В момента чета ... 99

Малко извън темата, но понеже заговорихте за Том Сойер, прави ли ви впечатление колко нахакано мъжкарско поведение имат героите от нашите книжки и какви смотаняци са тези в по-новите?
Можем ли да сравним Том Сойер, Белю Пушилката и капитан Блъд с Грег Хефли, Тими провала и костенурката Франклин например?
Децата се идентифицират с героите от книгите, които четат, така че има значение какви книги им даваме. Хубаво е да имат идеал, въплъщаващ смелост, решителност и сила, независимо момичета или момчета са, вместо приоритетно да измисляме истории за неудачници, които на нищо не мязат, но всички трябва да ги приемат, каквито са си.

Защо така с лошо за любимата ми костенурка Франклин!? 😃
EmBrother, пускай ги тез мнения и в темата за фентъзи книги, или поне ги линквай. Не всяка тема "В момента чета" я следя.
За да не е спам: на "Мечокът и славеят" съм, отдавна ѝ се каня. Стилът ми харесва - разказът звучи приказно, но героите са богати като характери, а историята е за възрастни.

Има всякакви деца и те не търсят пример за подражание в книгите или поне не само това, а търсят да се видят и себе си, да видят примерно пълните момичета, че и те могат да бъдат харесвани и обичани, а момчетата, които харесват други момчета, също искат да видят, че и за тях има живот, бъдеще, любов. Трябва да има и герои с физически увреждания, и чернокожи, и всякакви в книгите, за да могат всички деца да намерят герой, с който да се отъждествят в някоя книга. Героите не са само модел за подражение. Пипи е такава, каквато е, за да покаже и на децата, и на възрастните, че децата могат да бъдат смели, да задават неудобни въпроси, да се справят и сами, ако примерно майка им е починала, а баща им е някъде на майната си. На мен Пипи не ми е любима героиня, но това ѝ е била общо взето целта на Астрид Линдгрен, като я е създала, поне така предполагам. Да, целта в момента е била да развесели болната си дъщеря, но е имало идея зад създаването точно на такъв образ. Астрид Линдгрен пише за всичко в живота, в "Братята с лъвски сърца" пише за смъртта например. Важно е да се пишат такива книги и да има герои, които преживяват тези неща, защото това дава надежда и сила на децата за собствения им живот. И е прекалено ограничаващо според мен да има само мъжествени мъже тип Винету и Олд Шетърхенд и женствени, безпомощни жени тип принцеси, които трябва да бъдат спасявани.

По мои наблюдения сегашните деца не търсят някакъв дълбок смисъл в книгите, нито примери за подражание (поне не и съзнателно), а търсят забавни четива. Наблюдавам сина ми , с който , признавам си, направих непоправимата грешка с телефона, но няма как да е иначе. Дете на 10-11г. без телефон е обречен аутсайдер.
Книгите му задържат интереса за много кратко време. Както споменах цял месец мъчи "Братята с лъвски сърца". А не е като да няма четящи около него. Включително и свекърва ми, която на 82г. чете на моя стар четец като змей и не спира да повтаря, че това е най-хубавият подарък, който е получавала

Относно различните - прави ми впечатление, че моят син не ги изобщо коментира, не го впечатляват, не ги отразява. Нито го дразнят, нито го впечатляват, нито го възмущават. Мисля, че поколението Алфа няма да има проблем с приемането на ЛГБТ, пълни хора, чернокожи и всякакви, различни от някакъв шаблон. Това според мен е минала тема и вече не актуална. Не е нужно непрекъснато да се натяква по този въпрос.

Според мен няма как на сегашното поколение да са интересни детски книги, които са били от времето на майка ми. Моите деца също не са особено запленени по четенето. Сега откриха storytel и редовно си слушат книги от там.

Миж и е така и не е така. Голямото ми рядко се впечатлява от нещо, по-скоро аз се опитвам да обяснявам.
Сега са сборни групи, както може би ти знаеш, той е с дълъг пласт коса, която сплитаме.
В неговата група никога не е имало коментари, но сега момче от горната група му бил казал, че бил момиче 🤦🏽‍♀️ говорихме, давах примери, но ме е яд, че някой друг родител не е обяснил, че дължина коса, цвят на дреха не определят пол, хубавото е, че сега го "хващам", че нещо го "мъчи", но ме е страх дали като става по-голям ще улавям сигналите, дали ще споделя...палав е много, не умее да отработва добре емоциите си /всякакви/ всяко нещо ми отнема много разговори, само се моля половината от всичко изговорено да го запомни.

Чета иначе" Моя абсолютна любима" - Гейбриъл Талънт, очертава се брутална към отвратителна книга, заради тематиката на историята.

Моя внук обича да чете, но категорично отказа да довърши Пипи и я определи като най- скучната книга.
По темата, чета "Писмата" .

Аз започнах първата книга от "Корморан Страйк" след като приключих с "Мечът на Кайген". За сега е интригуваща, пък ще видим.

И аз никога на харесах Пипи или Алиса... Любима детска книга ми беше "Роня, дъщерята на разбойника", а след това преминах на индианските истории и дълго бях запленена от тях, а също и от историите за Ориента на Карл Май.

