С какво ви дразнят свекървите? – 172

Е, аз нищо не разбирам.
Значи, той все пак не иска да води детето. Е, какъв е проблемът?

Писала съм в темата за моята свекърва - проклета жена беше. Съвсем наскоро почина, надявам се да е намерила мир на Оня свят. Когато бяха малки децата, тя идваше веднъж седмично, за да излезем ние с мъжа ми малко сами, което само по себе си беше много мил жест и тя го правеше с години. Сега вече децата са големи и дъщеря ми ми каза, че баба им им говорила лоши неща за мен, и тя даже ме попита (и това съм писала тук): "Вие защо изобщо я пускахте вкъщи?"
В същото време, дъщеря ми се разбираше и като малка, и като голяма с баба си и я обичаше. С брат й  също много добре се разбираха, той я ценеше. И двамата я посещаваха, когато си идваха в България.
Тоест, те много ясно разграничаваха своите отношения с баба им и моите.

Аз не знаех, че баба им е говорила такива неща, затова и нищо не съм предприела навремето. Но тези излизания веднъж седмично бяха толкова важни за нас, че не знам дали щяхме да можем да се лишим от тях, по-скоро не. Вече на по-късен етап си прекратих отношенията с нея. Не съм писала тук, но последната година свекърва ми изведнъж стана много немощна и аз вече не можех да й се сърдя, даже предложих на мъжа ми да полагам и аз грижи за нея. Не се наложи обаче.

Сега вече тя е на по-доброто място, а аз размишлявам за цялата сага и си мисля, че нищо не бих променила. Тази баба наистина беше много ценна за внуците си, съвсем отделно нещо е, че мен не ме харесваше, точно откак тези внуци се появиха.

Здравейте, не знам дали е точно за тази тема, но просто вече не знам какво да правя. Моята свекърва е доста властна (меко казано). Преди години ми беше заявила, че не трябва да гледам с мъжът ми да съм добре, а с нея, защото тя можела да направи така, че да ни раздели. Не и обърнах особено внимание. Пък и мога да кажа, че съм доста толерантен и уважителен човек и както казват и много голяма МЕКА ГАНА (е имам си и доста трески за дялане, но кой няма).
Поради ред причини заминахме за чужбина. Свекървата звънеше на ден по 2-3 пъти, ако почивахме или искаше всяка вечер да се чуваме и правеше изречения (Е какво толкова за 5 Мин - никога не са 5😅). То това с мед да го намажеш де. В последствие успяхме да ограничим разговорите (защото те все покрай нея се въртяха).
Бяхме 2 месеца в България и се почна още по-зле по 6-7 пъти се звъни, иска да се заведе тук и там (няма проблем, но ти отделяш примерно 2 часа,а тя всеки път иска и на тоя и ония магазин..) нищо,че знае,че имаме ангажимент. И все на мен се оплакваше,жзащото знае, че ще говоря със синът ѝ и ще му кажа да отиде.
Пропуснах да кажа, че тя има алергии към някои храни и или лекарства, постоянно сме ходили в спешното, нищо,че не било необходимо. Един лекар ни привика и говори с нас и каза, че това вече е на психическа основа. Но свекървата като чу и каза, че лекарят е побъркана. Е разреди ходенията до спешното със спешен кабинет.
От толкова лекарства които пиеше за щяло и нещяло и се изостриха тези алергии.... И започнаха други болести.
Води ли сме в по лекари, лично аз съм я водила също ....
В един момент установих, че нещата които казва на нас не са същите които и е казал доктора. Казах на мажът ми да влиза вече с нея или говорим отделно с лекаря ... За да не излезе, че аз нещо ...нали ..
Както и да е бяхме в чужбина и нейният контрол и сърдене кое как ще стане и т.н. намаля.
Но се върнахме в България преди няколко години. В началото беше що годе добре.
Наложи се да ходим по лекари - имахме доста години проблеми и трудности със забременяването. (Просто е много дълго. Извинете!)
Трябваше да обръщаме повече внимание на нас. Това не и се понрави както и фактът, че мъжът ми започна да и отказва и започна да отстоява своята гледна точка. Доста се караха, аз като добра самарянка му говорих - едни родители има, не може така, говори с нея. Нищо, че не си виновен, трябва да се разбирате и прочие...
Имаше неща които чух и по мой адрес, но въпреки това, че бях обидена си преглътнах гордостта. Както казва тате "щом искаш да си с този човек ще намериш начин дали ще говориш, дали ще мълчиш. Щом го обичаш ще търпиш".
Е търпиш търпиш, ама то ти идва в повече... Ама броях до 1000 и пак... Наскоро пак се скара с мъжа ми. И му каза, че той не бил вече нейн син, той не съществуваше за нея, той да забравиш, че има майка, се отричала от синът си, тя нямала да дойде в нас повече (идвала е не повече от 10-15 пъти за 20 години). Това и на мен ми го каза.... И няма да идва за годината на детето (след години опити и "спокойствието" което ми осигуриха съдбата ни благослови с детенце)  та била се заклела в нас да не стъпва. Аз като човек казах, че не го разбирам това и няма да вземам страна в тяхните взаимоотношения, защото все аз ще съм лошата, както е ставало да се карам после с мъжа ми.
Ама нали всичко да е наред накарах го да ходи да говори с нея. Уж се правиха нещата тя доволна.... Ама преди месец за годината на празненството тя какво чула и какво си измисля не знам. Но сега била обидена на брат ми защото казал, че ще прави в тази къща това което аз му кажа (става на въпрос за преместване на 2 бутилки дето да не пречат....). Но тя се заяжда, че и бил държал тон (нямаше такова нещо и Ани свидетели 😅). И чак на майка ни се оплакала от възмутителното държание на сина и.
Аз не знаех, че чак с майка ми говорила... И споделих с мъжът си, оказа, че и на него казала нейната версия. Оплакала се и на други хора, ама на мен нищо.
Реших да говоря със сватовете, но те не ме оставиха да се изкажа, при което повиших то .Почна се говорене на неща които са извън контекста даже се слагаха суми в острата ми и на моето семейство. И аз съвсем се ядосах... И усилвам децибелите за да ме чуят.
Е познайте - аз съм била вчерашна пикла дето съм си позволила да крещя (повиших тон защото не ме оставиха да се изкажа, въпреки всичко се извиних за това). Аз ги приемах като втори родители тези хора, все пак всеки си има кусури . Ама да казват, че моето семейство искало да измъква къщата под носът на синът им .... Преля чашата ... Накрая мъжът ми беше нахокан, че не е оставил да крещя (повярвайте не съм крещяла, повиших тон, но се извиних. Но не се приемало).
Края тя излезе жертвата и така стана, че нейна била вината само, че не говорила с мен за станалото на същия ден.. и така тя вече не говорила с мен да съм забравила за нея, тя за мен не съществувала и прочие ...
Въпросът е как да процедирам... Знам, че е способна да почне да говори глупости на мъжът ми... Ще почне и на детето да говори, а то вече почва доста да разбира.
Ще се радвам на мнения и критики. Благодаря Ви!

