С какво ви дразнят свекървите? – 172

И аз забравих вече какво питам.

Не се сдържах - цитирам те: "Детето не е предмет, който единият родител може да заведе някъде, без да се съобразява с другия. Решенията, които го засягат, се вземат от двама родители – това е смисълът на семейството." Явно до общо решение не можете да стигнете. Същевременно ти настояваш мъжът ти да приеме твоето /за прекъснатия контакт с родителите му/ като единственото правилно, задължително и обвързващо го.

От постовете ти личи, че държиш във всичко и с всички да се налагаш. Като прибавим към това и факта, че имаш дар слово, не мога ди си представя конструктивен разговор с някого, когото не харесваш. Сигурно свекърите ти имат трески за дялане, но ти се вторачваш в детайли, чоплиш, очакваш да си посипят главите с пепел, създаваш си драми.
Жалко за мъжа ти, жалко за детето, жалко и за теб!

Колкото и да я дъвчете, да не пуска детето при свекърите, защото не се държат добре с нея и я обиждат открито, е съвсем основателен аргумент за решението ѝ. И аз бих го направила, а мъжа да прави каквото иска. Той е основния виновник за ситуацията.

Veluna,разбирам те.Била съм в такава ситуация със свекърва ми в началото на брака ни.
Моят съвет е да не се занимаваш с тия хора,да не ходиш там.
Мъжът ти да ходи щом иска,той им е син,да се оправя,но да не те кара и ти да ходиш.Той трябва да разбере,че няма да ходите цялото семейство и вината не е само в теб.
За детето-не ограничавай контактите му със свекърите.Пускай го да ходи там с баща си.
Ако те започнат да говорят на детето срещу теб,то ще ти каже и тогава на мъжа ти хич няма да му стане приятно и самия той няма да иска да го води там.
А когато порасне още малко,то само няма да иска.
Но тогава няма да си виновна ти.
При нас така се получи.

Детето как се чувстваше след като е чуло някакви неща ?

Veluna, аз съм била дете което чуваше разни неща за майка си от баба си.
Резултата беше, че намразих баба си.
Даже на абитуриентския си бал не я исках, ама баща ми я натрапи.
Така и не им простих за начина, по който се отнесоха с майка ми.
А и за капак не бях "любимото внуче". Колкото и много баща ми да искаше да ме среща с тях. Хората си ме мразиха, просто защото мразиха майка ми.

Аз точно това щях да кажа - че обикновено "злословещият" си вкарва автогол и детето спира да иска да общува с него. И в този случай като кажат: "Внучето не общува с нас, майката пре-пре-преспокойно заявява: "Ами то не иска. Няма да си насилвам детето. Сами си го направихте".
А и след като мъжът все пак осъзнава ситуацията, според мен Велуна само ще спечели, ако му каже "Мило, не искам синът ми/дъщеря ми да има липса от баба и дядо, те са важни за общуването с детето, но понеже ги знаеш какви са, моля те не позволявай да травмират детето ни с глупости и се намеси, имам ти пълно доверие."
Така и той ще се почувства "мъж на място", отговорен за детето си, като нищо може да им тегли една, ако си позволят неадекватно поведение. Да не говорим, че има хора, дето с майката не искат да общуват и не я харесват (нали откраднала момъка), но за детето душата си дават!
А ти такава почивка и кеф ще получиш да си сама за няколко часа или 2 дена, че направо ти се чудя на акъла как не си ги натирила още!
И още нещо - човек е устроен така, че иска това, което няма. Важи за почти всичко. И може да се окаже, че детето толкова много ще е искало баба и дядо (другарчета в градината, в училище били на село и т.н., че ще притъпи болката от настройването (ако има такова) щото нали, иска баба и дядо.
И последно: Още един негатив. Да не стане детето да те упреква, че то не ходи на село, няма баба и дядо и т.н. заради мама. Помисли и над това.

