разпоредба.