Маламира, извинявай, че ще ти го кажа, ама и ти си си виновна. От кой зор е трябвало да се месиш в отношенията между мъжа ти и майка му, чак да го караш да се сдобрява с тях? От кой зор е трябвало да слушаш баща ти да търпиш? От кой и сега се чудиш как да се сдобриш с човек, който не те уважава, не уважава семейството ти и дотам не му пука за детето ви, че чак не иска да дойде на първия рожден ден? Да, свекърва ти е проклета, свекърва ти ви използва, свекърва ти не ви възприема като отделно семейство, но извинявай, ти сама си се поставила в ролята на изтривалка. Единственото, което можеш да направиш е да си затвориш устата, да престанеш да караш мъжа ти да се сдборява с майка си и да не влизаш в ролята на медиатор между тях двамата. Също и да не се занимаваш със свекърва ти и нейните мними болежки. Ти си прецени дали можеш да го направиш. Ако не го направиш - няма да си първата, която си е съсипала нервите заради свекъри. Разбирам, че са те възпитали да търпиш и да мълчиш, но вече не си дете и е хубаво да се опиташ да се държиш като възрастен човек, а не като петгодишно, на което му се нарежда и което няма своя воля и преценка.

Хубаво е направил мъжът ти, като е прекратил контакт с нея. Не се води по клишета, за пред хората, ама така трябва и други дивотии. Единственото, което трябва е да сте спокойни и в разбирателство, вие с мъжа ти. Спираш с опитите да ѝ угаждате, ако иска да идва и си живеете живота. Ти преставаш да си мека Гана, мъжа ти като я отреже, не се месиш и това ще ти реши проблема

Моят опит ме научи на няколко неща:
Не влизай в обяснения и доказвания. Хора, които изкривяват реалността, не търсят истина, а контрол.
Не поемай ролята на посредник. Това е връзка между майка и син – той трябва да заеме позиция.
Границите не се обясняват дълго – те се поставят и се отстояват.
 „Мирът на всяка цена“ винаги излиза най-скъпо на този, който го плаща.

Децата не слушат какво им казваме, те виждат какво допускаме. Ако расте в среда, в която някой постоянно манипулира, обвинява и създава напрежение, това става неговата норма.
Затова понякога най-здравословното решение не е да се оправят отношенията, а да се сложи дистанция.
При такива ситуации човек дълго време си мисли, че ако бъде по-търпелив, по-разбиращ и по-дипломатичен, нещата ще се оправят. Но това не е така. Истината е, че това не решава проблема – само го отлага и го задълбочава.
Моят извод от подобна ситуация беше прост:
някои хора не искат разбирателство – искат контрол.