Съгласна съм с вас, че ако те са кофти хора, детето ще се отдръпне. Казах, че и при мен беше точно така. Не мога да се съглася обаче, че съзнателно бих травмирала детето си само и само, за да се отчужди от тях само и да докажа, че те са кофти. Това цялото го казвам не в случай с Велуна, защото не мога да бъда сигурна какви са свекърите (извинявай, Велуна, но все пак сме непознати). Просто това цялото надцакване е супер травмиращо за детето. В голям процент от случаите, особено когато е малко и живее в що-годе нормална среда, е много трудно самото то, да осмисли ситуацията и да анализира баба си и дядо си - прави ли са, злословят ли, защо го правят. Може да започне да изпитва вина, може да им повярва до някаква степен. Просто отговорността да отгледаш дете е много сериозна. Това категорично не означава всеки да си държи детето в къщи и по 24 часа да са само мама, дете и татко. Не ме разбирайте погрешно. Просто такъв тип отношения ме побъркват, признавам, че преценката ми може да не е правилна.

При мин имаше опити за “подкупване”, “Обещай да не казваш на майка си, защото ще се разболеем.” и т.н. абсолютни простотии, които представете си с осемгодишния си мозък колко съм анализирала и по-точно как. Много ми е болно за такива отношения и за децата, които се налага да го преживеят.

Апелирам за пореден път да ме извините за личните ми вметки конкретно по тази тема! Не искам по никакъв начин да “спамя” темата, защото пишем за свекърви тук. Не се сдържам, признавам.

„Обещай да не казваш на майка си, защото ще се разболеем“ е зловещо.
Това е форма на емоционален натиск и поставяне на детето в лоялностен конфликт. Не съм склонна да правя експерименти тип „проба-грешка“ с детето си и да се надявам на добросъвестност, при положение, че вече виждам как се използва другото дете като инструмент за влияние.
И нещата, които  споделиха няколко дами тук, преминали през подобни ситуации, само затвърдиха решението ми.

П.С. За да няма спекулации – съпругът ми също не желае да води детето там без мен - днес го говорихме.

Е, тогава вече проблемът е разрешен. Аз останах с впечатление, че той би искал, но ти не му го даваш. Това вече е различно. Като не ще - не ще. Гледай си живота.

Той иска да ходят с детето и Велуна.
Ама като напиша, че Господ е събирач и ми скачат тук. А реално е точно така.

Значи, детето има право, ако иска да ходи. Ама няма право да кара жената, която е пълнолетен гражданин да ходи там, след като тя не иска. Детето е негово и може , но това че тя му е съпруга не я прави негова собственост!

Светулчица, явно не следиш сериала и не ми разбра коментара.

Най вероятно си знае, че ако отиде сам с детето ще му излезе през носа. Иначе защо да не иска да ходи без нея. Няма никаква причина, да не иска да отиде при собствените си родители и да им заведе да се видят със собственото му дете.

Все едно аз да кажа на мъжа ми. Няма да ходим с детето при нашите, освен ако дойдеш и ти. Да бе.

Велуна спокойно може да изпрати мъжа си и детето, като го успокои, че като се върне няма да си има неприятности с нея, задето го е направил. Но на настоящия етап не мисля, че е възможно, тъй като е очевидно, че тя по никакъв начин не е готова да го допусне.

По негови думи – никога не е възприемал като вариант да ходи сам с детето там, защото за него въпросът не е в това те да виждат детето, а в наличието на елементарно уважение към избора му на партньор. При липса на такова уважение, колкото и да му е трудно, не вижда как може да има нормален контакт. Многократно е казвал на майка си да не го поставя в ситуация да избира, като ясно е подчертавал, че изборът няма да ѝ хареса – но това очевидно не се взима предвид.

В същото време отчита и начина, по който се отнасят към племенника му, и го приема като достатъчно показателен, за да не допусне детето му да бъде поставено в подобна ситуация. За него това е въпрос на отговорност. Подчертава и че пътят, който сме изминали, за да имаме дете, не беше лек, и че уважението към нас е напълно заслужено. В неговите очи липсата на уважение към мен означава липса на уважение и към него.

След многократни разговори с тях е стигнал до извода, че егото на майка му стои над това да се интересува как се чувства той. Споделя, че е видял и осъзнал много неща, които преди не е забелязвал, и че това е довело до сериозно разочарование от родителите му.

В този контекст за него не съществува вариант да ходи при тях с детето и да им прави тази „услуга“, при положение че майка му не е направила дори минимален компромис спрямо ситуацията – най-вече заради него, а не толкова заради мен.