Големият ми син започна да чете чак в университета и то само книги за личностно развитие. Малкият не е особено по четенето - онзи ден му пробутах един Стивън Кинг, защото искал да чете нещо страшно.

Започнах на Лиса Гарднър - Преди да изчезне

много добра кримка

Не с лошо, отбелязвам тенденцията, ние също ги имаме всичките за Франклин и точно затова мога да сравня как се променят героите в детската литература. От една страна го има това, което пише Sol y sombra и наистина има смисъл от разнообразие, но идентифицирането не става умишлено, а автоматично в процеса на четене, затова е хубаво да имаме и герои с качества, каквито искаме децата ни да развият един ден. На моя син преди години училищният психолог му беше препоръчал книгите на Джек Лондон, след като се сби с едно дете точно с такава цел и мисля, че това беше много смислено тогава, защото разбра, че по-силният психически надделява и в ръкопашния бой и повечето пъти няма нужда да пребиеш някой, който те тормози, за да решиш проблемите си.
Чета "Непривична земя", Джумпа Лахири. Нейни книги отдавна са на нашия пазар, но това е първата ми среща с авторката. Всъщност четох неин разказ в едно списание и понеже харесах лекотата на стила и обикновените теми, взех и тези разкази, от които съм очарована - обединени са от темата за емигрантите и техните деца, как се вписват в обществото, губейки постепенно връзка с корените и отношенията между поколенията. Много приятни.

Включвам се по всички обсъждани в последните страници теми С две момчета съм - на 12 и на 10 години. Големият, откакто сам се научи да чете в последната година на детската градина, поглъща книги със скорост, която ме накара първо да го запиша в детския отдел на библиотеката, а 2 години по-късно и да му дам стария си Киндъл. Нашите традиционни детски книги си ги прочете в хартиен вариант, някои му бяха интересни, някои не толкова. След това откри света на фентъзито, с всички томове и поредици на Рик Риърдън, Брандън Сандърсеън, Хари Потър и пр. Направих му профил в Goodreads, който за 2024 г., т.е. на 10-годишна възраст "отчете" 22125 прочетени страници. След това вече не смогвах да му ъпдейтвам профила.
Сега чете книгите от летния списък за 6 клас - "Под игото" тръгна добре, но го довършва с големи увещания, Йовков, който е мой любим български писател, не го впечатли особено, въпреки че му дадох целия сборник с разкази, а не само "Серафим", който е включен в летния списък. За сметка на това, преди 2 седмици на шега му качих на Киндъла първите две книги за Корморан Страйк, като обясних кой е авторът. Мислех, че няма да му допаднат, не са "неговото" фентъзи, но ги изгълта. Преди дни сам си дръпна от читанката "В служба на злото" и точно за 24 часа беше прочел 84% от 528-те ѝ страници Вече я довърши, разбира се, качи си на четеца и следващите части, с уговорката, че ще ги редува с другите книги от летния списък. Брат му обаче е друга бира - обича да му четат на глас, обича да разглежда енциклопедии, както и да си чете детски, тънички, забавни книги. Но не е това потапяне и обсесия в книгите, както е баткото. Две деца, заедно възпитавани, израснали и виждащи един и същ родителски пример - различни литературни нужди. И двамата са силно залепени към телефоните, което регулираме с приложението за родителски контрол, иначе тотално се зомбират.

Извинявайте, че се намесвам Но в защита на децата ще кажа, че Йовков и Вазов за безкрайно далеч от тях и разбирам мъката им.

То и за мен е неприятно да чета книги с отпаднали от употреба думи от диалект, който не познавам, както държи да пише Добри Станчов например, какво остава за деца, които никога не са виждали селски двор и трябва да четат за дама, ралото и сенарската ритла. "Ако можеха да говорят" още се дава по инерция от началните учителки, но това се превръща във все по-невъзможно начинание.

Не само отпаднали от употреба думи, но и литература с отпаднала тематика.
Аз си спомням с каква мъка четох разните похвални слова и старобългарска литература, както и публицистиката на Ботев, фейлетоните на Алеко и други подобни, а как сегашните деца биха ги чели и разбрали? Абсурд. Не знам дали се и изучават още в училище.
Който иска да се занимава задълбочено по тематика, нека ги чете.


Момето, като те чета наборчето е 1:1 с нашия и аз го регулирам през Фемили Линк, но пак не става! Все "Мамо, дай ми време, моля ти се, защото...."

Завърших "Вдовицата" (Джон Гришам) и ѝ дадох крайна оценка 2*

Според мен не е само от разликата в поколенията нехаресването на някои книги и герои. Аз съм чела Пипи, Том Сойер и Карлсон през 80-те, когато съм била в началните класове и не харесвам нито един от тях. Даже е слабо казано, направо ги ненавиждам. Книгите, които бях купила за сина ми като част от задължителната програма, веднага дарих след края на учебната година.
Който е харесал "Граничен пост" на Глуховски, може  види и "Бъдеще" на същия автор. Майсторски написана книга.