И когато го загубят, започват конфликти.
Това, което прави тя, не е нещо несъзнателно. Това е напълно съзнателен избор. Тя много добре знае какво прави.
И точно затова няма как да я промениш.
Още повече, че тя вече го е показала спрямо собственото си дете – готова е да го обиди, да го отрече, да създава напрежение и да извърта ситуациите, когато нещата не се случват по нейния начин. При това положение е наивно да се очаква, че към теб ще има различен подход.
Въпросът е докъде ще ѝ позволиш да влияе на теб, на мъжа ти и на детето ти.

Съгласна съм, че може би не е трябвало да се бърка, с течение на времето почти не го правя, но почти.... Просто като се чуем и тя започва да ми говори и говори, че синът и нямал да ги поглежда на старини, той не се интересувал от нея, не и помагал когато трябва.. " Той ми е дете, той не може да ми държи тон.", "Аз съм родила, той трябва да ме слуша","Аз толкова съм направила заради него" и т.н.. И то в един момент си викаш - Една майка има все пак... И сега за последната случка ... Хем са ми родители, хем са баба и дядо на детето....
Сега понеже не бях на нейно мнение... И се стигна до ескалации... Както казах, на по-голям човек съм научена да не повишавам тон и в съзнателния си живот за толкова години и като ръководител на хора се справям без да викам или повишавам тон ( в много много редки случаи може да се наложи и въпреки това се разбирам с тях без лоши чувства в последствие). Но понякога човек и да иска не може да се овладее когато ти кипне... А аз имам голямо търпение . ...
В момента се чувствам виновна.... Че съм позволила да ме провокира до там...
Никой не в перфектен, знам...
Затова и се опитвам да намеря решение.
Благодаря ви още веднъж за отделеното време! 🙏🏼🙏🏼🙏🏼

Маламира, щом вече е решила, че ти и синът и не съществувате за нея и се зарича да не стъпва у вас, смятам, че като една добре възпитана снаха, е редно да уважиш нейното желание.
Или с други думи казано - стой настрана, не се меси и остави мъжът ти да се оправя.

Решението е да си вземеш бележка и да спреш да определяш ти на мъжа ти как да се държи с родителите си.
Доколкото се разбра, старините им предстоят след години, тоест, не става въпрос за това, да изостави болни и немощни хора на произвола. Така че за момента полезният ти ход е - да се отдръпнеш. Трябвало е да го направиш по-рано, но каквото сам си направиш, никой друг не може.

Благодаря, за искреното мнение.
Само да вмъкна, че имаше моменти преди години в които се казваше, че аз го настройвам срещу нея. Може би и това ми влияе още ....
Определено имам какво да поправя, виждам още по-големи недостатъци в себе си и действията си. Благодаря за всяко мнение, много ми помогнахте да видя доста неща отстрани.

Маламира, аз отдавна бих забравила за съществуването ѝ. Гледай си семейството и никакви контакти със свекърите. Мъжът ти да си решава как ще се отнася с тях, не е малък.
С радиото не се спори

Като чуя "една майка имаш" или "забрави, че имаш майка" и ме хващат лудите. Може би ги свързвам с речника на моята свеки, тя предимно с клишета говореше и като млада, сега пък съвсем.
Може би когато гнездото опустее и най-вече човек остарее, започва така, при мен има още едно голямо пиле, та с дъщеря ми се чуваме 1 или макс. 2 пъти седмично.

Няма защо да ти се обажда, да се обажда на сина си. Не и вдигай,  не си видяла, заета си.
Избягвай всякакви интриги, свързани с нея, кой какво казал, на кого го казал.

Имам чувството, че ако не се намесваш, мъжът ти ще се справи с нея и ще постави граници.
Живей си спокойно. Не мисли въобше за нея.

И аз мисля, че това което е писала Iris е най-разумно. 👌🏻

Присъединявам се към Iris04. Моят мъж така се беше скарал с майка си за нещо, тя ми звънна да ми се оплаче. Аз ѝ казах, че не мога да се меся в техните отношения, а синът ѝ е отговорен зрял мъж. На него също не съм говорила. След няколко дни си изгладиха проблема очи в очи. Беше още в началото на съвместния ни живот. От тогава проблемите си оправят двамата и той просто ми казва какво е решил да прави или каже. Той и тя ще се справят най-добре един с друг. Ти можеш да го подкрепиш и това е.

Този тип клишета: “Една майка имаш.” или “Няма кой да ни гледа като се разболеем.” са едни много добре заучени клишета и манипулации. В повечето случаи работят. Поне това съм виждала. Майката на майка ми пък е другото “клише”. Искала да умира, ако ще умира, че да не се налага да я гледаме и да ни пречи на живота … Хем така, хем онака. Хора и нрави, дето се вика. 😀

Да не ти пука, живей си живота с мъжа си. Остави го да си решава проблемите и толкоз. Не бъди медиатор между тях.