Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

Трудът на всеки един човек Е и Трябва да е компенсиран. В нашия свят, това се случва чрез заплащане, пари, заплата му се вика. В миналото е било като размяна на нещо среду друго нещо. Хората имаме нужда от храна и вода, за да функционираме. Лекарите, за да са лекари днес не са по-различни от всички останали и за да съществуват се налага да се хранят. Със същата храна, която струва за всички еднакво в магазина. Пиша всичко това отчаяно, защото собственото ми дете е медик. Още не е положило клетва, предстои, но клетвата не значи това, което ние влагаме в нея. Съвсем друго значи.....Това е дете, за нас е дете, щото ние сме вече одъртелите, което с очите си виждам какви компромиси прави 5 години, а ако остане в професията ще е доживот. Огромни. И каква финансова тежест е за семейството да "избута" лекар и да го "дари" да едно общество. И какво финансово бреме е за партньора на човек, решил да поеме тази професия на гърба си. Считайте, че освен хората в самата професия, семействата на тези (днес) деца-утре лекари, плащат достатъчно цената, за да съществуват като такива. Сега и другата страна на монетата - същото това мое дете е и пациент. С имунно заболяване, което не е по избор, такова му се е "паднало" от жребия на живота. Нищо не му пада от небето безплатно. Инсулинът се произвежда в едни места, наречени заводи да кажем, в условия, които са създадени и се поддържат и струват. Не пада от небето и не е безплатен ресурс. Стува нещо, за да бъде даден в този му вид, в който да спасява живота на някой. Затова сме се организирали по света в някакви общества и сме изградили някакви системи. У нас, това е здравната система, пенсионната и социалната. Може да не е идеална, на друго място е по-зле обаче, на трето може да е една идея по-добре. Та социалната система, простичко казано, е да събираме от всички по малко, за да може ей тези хора, в нужда, да не дават реалната себестойност на продукта, който им е нужен, за да са живи като начало. В конкретния ми пример-инсулинът на моето дете му е "безплатен", въпреки, че продуктът НЕ Е. Ние всички-аз, вие, съседката-плащаме солидарно този инсулин да стига да хората, които са зависими от него. Предполагам знаете, че без инсулин се умира бавно и мъчително, една бомба върху заводите и са до там инсулинозависимите.
Та колкото и да сме гнило общество, в световен мащаб го казвам, защото имам роднини извън БГ и дългогодишни техни лутания в тамошната здравна система..все пак сме общество и са създадени тези системи, за да обхващат нуждаещи се. Има го. Който го отрича, не знам къде гледа. Единични случаи също се разглеждат индивидуално, събират се консорциуми, съвети, екипи, правят се кампании. Просто медицината не е 2+2=4. Понякога е равно на -4 или на 0. Това е.