Любители на кучета - 159

О, Sivi, много съжалявам за Макс....
Аз го помня от темата още като бяха малки с моята Бела.
Беше ми любимец.

Мила Сиви, сви ми се душата като влязох тук. Милият Макс! Доброто момче! Да му е лек небесния път, а на вас сила и кураж! Знам колко боли и колко е пусто в душата ти. Прегръщам те силно!
Не се укорявай! Това е най-трудно в такъв момент. Но не търси вина в себе си. Обичай го и пази спомена за него! Това е, което можеш да направиш. Гуш!

О, Боже...Молех се и се надявах да се оправи!
Съболезнования! Дано да не се е мъчил много и да му е леко и спокойно на душичката!

Светъл път във вечните ловни полета, Макси! Прегръдки Силве! Помня като ги показвахме като бебета с Шостакович...него ми го отнеха много млад, радвам се за теб, че имаше всички тези години с прекрасния Макс! Много си го харесвах това голямо момче! Много боли за тези четирикраки създания...те ни учат какво е истинска любов! Прегръдки, момиче!

Като видях, че има изписани много страници и си помислих, че се е случило най-страшното. Съболезнования, Сиви! Разплаках се, защото това ме върна в деня, когато моята Дара си отиде. Много боли и не е вярно, че времето лекува. Просто свикваме да живеем с болката.

Най-искрени съболезнования, Сиви!   Знам колко е тежко и празно... Прегръдки!

Съжалявам за загубата, Сиви! 😢

Тази сутрин рано влязох за добри новини след снощния преглед на Макс и веднага излязох на верандата разплакана. Мъжът ми се притесни какво е станало и точно това му казах - че преди да имаме нашите два шибека изобщо не съм осъзнавала какво изпитват хората при загуба на любимец. Да си призная, дори малко с насмешка приемах мъката им. "Все пак е животно" - така си казвах. Е, вече ми е напълно ясно Щом всеки път при ваши загуби страдам заедно с вас, не искам и да си го представям като лично преживяване. Още ми е мъчно за Кардю и Мокка, всеки път като се сетя...

Макс беше рицар в кучешко тяло - такава осанка имаше в моите очи

Съболезнования, Сиви. Това не е просто куче, а един от най-скъпите членове на всяко семейство.
Важното е, че сте били до него в тези последни дни! Ще ви чака горе!

"Макс беше рицар в кучешко тяло" Толкова хубаво и е истина! Макс беше и ще бъде едно от специалните момчета, тук в групата

Съболезнования за това прекрасно момче.

Днес колкото пъти отворя темата, толкова пъти ми се пълнят очите със сълзи и ми засяда буца в гърлото.
И за край на този тъжен ден Арда претърпя поредната упойка, защото и влезе осил в носа.
Нямаше да пиша днес, но реших, че опитът, който натрупах трябва да го споделя - кихаше многократно на интервал от няколко минути, много силно. След това спря да киха, чудих се дали да я водя, но погледнах с фенер в носа и ми се стори, че в едната ноздра има кръв. Оказах се права, сложиха и упойка и извадиха осила.
Странното ми беше, че спря да киха, а осилът е бил вътре.

Ех, тази Арда, все някакви перипетии има. Да минава по-бързо.

Благодаря ви за милите думи за Макси! Той наистина беше изключителен добродушко..
Както уж се подобряваше и изправяше за някоя крачка с помощ от нас, така изведнъж легна и вече не можеше да помръдне нищо от себе си. Само очите му останаха подвижди. Беше ужасно унил. Цяла нощ скимтя. Когато искаше да свърши някоя нужда, явно го болеше повече и скимтеше и лаеше още повече. Езика му беше потъмнял. Когато дойде вет установи, че сърцето бие едва доловимо и не му достига кислород. Момчето се мъчеше, щеше да се мъчи още известно време, защото сърцето беше на път да спре. Дадохме обезболяващи, още един курс инжекции, за да изчакаме кръвните изследвания. Просто Макс беше жив труп. Лежеше целия вдървен. Трудно беше много, но прогнозата, че ще се мъчи много в последните си часове ни накара да вземем решение да му го спестим. Защото от предната нощ усещането, че момчето се мъчи, а ти нищо не можеш да направиш освен да го гушкаш, целуваш и говориш успокоително е ужасно. Обмисляхме всакакви варианти, но сърцето му едвам, едвам биеше и решихме, че е най-добре да си отиде у дома докато и двете със сестра ми го гушкаме и целуваме, защото той е привързан изключително много и към двете ни. Вет дойде два пъти до вкъщи, за което съм му много благодарна, защото стреса по пренасяне и вкарване в кабинета щеше да му дойде много. Освен това си нямах и на идея така вдървен как можеше въобще да го пренесем без да го боли още повече. Предния път поне само лапите не го държаха, но беше подвижен, а сега не. Просто не знам какво стана толкова бързо.
Аз съм ви споделяла, че той имаше доста топчета, някои сме махали, защото са били на място, на което му пречат. Но имаше много. Докато лежеше и едното, видяхме че е станало доста голямо като площ, а преди седмица беше доста по малко. Точно какво се случи, така и не разбрахме, защото физическото му състояние беше зле и нямаше да изкара времето необходимо ни за да разберем. Вероятно тумор, но сърцето се беше почти предало.
Вивата е на село. Закарахме и Макси там да го погребем близко до братчето и до баща му. Такъв дъжд се изсипа докато копаехме, все едно и небето плачеше за него. Извикахме Вивата за да го подуши и да не го търси после като дойде в града, но заради силния дъжд не излезе от къщата. Предполагам че е разбрала какво е станало, защото ни обдуши със сестра ми, после се гушна в нас.
Пътувайки за село най-тъжно ми стана на завоя към селото, на който Макс винаги се изправяше и ентусиазирано даваше зор да стигнем по-бързо... а сега колата беше тиха.
Макс беше 11 години и половина с нас и винаги сме знаели, че ще дойде такъв момент, но все ни се струва рано и малко времето с него. Имам чувството, че като се прибера го чувам че диша, че прискимтява както последната нощ. Беше много обичано куче, много глезено. Навсякъде беше с нас и се надявам да е усещал любовта ни до последния си дъх.
Гушнете и си целунете кученцата от мен. Нека да са ви здрави и до дълбоки старини с вас. ❤️
Иланг Арда явно е като Вивата, каквато беля има да става на нея се лепва. Помните одисеите ми и с нея още от навършването и на 30 дни, когато беше само кило и осемстотин. Сега ще се заема сериозно с нейните килогради, зашото доста се е наляла и тя покрай постоянното хранене от майка ми, за да избегнем ставните неволи при нея в бъдеще.

Сиви, 😭😭