С какво ви дразнят свекървите? – 172

Veluna, аз съм съгласна с твоя коментар за много свекърви като общо отношение и понятие, но не мога да кажа, че се отнася за моята. Тя контролираща няма как да бъде ще ти кажа защо - първо целият и живот до преди да се прибере окончателно в България и да започне работа по професията си е бил в чужбина, второ по мои наблюдения тя не знае нищо за живота на децата си и за тях и трето от къде на къде ще иска да контролира нашето семейство като ние не живеем при нея. Децата и са отгледани от майка и. Тя е работила 3-4 месеца в чужбина и се е връщала за месец тук. За мен тази жена или се мъчи да компенсира пропуснатото или просто си е тралала. Много пъти съм чувала моя и сестра му да си говорят и обсъждат различни случки и теми и винаги изречението "не казвай на майка" присъства.  Питала съм го защо крият елементарни неща като купуване на кола или кой е настинал или къде ще ходят на море и той ми е отговарял "не знаеш майка ми каква е". Наистина не знаех, защото ние 10 години сме заедно, а нея я познавам от 4. Дали сега иска да наваксва с пропуснатия контрол и се опитва с всякакви средства или наистина не си познава децата не знам. Отделно по моята логика не е нормално да се налага в което жилище. За това и аз приключвам с този прост човек. Дори сестра и и нейните деца също я избягват и там разговорите са на общи теми от типа на какво е времето днес. Ставала съм свидетел как изръсва някаква простотия и всеки мълчи и не и отговаря, а рязко сменя темата. Не знам от страх ли или от неприязън, но никой не и влиза в тона сякаш по тънак лед стъпват.

Има модел на поведение, при който хората около нея внимават какво казват, как го казват и каква реакция ще последва.
Контролът не винаги изглежда като класическото „аз командвам“. Понякога е напрежението, което човек създава около себе си – постоянното чувство, че трябва да се внимава, да се премълчава, да не се казват определени неща, за да няма драма, обиди или натиск. И честно казано, фактът, че толкова хора около нея общуват „по тънък лед“, говори достатъчно. Възможно е наистина да се опитва да компенсира липси или пропуснато време, но това не оправдава поведението. И това с погачата според мен също е форма на контрол.

Мойта е същата - успява да държи контрол само в семейна среда, където другите са свикнали да мълчат, да избягват конфликти или просто да я търпят. Но извън този кръг нещата вече не работят по същия начин, защото чуждите хора нямат емоционалното задължение да се съобразяват. Затова няма една приятелка.
Семейството и търпи  — от навик, вина, страх от скандали или просто защото такава си е. Но навън хората много по-бързо се дистанцират от подобно поведение. И тогава остава само тесният кръг на семейството и. Но рано или късно идва момент, в който някой отказва да играе тази роля. И тогава цялата система започва да се пропуква, защото контролът работи само докато другите участват в него.

Сега чета " Индонезиец убил свой съсед заради това ,че постоянно го питал защо не е  женен на 45 години."
  Сещам се за превод - не си навирай носа в чужди работи, всеки има причина да е такъв и да живее така.
Злодеида, Велина ти го е казала което и аз щях. Не се усещаш , не осъзнаваш и обикновено е така, всеки  от себе си излиза като възприема околните ,пък за близки е още по-трудно реалното възприемане, все ги оправдаваш.
Като Жоро Игнатов, не съм подстрекател, не е до взривове и фойерверки, до постоянство  е и няма грешен подход, на война /и в любовта викат/ всичко е позволено.

Злодейда, децата на свекървата ги е гледала бабата, докато тя е бъхтила в чужбина, вероятно да осигури нормални условия за децата си. Бащата къде е бил ( може да си казвала) Нормално е сега, когато се е върнала да иска повече близост с децата си. Чак се изумявам на някои коментари, всички сме майки все пак….

Кой я спира да е близка със сина й?

Обущарят ходел бос. Та и ние, Може самите да имаме неуредици ,но за другите имаме решения.
 Ами зад гърба на другите и майка да си не е приятно да правиш изненади. И да очакваш да са съгласни с теб.
   Може да е конфортно на някого да влезе в стая  и да изсмуче и въздуха с присъствие ,но и другите трябва да дишат.

  Нищо не иска , освен да се изфука и наложи. За такива е естествено.

А какво я е спирало да се бъхти тук, като същевременно гледа децата и изгражда връзка с тях? Така правим много хора. Бабите щом са изгледали изцяло децата понеже тя е липсвала, нямаше да имат нищо против да ги гледат частично, ако тя е тук, за да ѝ помагат. Та не се извумявайте толкова.

Да не говорим, че това, което прави в момента не е изграждане на отношения с децата ѝ, а опит за изземване на техните родителски функции и груба намеса в семействата на възрастни хора. Това не изгражда отношения, а тотално ги къса.

Да с мен тотално скъса и без това крехката връзка. То да ви призная аз бях тази, която караше моя да ходи да я вижда и да ходим по празниците. Акъла ми толкова... Да не е сама... Много я съжалявах, че стои сама и събира котки. Ама характера ми е такъв. Аз не можах да изоставя бащите ми въпреки алкохола, не бих накарала мъжа си да остави майка си. Да ама ми се качи на главата. От тук на татъка свиждания на детето само с таткото, без мен.

Само гледай да не стане всеки ден свиждане без теб! Много внимавай!

Правиш и услуга.

Прави услуга на детето си.

С кое?

С непрекъсването на контакт, важен за детето.

Смях в залата. 😂😂

Ще напускам собствения си дом, за да правя услуга на човек, който не ме уважава, само за да вижда детето ми — дете, което аз съм носила 9 месеца и съм родила. Тя да не е инкубатор. Това не е „важен контакт“, а токсичен. Няма нищо ценно в отношения, изградени на напрежение, неуважение и постоянен стрес.

Маркираното в червено откъде се появи?
Контактът с близките на детето е важен за него. Това е "услуга" за детето. Аз също бях прекратила всякакви отношения със свекъра ми в продължение на повече от 20 години, "видях" го на погребението му и ако можех да върна времето назад, бих направила същия избор, но нито веднъж не съм се опитвала да спирам контактите между него и сина ми. Не замесвам деца в битките си и не използвам деца като оръжие срещу възрастни. Достатъчно съм "въоръжена" и без да опирам до детето си.