Политиката на България - епизод осем

⚖️ ВЕРИГАТА НА ПОМИЛВАНЕТО: ПОДПИСЪТ Е ЕДИН
Няма комисия или експерт, който да носи отговорност вместо президента или вицепрезидента — отговорността върви с позицията и подписът е личен.
📌 Вчера името ми се появи в една публикация по повод едно помилване от декември 2022 г. Няма да коментирам самото решение. Но ще ви обясня как е устроена процедурата, защото от начина, по който се преразказва, се получава впечатление, което не отговаря на закона и реалността.
Публикацията твърди, че съм съгласувала състава на една комисия. Манипулацията не е в твърдението, а в подредбата на събитията и в изместването на вниманието от един-единствен подпис.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
🔍 КАК ТОЧНО НИ ПОДНАСЯТ ИНФОРМАЦИЯТА И КАК ДА Я ЧЕТЕМ
Ето я разглобена по техники. Всяка е проверима срещу самия текст.
1️⃣ Замяната в заглавието. „Комисията, дала заключение... е назначена от Надежда Йорданова при кабинета „Петков“.“ Едно изречение слива два различни акта: определянето на състава и даването на заключението. Граматически е вярно. Смислово внушава, че този, който е назначил, е съпричастен към това, което е заключено. Ако същата конструкция се приложи другаде, звучи така: „съдът, постановил присъдата, е избран от ВСС в състав, гласуван от Х“. Формално точно, съдържателно безсмислено.
2️⃣ Съседството юни–юли. Молбата е подадена през юни 2022 г. Заповедите за състава са от юли 2022 г. Поставени едно до друго, без обяснение защо съставът е преопределян, тези две дати правят внушението сами. Текстът никъде не твърди, че комисията е конституирана заради тази молба. Просто ги е наредил така, че читателят да го помисли. Това е най-ефективната част във внушението.
3️⃣ Политическото етикетиране. „При кабинета „Петков“. „Министър-председател по това време е Кирил Петков.“ Министър-председателят няма никакво отношение към чл. 138, ал. 2 ЗИНЗС — нито издава, нито съгласува. Появата му в текста няма информационна функция. Има адресираща: сигнализира, че мишената е политическа формация, не процедура.
4️⃣ Силата на граматиката: разликата в използвания залог. За стъпката със състава на комисията се използва активен залог, три имена, длъжности, подписи, дори участието на зам.-министър. За решаващия акт: едно изречение, „подписва указ № 119“. Не „решава“, не „преценява“, а „подписва“ — глагол на изпълнител, не на носител на преценка. Отговорността е граматически смекчена точно там, където е най-голяма, и граматически подсилена там, където е най-малка (Свикнете да разпознавате тази техника и в други публикации! Използваната граматика също влияе на възприятията.).
5️⃣ Йерархията на вниманието. Имената са в заглавието, в удебеления първи абзац и в удебеления абзац за заповедите. Комисията по помилването — органът, който единствен претегля обществен интерес — се появява с едно изречение дълбоко в хронологията, в обикновен шрифт. Това не е случайно разпределение. Това е решение кое да се запомни.
6️⃣ Премълчаното значение, не премълчаният факт. Прекъсването от две години е споменато. Но не е казано какво следва от него — че хуманитарната нужда вече е била обслужена по друг ред, от прокурор, и че медицинският факт сам по себе си не е налагал помилване. Фактът е там; изводът е изваден.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
✍️ И ТАКА, КАКВО Е СЪГЛАСУВАЛ МИНИСТЪРЪТ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО?
Към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съществува постоянна медицинска комисия по чл. 138 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Комисията е в системата на Министерството на правосъдието. Съставът ѝ се определя със заповед на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на здравеопазването.
Това съгласуване е върху състава, не върху дейността. То е еднократен административен акт по конституиране на постоянен орган, който разглежда всички случаи, постъпили пред него.
Министърът на здравеопазването: ❌ не възлага преписки на тази комисия ❌ не участва в заседанията ѝ ❌ не одобрява и не отменя заключенията ѝ
Няма нормативен ред, по който да го направи. И това не е пропуск, а конструкция.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
🩺 КАКВО МОЖЕ И КАКВО НЕ МОЖЕ МЕДИЦИНСКАТА КОМИСИЯ?
