Августовски бебета 2024 г. - Тема 7

  • 9 149
  • 360
# 315
Още една идея за игра 30-тина минути са тези “буркани” за подреждане по цветове. Магнити, които съм залепила на хладилника са. Вчера ѝ ги разместих и прекара 40мин да ги подреди Sweat Smile Така стои при мен в кухнята и я държа под око.

Юлето много обича вода, миналото лято бях сложила басейн на терасата, но тази година ме е страх да го надуя, че ще иска само там и ще се тръшка. В банята имаме хубава водна играчка от синсей.

ПП: и с пъзела, и с бурканите понякога се ядосва и иска помощ, възможно е да се затръшка детето, ако не успява да ги подреди.
Виж целия пост
# 316
А, яде го и Бояна, почти всеки път си хапва, не знам дали е ок, но нищо и няма, а е изяла една шепа поне вече.
Нещо средно между пясък и пластелин е и може да се правят формички с него - топчета, снежни човеци, а не цапа ръце/дрехи. За мен и се чисти лесно, определено по-лесно от размазан пластелин по пода и къде ли не.

Играчки не и задържат вниманието, дайте и да слуша музика и да скача по дивана, да се гони с брат си или да се грижи за някоя играчка(храни ги, слага ги на гърне), но нищо за повече от 5мин. Книжки не я интересуват, фулмастери и моливи яде, а не ползва по предназначение, кафе обича да ми прави и да разтоварваме миалната, да меси хляб(не е за слаби сърца) и някакви такива занимания. Щипки защипва на прането също, това и е интересно, с вода да играе - къпе кукли и колички. Сега за рд в събота съм взела дървен боулинг и футболна врата, с надежда да играят с брат и. Ще се събираме вкъщи два дни, че се оказа, че станаха много баби и приятели, и съответно ще трябва да приготвя две торти, което ми звучеше ок до един момент, но вече съм сигурна, че се прецаках.
Виж целия пост
# 317
Гери, доколкото помня е ест пясък, обработен със силикон, като количеството силикон е малко. Предполагам, че просто си минава през храносм система, ако е мъничко. Той е много, много фин.

Кукличка, много са интересни тези буркани, бих ги пробвала, чудесни са точно да сготви човек нещо.

Гери, аз мисля обратното, че ако родителите са играли с детето, е по-вероятно да се заиграва само. Но децата не винаги са в настороение за това. Примерно моето има време от деня, в което би се заиграло и такова, в което иска внимание. Ако сме се върнали от разходка, се заиграва. Ако тъкмо е станал от сън, иска внимание. След следобеден сън, даже реве и трябва да го успокояваме. Ако тъкмо е обядвал, се налага внимание, за да висим по гърнето... Но дори и да се заиграе, пак не мога да правя нещо, изискващо концентрация, защото ме заговаря, обяснява ми неща и не мога да си зяпам в телефона, докато ми говори. А компютър за него е източник на песни и абсурд да седна на компютър, без да се чучне в мен.
Виж целия пост
# 318
Като понатрупала опит с чистенето на кинетичен пясък и пластелин, мога да споделя следното know-how: разсипан кинетичен пясък от пода се обира най-лесно с налепването му с друг кинетичен пясък - също както пластелин или тесто. Ако обаче падне върху килим, всяка прахосмукачка ще се справи безпроблемно. Ако наследникът реши да си точи или настъпва пластелина върху пътеки или килим, тогава набитото в настилката трябва да бъде хубаво изпечено със сешоар или просто да преседи няколко дни докато се втвърди и след това се изчетква с много твърда четка и се обира пак с прахосмукачка. Вече спрях да се ядосвам на тези глупости. Накратко: купете си мощни вертикални прахосмукачки - много бързо си избиват парите.

Моливи, химикали и флумастри не съм давала, защото нямам време да пребоядисвам къщата. Обаче имаме графичен таблет, който просто не знам как оцелява.
Виж целия пост
# 319
Герка, впечатляваш ме, че си запомнила нещо такова! Признавам си, аз не си го спомням…мозъкът ми е пихтия..това НЕспане 2 години явно си каза думата.
Моите деца обичат да играят с пластелин…много дълго се занимават. Имаме една мивка на батерии, с нея на терасата играят. И колички и камиони, влакче с релси.  
Сестра му много играеше с пъзели и дървените блокчета от дженга.

