В момента чета ... 99

На мен Том Сойер ми беше идол, но бях кротко дете. Синът ми обича Франклин, даже още не е разбрал за Том Сойер, а е направо негово превъплъщение. Даже не знам дали не е с лек уклон към Хък. Просто много и различни ситуации с него ми напомнят на определени глави от книгата. Марк Твен е бил невероятен психолог. Толкова добре е разбирал как работи момчешката психика. Любим, много любим автор. Между другото много ми хареса автобиографичната му книга. Там добре става ясно коя книга от кое житейско събитие е вдъхновена.

Аз си набелязах страшно много книги, а време за такива, не знам дали ще имам даже и през почивката. И лошото е, че всички са наскоро излезли от печат, а аз държа да мога да си ги кача на четеца.

Аз не харесвам ученическите издания - въобще не държа на тях и мисля, че не ги пазя. Книгите, които харесвам (същите заглавия), са си купени в отделни хубави издания, които пазя и не бих занесла на публично място (като училище).

Но, доколкото помня, някои от тези книги се учат по няколко пъти - например българските класики. Примерно Под игото ми беше поне три пъти в учебната програма (мисля, че и Йовков, и Елин Пелин и др). Отделно го учих и при подготовка за кандидатстване (знам, че сега е различно).

 

Под "ученически" издания, имаш предвид адаптираните, които звучат като преразказ ли. Ако да, аз също никога не съм ги храесвала. Повече от половината чар на произведението се губи.

Никога не предлагам на децата си адаптирани издания. Ако преценя, че все още не биха разбрали оригинала, то отлагам момента.
И сега малко и за моите четивни саги Реших на плажа да се развличам с нещо по-леко и дадох шанс на поредицата "Седемте сестри" на Лусинда Райли. Първата книга беше сравнително добре, увлекателна, не твърде сантиментална, макар и да превъртах очи на немалко места. Втората обаче, както казва Божинката, беше като първата, но втора Същите обрати в повествованието същите "препъни-камъни" за героините, същите плоски образи. Харесаха ми описанията на Бразилия и гръцките острови, на които се развиват действията, тук е силата на авторката, идеята зад поредицата също е интересна. В общи линии, макар че не е някакъв литературен връх, бих прочела и третата книга на второто ми море за сезона
Подхванах сега "3 секунди" на литературния тандем Руслунд § Хелстрьом с анотацията, че той е "най-продавания скандинавски роман в света след трилогията „Милениум” от Стиг Ларшон." Интересното е, че това ми е повторен прочит, преди 4 години съм я чела, но приключението се случва по абсолютно същия начин - много трудно навлизам в историята и запомням главните герои, стилът ми е малко прекалено графичен, а в крайна сметка преди 4 години съм ѝ дала оценка 5 звезди, което не правя особено често. В същото време не помня нищо....

Имам предвид два вида - съкратени, адаптирани - т.е. с промени в текста и второ - евтино изготвени - с тънки корици, които се съсипват бързо, обикновено с мързеливо оформление, на шумяща хартия и без илюстрации (или ако има илюстрации - те са зле отпечатани и грозни, защото ги е правил някой с връзки - и издател, и художник).
Имала съм издания на Под игото от този тип, които се разпадаха след едно четене.

Франклин ми е много симпатичен, пошегувах се
В днешно време Филип от "Феята от захарницата" е героят. И не мисля, че е по-малко герой от Том Сойер, напротив. Защото неговото геройство е на границата между социално-желателното и груповия натиск. Социалният натиск и тормоза са много по-трудни за справяне, там и не малко интелигентни възрастни грешат. А индианци и съкровища в днешно време няма, да не говорим, че ако спиш в бъчвата една нощ, много вероятно е социалните да ти отворят проследяване на случай.

А аз му се дразня много на Франклин, макар че детето ми очевидно се припознава в него, след като нищо друго не иска да му се чете, и според мен е за по-малки деца. Даже не бих го нарекла "литература" в истинския смисъл на думата, но одобрявам това, че е така удобно и лесно смилаемо поучителен. Даже не искам да го сравнявам с Том, Емил, Антон и останалите класики.

Какво го захванахте горкия Франклин?  Аз си го обичам. Обичам и Светът на Франклин.
Имаме всички книжки и ми бяха излезли мазоли от четенето им на сина ми
Вечер не заспиваше без някоя от историите за Франклин, а веднъж ме изненада с цял килим от Франклин

Скоро не съм се разписвала в тази тема. След няколко месеца борба с шрифта,  "балсам за моите очи" най-накрая приключих "Вавилон: Тайна история" на Р. Ф. Куанг. В началото изобщо не бях сигурна, че ще я довърша, вървеше ми мудно, а и шрифта, нали ... като се има предвид, че голяма част от текста е под черта, където шрифта е още по-благоприятен за очите. И така докъм средата, след това неусетно ме привлече и се радвам, че не се отказах. Дилемата пред която са изправени голяма част от персонажите, разкъсването между утопичния свят на познанието и корените, между удобствата, които академичния свят предоставя и сблъсъка с реалността, между новосъздаденея илюзорен образ, тоталното обезличаване и подтисканата личност ... Куанг много добре изгражда тези противопоставяния. Изобщо целият свят на Вавилон е много добре изграден. Доколкото разбрах ще има и продължение, любопитна съм да разбера как ще се развие историята.
Приключих и "Писмата" на Вирджиния Еванс и разбирам защо се радва на толкова много положителни отзиви. Прекрасен епистоларен роман, трогателена история, в която постепенно се сблъскваш с миналото на героинята (която, оказва се, само чрез писмата може да изкара всичките си емоции и да преработи случилото се), а и на обкръжението и ... чете се неусетно.
Последно прочетох "Земя" на Джон Бойн и някак си очаквах малко повече след "Вода". Ще прочета и останалите две книги от тетралогията, но се надявам "Вода" да се окаже най-слабата от четирите. Някак си ми беше твърде предвидима, не е като да беше някаква нечувана история с трудно за предугаждане развитие.

Много сладурска снимка, Мижж
И при нас расте колекцията, но аз си признавам, че ми писва от костенурчето, което може да брои от 1 до 10 и обратно и този увод, на моменти го прескачам, отегчава ме много...

О, ще ти липсва след време, ще видиш
И на мен ми беше писнало от него, но сега ми липсват онези дни...

Довърших "Парижанина" на Изабела Хамад. Като дебютен роман си имаше доста недостатъци в сюжета, но в крайна сметка ми хареса.  Интересни ми бяха политическият и битов фон, семейните отношения. Съгласна съм, че въпросният "Парижанин" е по-скоро антигерой - безличен, безхарактерен, вечно зависим от одобрението на семейството си, но точно затова ми се стори и съвсем реалистичен. Не знам дали бих я препоръчала, но съм доволна.

В момента чета едни много откачени разкази - "Без герой" на Т.К.Бойл (от поредицата на Жанет 45 "Кратки разкази завинаги"). Доста провокативни и шокиращи.