По чл. 138, ал. 1, т. 3 тя прави предложения за помилване по здравословни причини. Отговаря на медицински въпрос: какво е състоянието на човека и може ли да бъде лекувано в местата за лишаване от свобода. Това е факт, не преценка.
Тя не оценява тежестта на престъплението. Не оценява обществения интерес. Не оценява риска за обществото. Няма нито мандат, нито компетентност за това — лекарска комисия не е орган, който претегля наказателна политика.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
🏛️ КОЙ ПРАВИ ТАЗИ ПРЕЦЕНКА?
Комисията по помилването към президента. Правилата за работата ѝ, утвърдени с Указ № 38 от 2022 г., изрично я задължават да приеме критерии и процедури за оценка на обстоятелствата по всеки случай „при зачитане на индивидуалните особености, изискванията на обществения интерес и правата на засегнатите страни“.
Тези думи ги няма в чл. 138 ЗИНЗС и не може да ги има там.
Същите Правила определят Комисията по помилването като експертен и съвещателен орган, който разглежда молбите и ги докладва с мотивирано предложение. Предложение. Не решение.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
⚖️ КОЙ РЕШАВА?
Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 6 от 11 април 2012 г. по к.д. № 3/2012 г. Три изречения от него казват всичко:
🔹 „Указът за помилване е правен акт на държавния глава, основан единствено на личната му преценка и не подлежи на приподписване от министъра на правосъдието или съответен министър.“
🔹 „Помилването по нашата Конституция не е обвързано с предвидени от закон конкретни основания и може да бъде упражнено от президента във всеки случай, когато той прецени да прояви милост към осъденото лице.“
🔹 „Президентът може да възложи на вицепрезидента правомощието да помилва, като в този случай то се упражнява по същия начин, в обем и форма както се упражнява от самия държавен глава.“
Обърнете внимание на липсата на приподписване. При всички други укази по чл. 98 — гражданство, опрощаване на държавни вземания — министър приподписва и с това споделя отговорността и поема политическата ѝ тежест. При помилването такъв министър няма. Конституционният съд е казал изрично, че приподписването е акт на съгласие и на поемане на отговорност. При помилването този механизъм умишлено отсъства.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
❗ ЗАЩО ТОВА ИМА ЗНАЧЕНИЕ?
Веригата изглежда така:
📋 съгласуван състав на постоянна комисия ➡️ 🩺 експертно медицинско становище ➡️ 📄 мотивирано предложение на Комисията по помилването ➡️ ✒️ УКАЗ
Нито едно от първите три звена не решава. Решението е едно и е последно.
Изброяването на процедурата не е отговор на въпроса кой е решил. То отговаря само на въпроса как е било подготвено решението. Това са различни въпроси.
Правната отговорност тук е изключена от чл. 103, ал. 1 от Конституцията. Парламентарен контрол също няма — Конституционният съд обяви това за противоконституционно през 2012 г. Остава единствено политическата и моралната отговорност. Не като смекчен вариант, а като единствената съществуваща.
И точно затова тя не може да бъде прехвърлена. Няма къде...
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
💭 И ОЩЕ НЕЩО ЗА РАЗМИСЪЛ
„Към момента на помилването през 2022 г. изтърпяването на наказанието вече е било прекъснато за 2 години именно заради влошеното здравословно състояние на молителя“, се казва в отговора на президентството.
Което означава, че помилването е добавило едно-единствено нещо към вече съществуващото положение: необратимостта. Премахнало е възможността наказанието да бъде възобновено, ако здравословното състояние на молителя се подобри.
А това вече не е медицинско решение. Медицинска комисия не преценява дали остатъкът от наказание трябва да бъде окончателно погасен. Тя преценява дали човекът може да бъде лекуван в затвора. Отговорът на този въпрос е бил даден две години по-рано — от прокурор.
P.S. За да не се мъчите с текста, направих и фигура към него. Вижте по-малко