За Нели 
.
Виж целия пост
. Днес ми е мъчно, защото.....
- Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.
# 541
16 авг. 2007, 16:33 ч.
Днес ми е толкова скапано, тъжно, самотно, болно и не знам още какви прилагателни да използвам за дупката вкоято съм 
Остана ли сама само плача ли плача Много кофти, не вярвах, че така ще го преживявам този момент ....
Миналата година на Богородица влезнах в болница и вярвах, че това е хубав знак, въпреки състоянието ми. Вярвах, че Богородица ще ми помогне, но не би ....... 5 дена беше престоя ми в болницата, 5 гадни дни и сега ги преживявам по-тежко отколкото тогава, тогава имах надежда, сега вече нямам сили и да се моля ...
Довечера сме на концертът на Слави, не ми се ходи, не иска, искам да стоя у дома и да се нарева хубаво Ама искам и да изляза от тази дупка, но не знам как
Тежък ден, много тежък .........
Виж целия пост
Остана ли сама само плача ли плача Много кофти, не вярвах, че така ще го преживявам този момент ....Миналата година на Богородица влезнах в болница и вярвах, че това е хубав знак, въпреки състоянието ми. Вярвах, че Богородица ще ми помогне, но не би .......
5 дена беше престоя ми в болницата, 5 гадни дни и сега ги преживявам по-тежко отколкото тогава, тогава имах надежда, сега вече нямам сили и да се моля ...Довечера сме на концертът на Слави, не ми се ходи, не иска, искам да стоя у дома и да се нарева хубаво
Ама искам и да изляза от тази дупка, но не знам как Тежък ден, много тежък .........
# 542
17 авг. 2007, 11:22 ч.
Верити, дръж се мила. 
И аз до преди няколко дни бях в някакво такова подобно състояние. Може би защото ми закъсняваше и се надявах да съм забременяла отново, но уви ......... не и този път. И аз мислех, че вече отдавна съм преодоляла тази душевна разруха, но ето, че понякога без да искаме отново се връщаме към тези моменти.
Животът обаче продължава и след лошите дни идват, и хубави.
Виж целия пост
И аз до преди няколко дни бях в някакво такова подобно състояние. Може би защото ми закъсняваше и се надявах да съм забременяла отново, но уви
......... не и този път. И аз мислех, че вече отдавна съм преодоляла тази душевна разруха, но ето, че понякога без да искаме отново се връщаме към тези моменти. Животът обаче продължава и след лошите дни идват, и хубави.
# 543
17 авг. 2007, 12:46 ч.
Верити , Ясна ще дойде и вашият ден милички ,ще гушнете своите дечица! 
Виж целия пост
, Ясна ще дойде и вашият ден милички ,ще гушнете своите дечица!
# 544
17 авг. 2007, 17:40 ч.
Верити, животът ни криволичи, но и продължава. Пътят е неравен, но води на някъде.
А когато има мечта, и път да няма, стигаме там, накъдето сме тръгнали. Може да се загубим, но звездичката отгоре ще ни показва верния път.
Сега те моля да се усмихнеш заради мен. Непознатата, която иска ти да бъдеш щастлива и вярва че ще бъдеш. И не само ти.
Виж целия пост
А когато има мечта, и път да няма, стигаме там, накъдето сме тръгнали. Може да се загубим, но звездичката отгоре ще ни показва верния път.
Сега те моля да се усмихнеш заради мен. Непознатата, която иска ти да бъдеш щастлива и вярва че ще бъдеш. И не само ти.
# 545
17 авг. 2007, 17:50 ч.
Така или иначе, някак си трябва да продължим. В повечето случаи не зависи от нас как да стане това. Поне при мен се оказа. Не мога да забравя съвсем. Не мога да си стъпя на краката съвсем. Но,Верити, може би и не е и нужно. В крайна сметка сме загубили най-ценното. Няма как това да се промени. Не можем да бъдем такив, каквито сме били преди. Животът ни не може да бъде, какъвто е бил преди. Остава да се научим да живеем с болката и мисълта за случилото се. И да се опитаме да намерим смисъл в онова, което вече имаме - близки, роднини, приятели. А дай Боже някой ден и да осъществим мечтите си за един мъничкъ живот, който ще направи спомена по-приемлив и ще ни донесе нова радост и щастие. Желая ти го от сърце!
Ясна, слънце, знам какво е милинка. Но съм убедена, че скоро и ти ще ни зарадваш с добри новини. Ще видиш! Толкова съм убедена, че повече не може.
Виж целия пост
Верити, животът ни криволичи, но и продължава. Пътят е неравен, но води на някъде.
А когато има мечта, и път да няма, стигаме там, накъдето сме тръгнали.
А когато има мечта, и път да няма, стигаме там, накъдето сме тръгнали.
Така или иначе, някак си трябва да продължим. В повечето случаи не зависи от нас как да стане това. Поне при мен се оказа. Не мога да забравя съвсем. Не мога да си стъпя на краката съвсем. Но,Верити, може би и не е и нужно. В крайна сметка сме загубили най-ценното. Няма как това да се промени. Не можем да бъдем такив, каквито сме били преди. Животът ни не може да бъде, какъвто е бил преди. Остава да се научим да живеем с болката и мисълта за случилото се. И да се опитаме да намерим смисъл в онова, което вече имаме - близки, роднини, приятели. А дай Боже някой ден и да осъществим мечтите си за един мъничкъ живот, който ще направи спомена по-приемлив и ще ни донесе нова радост и щастие. Желая ти го от сърце! Ясна, слънце, знам какво е милинка. Но съм убедена, че скоро и ти ще ни зарадваш с добри новини. Ще видиш! Толкова съм убедена, че повече не може.
# 546
17 авг. 2007, 17:54 ч.
Мили момичета, Верити, Ясна......Толкова е лесно да се напише на компютъра да се успокоите, да гледате напред и всички останали утешителни думи.......Аз също съм ги писала не един и два пъти...Но....този път ще ви кажа....поплачете се, не плачете, а ревете с пълно гърло, излейте си болката, мъката и страданието в тези сълзи.....Ако щете проявете малко агресия - скарайте се на някого, кажете и изплачете болката си, ритнете стола,дето ви се е изпречил пред вас,задайте всички вълнуващи ви въпроси на глас, дори и да няма никой около вас......
И след всичко това...погледнете напред......Вижте бъдещите дни...там някъде е вашето щастие...Там някъде ви чакат хубави и светли дни...Там някъде е вашият живот! Но той може да е ваш само и единствено ако стъпчите мъката в себе си, ако си кажете,че живота може да е ваш и да е щастлив,само ако вие сте в психическо и физическо равновесие...Може би сълзите ви замъгляват погледа и не можете да видите хубавото до вас.....
А никой не страда вечно.....Никой няма само лоши дни....Заради живите ви бъдещи спомени, заради самата вас - живейте! Обърнете гръб(доколкото можете) на всичко лошо и се подгответе за хубавото във вашия живот.....
Прегръщам ви и вярвам,че съвсем скоро ще споделям с вас радостите ви!Обичам ви!
Виж целия пост
И след всичко това...погледнете напред......Вижте бъдещите дни...там някъде е вашето щастие...Там някъде ви чакат хубави и светли дни...Там някъде е вашият живот! Но той може да е ваш само и единствено ако стъпчите мъката в себе си, ако си кажете,че живота може да е ваш и да е щастлив,само ако вие сте в психическо и физическо равновесие...Може би сълзите ви замъгляват погледа и не можете да видите хубавото до вас.....
А никой не страда вечно.....Никой няма само лоши дни....Заради живите ви бъдещи спомени, заради самата вас - живейте! Обърнете гръб(доколкото можете) на всичко лошо и се подгответе за хубавото във вашия живот.....
Прегръщам ви и вярвам,че съвсем скоро ще споделям с вас радостите ви!Обичам ви!
# 547
17 авг. 2007, 18:50 ч.
Защото човек от форума, когото ми е много свиден, е бил несъзнателно наранен. Слънце, само ако знаеш колко много искам да облекча болката ти. Да имам вълшебна пръчица и да отнема тежестта от сърцето ти. А я нямам... мъчно ми е, че съм безпомощна. 
Виж целия пост
# 548
17 авг. 2007, 18:53 ч.
Мъчно ми е като ви чета... Обичам ви.
А иначе ми е мъчно, защото наближава онзи черен за мен и моето семейство ден... А аз тази година много отдавна изпаднах в моята си бездна...
Виж целия пост
А иначе ми е мъчно, защото наближава онзи черен за мен и моето семейство ден... А аз тази година много отдавна изпаднах в моята си бездна...
# 549
17 авг. 2007, 19:10 ч.
А иначе ми е мъчно, защото наближава онзи черен за мен и моето семейство ден... А аз тази година много отдавна изпаднах в моята си бездна...
Орисията ни била такава. Да се редуват дни, в които сякаш няма измъкване от тези бездни и дни, в които сякаш мъничко ни просветва. Но и тогава споменът изгарящо ни напомня затова, което вече нямаме. Писано ни било да си носим този тежък кръст. Не разбирам защо, но го приемам като изпитание. На мен мъничко ми олеква като споделям тук и говоря за онова, което ме терзае. Ти не пише често. Може би защото няма нещо, което да облекчи болката ти, милинка. А бих искала. Силно те прегръщам.
Виж целия пост
А иначе ми е мъчно, защото наближава онзи черен за мен и моето семейство ден... А аз тази година много отдавна изпаднах в моята си бездна...
Орисията ни била такава. Да се редуват дни, в които сякаш няма измъкване от тези бездни и дни, в които сякаш мъничко ни просветва. Но и тогава споменът изгарящо ни напомня затова, което вече нямаме. Писано ни било да си носим този тежък кръст. Не разбирам защо, но го приемам като изпитание. На мен мъничко ми олеква като споделям тук и говоря за онова, което ме терзае. Ти не пише често. Може би защото няма нещо, което да облекчи болката ти, милинка. А бих искала. Силно те прегръщам.
# 550
17 авг. 2007, 19:38 ч.
Знам, знам... Вие сте ми някаква утеха, наистина. Но буцата в гърлото ми... Нея винаги ще я има. Така ми се реве постоянно. Но не смея, защото дребната веднага започва- Мамо, не плачай, извинявай, Сиси слуша 
Как да натоварвам невинната душичка?! Крия се в банята, вечер под завивките... Тежко е.
Аз затова не пиша- като почна, мога до утре да не спра. Защото знам, че вие чувствате част от моите болки и терзания. И ми олеква. Мъничко, но ми олеква
Виж целия пост
Как да натоварвам невинната душичка?! Крия се в банята, вечер под завивките... Тежко е.Аз затова не пиша- като почна, мога до утре да не спра. Защото знам, че вие чувствате част от моите болки и терзания. И ми олеква. Мъничко, но ми олеква
# 551
17 авг. 2007, 20:02 ч.
На 08.09., само че 1990г. аз загубих най-прекрасния човек,който познавах(след майка ми) - моя дядо(баща на майка ми).....Човечен до мозъка на костите си.....Нито един път не ми е повишил тон, за шамар и дума да не става(дори и към неговите деца), но така го слушаха всички, такъв респект имахме към него,че думата му за нас бе закон! Прекрасен, разкошен, добър, мил и толкова много любов струеше от него,че в негово присъствие всеки се чувстваше добре...Вярвам,че същото можеш да кажеш и за твоето Слънчице,което си е отишло без време, без да пита и без ред......
Знам,че не е същото, знам,че сравнението е може би неудачно, но.....вече датата 08.09. я възприемам като спомен за най-хубавия за мен човек и оставям по мъничко от него сега, в сегашният свят, като се старая да бъда добра и аз към останалите,както той бе добър към тях.....Старая се да си спомням миговете с моя дядо, да си повтарям уроците, на които той ме научи и да ги прилагам в живота си. Направи и ти същото...Все на нещо те е научило твоето Съкровище,все нещо ти е дало(ти най-добре знаеш какво) и се постарая неговата усмивка да ти дава сили за да има по-малко въпроси защо плачеш от Сиси.......
Виж целия пост
Знам, знам...
На 08.09., само че 1990г. аз загубих най-прекрасния човек,който познавах(след майка ми) - моя дядо(баща на майка ми).....Човечен до мозъка на костите си.....Нито един път не ми е повишил тон, за шамар и дума да не става(дори и към неговите деца), но така го слушаха всички, такъв респект имахме към него,че думата му за нас бе закон! Прекрасен, разкошен, добър, мил и толкова много любов струеше от него,че в негово присъствие всеки се чувстваше добре...Вярвам,че същото можеш да кажеш и за твоето Слънчице,което си е отишло без време, без да пита и без ред......
Знам,че не е същото, знам,че сравнението е може би неудачно, но.....вече датата 08.09. я възприемам като спомен за най-хубавия за мен човек и оставям по мъничко от него сега, в сегашният свят, като се старая да бъда добра и аз към останалите,както той бе добър към тях.....Старая се да си спомням миговете с моя дядо, да си повтарям уроците, на които той ме научи и да ги прилагам в живота си. Направи и ти същото...Все на нещо те е научило твоето Съкровище,все нещо ти е дало(ти най-добре знаеш какво) и се постарая неговата усмивка да ти дава сили за да има по-малко въпроси защо плачеш от Сиси.......
# 552
17 авг. 2007, 20:26 ч.
ne se ot4aivaite mili4ki,znam 4e e stra6no trudno...ujasno trudno...prosto vqrvam,4e Gospod e prigotvil za vas nujnoto 6tastie,za6toto vseki zaslujava da e 6tastliv...samo trqbva da vqrvate..az namerih moeto 6tastie,t.e Gospod me sre6tna s moeto 6tastie..bqh samo,ujasno sama,depresirana,obnadejdena..i sled 24 godini samota,nakraq sym 6tastliva-istinski 6tastliva,za koeto blagodarq edinstveno i samo na Nego -vqrvaite !!!!! 
Виж целия пост
# 553
18 авг. 2007, 11:42 ч.
...Все на нещо те е научило твоето Съкровище,все нещо ти е дало(ти най-добре знаеш какво) и се постарая неговата усмивка да ти дава сили за да има по-малко въпроси защо плачеш от Сиси.......
Всички казваха, че детето е много зряло за възрастта си. На 2 години и половина задаваше такива въпроси, че да ти настръхнат косите. Мислех си, че това е, защото за крехката си възраст беше преживял много. Научи ме. Да обичам. А това е невероятно голям дар.
Виж целия пост
...Все на нещо те е научило твоето Съкровище,все нещо ти е дало(ти най-добре знаеш какво) и се постарая неговата усмивка да ти дава сили за да има по-малко въпроси защо плачеш от Сиси.......
Всички казваха, че детето е много зряло за възрастта си. На 2 години и половина задаваше такива въпроси, че да ти настръхнат косите. Мислех си, че това е, защото за крехката си възраст беше преживял много. Научи ме. Да обичам. А това е невероятно голям дар.
# 554
19 авг. 2007, 10:42 ч.
Диманче, мила... прегръщам те,
Забелязала съм, че покрай тъжните дати човек се затваря в себе си. Ето 22-ри наближава и на мен ще ми се пръсне душата, а не мога да се отприщя. Дори не мога да се нарева...
Виж целия пост
Забелязала съм, че покрай тъжните дати човек се затваря в себе си. Ето 22-ри наближава и на мен ще ми се пръсне душата, а не мога да се отприщя. Дори не мога да се нарева...
Препоръчани теми