Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

Есме, чела съм, че труден живот си избират извисените души, за да могат да напреднат повече с уроците на душата, които се учели чрез трудности. Нещо такова.

Как пък всички все дъщери, синове на вожда, ако не и самия вожд били?
Прост индианец никой не си признава да е бил.
Предполагам вярно е това, защото какво наблюдаваме сега реално около нас?
Много вожд, малко индианец, това наблюдаваме.

Тези теми, както и сънищата, както и виденията, състоянието на кома, на хора, възстановили се след кома, те задължително придобиват някакви паранормални, необясними способности да предсказват, да чуват гласове или да виждат картини, - всичко е необяснимо, интересно, неразгадано, а уж много изследвано.
Вече и телефонът, смарт часовникът могат да кажат точно в кой момент сме сънували и колко е продължил сънят.
Всички са били вождове, принцеси, жрици, магьосници - все интересни за нас роли.
И какво от това? С какво им помага опитът на водач на племе от остров Суматра, в днешния му живот на разведен мъж, българин от Пазарджик, собственик на дребен бизнес, баща на момче и момиче, нова жена до себе си...? Най-много това да обяснява защо много му се ходи в Индонезия и хобито му риболов.

Спокойно, ако си имал много животи, сигурно си имал и пещерни, и средновековни, и всякакви превъплъщения. 😄 Вероятно целта е да опиташ всякакви преживявания. Някои от тях вероятно доста зловещи. То достатъчно е и че всеки път умираш. Но по-добре ли е да вярваш, че живееш само веднъж (например в Пазарджик), и каквото направиш за едни 70 години, това е?

Ами да! Живея само веднъж и както живея един път трябва да е напълно достатъчен.
Веднъж слушах много интересна лекция, в която се  разказваше за ученик и учител. Та учителят казал на ученика, че човек трябва два дни преди смъртта си да се обърне назад и да погледне живота си.
- От къде ще знам кога ще умра за да се обърна назад два дни по-рано? - попитал ученикът.
- Не знаеш. - отвърнал учителят - За това обърни се днес за всеки случай.
Та, животът трябва да го живеем така, че един път да е достатъчен и да се обръщаме всеки ден назад. Тия повторения и поправяния на грешки, и учене на уроци са …

Ако човек живее нонстоп със стреса, че непрестанно греши и че трябва нонстоп да ревизира и поправя себе си, нищо чудно в един момент да започнат да го хващат и хронични заболявания.
Ясно е, че правим грешки. Ясно е, че съжаляваме. Ясно е, че когато сме просто нелоши хора, грешките ни не са умишлени и не са направени от лошо.
И без това плащаме за грешките си с чувството за съжаление и вина.
Но аз отказвам да приема, че е нужно всеки ден да ревизирам предните два дни и непрестанно да си създавам нов стрес от това какво съм казала, направила или пропуснала.
А има и грешки, без които просто не може.
В живота ни има сложни ситуации. Има сложни хора. Има хора с грешки. Не можем да възпитаваме и принуждаваме другите да се поправят. Можем да се пазим от тях.
Обаче и това може да се окаже грешка.
Може един ден да съжаляваме, че сме се отдалечили от някого. Може да съжаляваме, че сме останали. Може да съжаляваме, че сме дали още един шанс. Може да съжаляваме, че не сме дали.
Тоест с някои хора — ни така, ни иначе.
И каквото и да изберем, пак ние ще живеем с последствията и може би пак ще намерим за какво да се обвиняваме.
Но това не означава, че сме могли да знаем предварително кой е правилният избор.
Няма съвършенство в отношенията.
Понякога правим най-доброто, на което сме способни с информацията, чувствата и силите, които имаме в този момент.
И това трябва да е достатъчно.
Не е нужно да преработваме живота си всеки ден, за да докажем, че сме добри хора.
Можем да съжаляваме за нещо, да си вземем поука и въпреки това да продължим напред.
Защото животът не е постоянна ревизия на вчерашния ден.
Той е и това, което правим днес.

Бела, ако позволиш, всъщност животът за всеки е това, върху което се фокусира независимо от това, което прави. Ето ти така както го описваш излиза, че фокусът е ревизиране, стрес, страх от грешки, съмнения, избори и равносметки.
За това хората имат различни животи.

Нямаме предварителен абонамент за правилни избори. Те са условни, от гледна точка на това как се ще развие една ситуация във времето.
Правим най-доброто на което сме способни за някакъв момент.
Животът е тук и сега. Информацията дали има или не прераждане няма никакво значение в този контекст. Теоретична дъвка обяснение, че проблемите в настоящия са отвук от предишни животи. И в някакъв хипотетичен следващ ще береш плодовете от добрите дела. Тази теория е валидна, в случай че няма съдба и има значение какво правиш и какъв човек си. 
Да си добър човек обаче не е гаранция, че пътят ще ти застлан с цветя и рози и срещи с готини и добри хора.

Много задълбахте точно как и кога били постъпили. Погледнете го така: Хитлер ли съм (или някой подобен)? Не. Убивам ли, измъчвам ли за забавление хора или животни? Не. Бия ли жена си, мъжа си, детето си? Не. Крада ли, мамя ли? Не. Ами, това е доста добро представяне. 😄 Какво сега, да не би да няма и такива хора сред нас?
Впрочем как смятате, че (ако има прераждане) е следващият живот на един такъв човек? Как такава душа (защото говорим за душата) си учи уроците?
Тия дребни притеснения от сорта: без да искам обидих комшийката, зарязах гаджето си от гимназията, защото се влюбих в друг или подобни... въобще не мисля, че са такива грешки, за каквито става въпрос.

Естествено! Дай да си живеем с гаджето от гимназията, за да не го обидим и да не си изковем лоша карма.

Така е, но всичко е относително. Познавам човек, чиято приятелка след най-обикновено скъсване наистина се самоуби. Тя явно е била нестабилна, но той страда и си го помни цял живот. Пак някой тегли "късата клечка", баз да е направил нищо по-различно от милиони други хора.

А то кармата му е точно да бъде зарязан

коментирах разказа точно преди това от теб публикуван

Когато двама души преживяват една и съща ситуация по различен начин, поне едната версия няма да съвпада напълно с другата — но това не означава непременно, че някой лъже или че всичко е превилно. Може дори да се каже, че някой луже или някой прави грешка.

Е хора сме, грешим, въпросът е да не е нарочно, особено някой гаден номер. Мисля в будизма имаше максима да се отнасяш с хората така, както искаш да се отнасят с теб. Та, само това ако спазваме доста точки ще трупнем за следващо прераждане/ниво, ако има такова. Аз, лично, обаче не виждам смисъл от прераждане, ако не помниш нищо. Да, знам, че на по-високо ниво се смята, че душата научава уроци, чисти карма и там каквото, но нещо не ми се връзва. Има ли смисъл от тези прераждания, ако не помниш нищо? Може като малоумен да правиш една и съща грешка безкрай? Едва ли ти се кодират уроците на душата в ДНК-то...

Поне ти се дават шансове, а вече ако упорито и настойчиво правиш една и съща грешка, кофти.
Все пак душата нещо помни, например хората. Имали ли сте случаи, запознаваш се с някого и сякаш сте се познавали от хиляда години? Може и да е така.
Или друг случай, безпричинна ненавист към някого. Без никаква причина, ама ей тъй, тоя човек не можеш да го понасяш. Може би някога ти е направил нещо.
Линда Гудман (астроложката) пишеше някъде, че особено се разпознават хората, като се погледнат в очите, защото "очите са прозорец на душата, а душата знае, помни".