Иначе…май може да се каже, че махнах памперса. Има инциденти.. напишква се по един/два пъти на ден захласнат в игра. Но след сън е напълно сух и отива да си пишка сам.
Виж целия пост
# 320
Аз пък помня друго, което си казала - че почват милион и едно желания, като си легнат. Вижда, че не искам да му чета още една книжка, но вече се усеща, че гърне и вода не се отказват, и почва да ги искавечер, но аз си повтарям твоите мъдри думи и гледам да не поддавам за всяко нещо. Е, все пак снощи го чаках да пишка 10 минути, без да пишка, ноооо с казването още сме тото 6/49, понякога си казва правилно, понякога - не, и аз съм длъжна да вярвам, че му се пишка.

Вече като чуем за спорт за малки деца, с мм наостряме уши и нямаме търпение да го запишем на спорт. Мисля, че на гимнастика/атлетика може от догодина. За съжаление, най-подходящият и достъпен за бебета спорт, плуването, на мен не ми допада засега. После, ако иска, да ходи, в Русе има добра школа. Вие мислите ли за нещо такова вече.

Мисля си също и за уменията за писане, докторантурата ми смятаме да бъде в тази област. Сега е моментът малките ръчички да пълзят, да се катерят, да боравят с предмети и текстури. И не само това, де... Примерно, щипките, които спомена Милива, са супер. Моето също обича да простира, но аз не простирам с щипки, а би било супер упражнение за него, така че ще мисля в тази посока - да му осигуря възможности за боравене с щипки - и в домакинството, и като игри. Даже, ако го питам него, в домакинството ще е в пъти по-забавно и ангажиращо Simple Smile
Виж целия пост
# 321
Маги,  аз ги водя на плуване от няколко месеца веднъж или два пъти седмично. Последния месец Явор не съм го водила, бяха болни.. празнувахме рождени дни. Първите няколко пъти много го беше страх, после се отпусна и почти без драма изкарва целия урок. Той е доста своенравен..какви драми настават понякога. Все още заспива на спалнята, после го местя…той по някое време се събужда и пак идва на спалнята. Сънят е мираж. Честно казано не знам какво да направя…сигурно трябва да съм по-настоятелна, обаче по нощите…да слушам рев и писък по един час и да събудим цялата къща..
Виж целия пост
# 322
На моето дете, като го водехме на бейби спа (малка ваничка) заради късното изправяне, му действаше много успокоително - след това е кротувал и на кинезитерапията, и на фризьор. А иначе много плачеше. Но ние нямаме кола, не мога студените зимни месеци да го водя на плуване пеша.

Какво да ти кажа, ние спим на спалнята двамата. Последните две вечери се върти и ме рита в съня си и ми се прииска да си има легло. Но ако спи сам в стая, ще реве ужасно, ако се събуди сам. За мен при вас е вариант ТМ да спи с каката в една стая, вие двамата на спалнята. Няма да остане завинаги така, нито нещо ще ги повредим. Това децата да спят зорлем сами в стая са някакви американски приумици, които за мен са абсурдни.
Виж целия пост
# 323
Той не спи сам в стая, малкото му легло е на 1 метър от нашето.
Виж целия пост
# 324
Аз пък съм на мнение, че колкото повече спят при родителите си децата, толкова по-счупени стават взаимоотношенията между мъж и жена. Лично мнение на жена с две деца, които до 2г определям като изключително неспящи, а не лягащи и заспиващи до сутринта. Бояна все още се мести при нас през нощта, не знам до кога и пак съм на мнение, че всеки си има легло и стая и може да се гушкаме цял ден, а не да наваксваме нощем. Да не говорим и какъв е сънят с дете, което те рита в ребрата.
След морето ще я стегна, но приспиването ще трябва да оправим първо. Пие ми се вода и пишка ми се/ака ми се още се повтаря и от баткото преди лягане, не знам кога минава това Grinning
Виж целия пост
# 325
Знаете си ме мен, аз я “изритах” в отделна стая още на 7 месеца Joy
Харесали сме ѝ легло, за да вземем кошарата за бебо, ще го сложим в хола и щом започне да спи без да се буди нощем, изхвърча и той при нея да си правят компания Sweat Smile
Имаше кофти регресия на нощния сън с появата на бебето.  Искаше да седим при нея през нощта, да не е сама, макар че над 1 година си е спяла сама в стаята. Оправи се това Слава Богу, но си става раничко все още (между 6 и 6:30ч). Зимата, когато още е тъмно по това време ще ми е доста криво, отсега усещам.
И при нас “ако, пиш, вода” се използват за отлагане на лягането и за по-ранно ставане. В нейната стая има телевизор (абсурдно, но е на хазяите и не го ползваме), който настроихме да се включва сутрин в 6:30ч, като знак за ставане. Не се пуска канал, а само черен екран с надпис. Вече като го види сутрин, става и вика “броутро” Sweat Smile Това използваме  като начин да я караме да остава по - дълго в леглото, да чака знака, иначе става директно, а така се буди и го изчаква.
Ако се събуди и каже “ако, пиш”, отиваме до тоалетна и после се връща в леглото и чака телевизора.
Обикновено в 6:30 вече сме будни с ММ, но една сутрин сме се успали и тя влезе в спалнята ни с ряз и викаше “броутро” Joy направо ми изкара акъла, както си спях. По принцип не излиза от стаята си, камо ли да влиза при нас, ама детето е получило знак и си беше в правото. Sweat Smile
Виж целия пост
# 326
Кукличка, много е яко това с телевизора 😅 Може да пробвате малко по малко да премествате напред времето, всяка седмица с 2-3 минути. Ще съвпада и с по-късното съмване, туко виж сте стигнали до 07:00 😌

Ние преместихме Момчил в неговата стая като навърши 5 месеца. Спи си сам и си асоциира стаята със сън, почти нищо друго не правим там. Като пътуваме, също предпочитаме да имаме отделни стаи, въпреки че на последната почивка спахме в 1 стая. Аз не мога да спя с него на едно легло, това означава да не спя.
Както знаете, ние сме закоравели в това отношение. Понякога и го заключваме за обедния сън (докато заспи) като крайна мярка - това се случва обикновено след неуспешно приспиване по 40-50 минути. Знам, че звучи жестоко, но обикновено ефектът е, че се кротва много бързо и си ляга.

И ние нямаме търпение да го запишем на спорт, обаче преди 3, че даже 4г, май не е реалистично.
Виж целия пост
# 327
Момичета, включвам се след един “вълнуващ” рожден ден.. ротавирусен. Бяхаме настанени два пъти в болницата в Бургас, голям ад и белег за детето. Тези от вас, които са били в болница с децата - имали ли са проблеми после децата ви? При нас е ужас, залепен е за мен, плаче постоянно, нощес не спи, денем не спи….. не е сигурен в нищо, не знам какво да правя. Говорих с психолог сутеинта, общо взето е нужно времее и спокойствие, но това не е моето дете. Не знам какво да правя наистина Confused
Виж целия пост
# 328
Герка, опитахме да местим интервала, но тя пак си става рано и ако трябва да чака по-дълго се изнервя и не го дочаква. Има сутрини, в които става към 7ч., но е рядко.
И аз не си представям да спим в една стая, камо ли на едно легло. Тя се чекне по цяла нощ (гледам я на камерата), отделно само някой да се обърне в леглото или да захърка и тя е будна. Това го установихме на един хотел, където бяхме в една стая - никой не спа.

Симбо, много съжалявам за преживяното. Аз не съм лежала в болница с детето, но я оставих една сутрин в яслата, а по обед постъпих аз в болницата за раждането на малкия и не се върнах 6 дни… Много зле го прие. Докато ме е нямало се е държала добре, леко притеснена и ме е търсила, но като цяло спокойна. След като се прибрах, обаче се започна точно това, което описваш. Не искаше да ме изпуска от поглед,  не искаше да заспи,  не ме оставяше дори да напусна стаята. Не ми се коментира какво беше и когато отново аз я заведох на ясла. Отне ни 2-3 седмици, да не кажа и месец, за да стане отново сигурна, че мама няма да изчезне. Pensive
Виж целия пост
# 329
И аз рано изпратих Ивайло в детската, но заспива в хола и го местя, понякога сутрин идва при нас.

Голямото ми дете е имало дълъг престой в болница, после кратък с бронхопневмония. Няма останал стрес от тогава, истината е че се държах максимално хладнокръвно при първия престой, присъствах на всяка една манипулация, с изключение на взимането на костен мозък /стоях само при поставянето на упойката и започването ѝ да действа/. Имаше поставени над 100 абоката, нямаше непробита част от него за поставянето им, включително и на врата. Всеки антибиотик беше вливан венозно, имаше и други неща венозно, имаше и дренаж в последствие.
Обяснявах всяко нещо, обяснявах че няма страшно и защо е необходимо да се прави - на онази възраст по-скоро себе си съм успокоявала с гласните си разяснения.
Абокатът и престоя с бронхопневмонията дори не ми действаше на психиката, беше ми като детска игра.
Моят съвет е да приемете нормално поведението му, то и на тази възраст е трудно да обяснявате, но за мен е важно да не изпитва страх в дългосрочен план от лекари/манипулации. Може да опитате детето да играе на лекар с играчки - не знам дали такъв тип ролева игра е подходяща за възрастта. С времето ще го забрави. Добре е, че сте обсъдили нещата и с психолог.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия