Любители на кучета - 159

Tintina, не лежи! Ко туй нящУ? Стоеше права и след секунда я нямаше веке.
Ако идваш във Варна ела ни на гости, ще си поиграете

Ааааааааааааа, и певец, ама от ония, дето моят съсед си пуска на колоната на двора. Няма как да го пропуснеш покрай ушите си, припява като викачка-оплаквачка на сватба в махалата - на маанета го докарва Озенцето. Че и любвеобилен - плътно се прилепя да теб, да го гледаш докато изнася програмата

ПП. Sivi, съвсем искрено предлагам следващата тема да е посветена на Макс - със снимки. От оная бебешката, до последните му

Подкрепям с всички налични ръце + лапи и опашки (2бр. ръце и 40 лапи и 10 опашки)

mar4ela, голяма богатия при теб!

По- добро описание от galenaa не мога да дам! Гласовито ни е внучето, и за Евровизия става
 Подкрепям тема, посветена на доайена Макс!
 Tintina, не сме много далеко! Варненки ще те доведат !

На някой може да му е полезно, когато Чарли беше вече към края си, за да щадим сърчицето и понеже аз не съм шофьор, го возих ето така:



Да се похваля, че спряхме капките за уши на Кас, надявам се малко да се кротне вече, че златен ми излиза с тия чести посещения при вет.

Арда голяма калпазанка, бързо да й минава.

И за Тайра се радвам, че не е нещо сериозно.

Макс с неговите 60 кг няма как да го вдигна и да го кача в такава количка.

Сиви,
Писах писах , и ми се прецака писанеито.
Тъжно но ми е. Нека има буини треви и безкрайни поляни по които да тича - млад, здрав , пълен с енергия и без болки Макс
Тъжно ми е защото и набора му ( Дядко Мучно, 2-3 седмици е по-млад) скоро ще го последва. Хем знам какво ще се случи неизбежно , хем не мога съвсем да го приема, и да го пусна.Поне в момента болки няма и въпреки че първоначално му е трудно изпрвянето, изправи ли се е '"machine"  Пиша и едва виждам какво пиша от сълзите
Дръж се Сиви  ,трябва да се грижиш за детенце и Вива.

Ой, миличкия Макс! Моите съболезнования, Сиви! Не съм отдавна в темата, четох я с голяма надежда, че ще се оправи душицата, но уви...Знам каква загуба е домашен любимец, каква мъка и тъга и как хората просто казват с неразбиране "еее какво сега, куче беше все пак". Куче, ама какво. Моето. Душичката ми. Да го гледаш как страда и да не можеш да му помогнеш, на никого не го пожелавам. Вечна му памет на Макс, дано е щастлив в кучешкия рай (макар и без вас),  защото съм сигурна, че е там!

Мунчо, градски, не се предавай!

2 кучета и 8 котки. 😂

Стискаме всички налични палчета и лапички и за Мунчо! ❤️

С голяма мъка разбрах за загубата на Макс! Тичай на воля, момче, по зелените поляни някъде там! Sivi, прегръщам те!

Всички кучовци, които са ни дали всичката си любов на която са способни, няма как да бъдат забравени!
Sivi, вие сте прекрасно семейство, дали сте толкова любов и сте я давали и на Макс и той е бил безкрайно щастлив със своите любими хора. Винаги ще бъде в сърцето ви!

Много тежко преживях преди 10 години загубата на моето предишно момченце, Монти. Той за мен беше човек, в тяло на 2,5 кг куче.
Имаше най-човешкия поглед и обич, каквато само едно куче може да даде. Беше с мен в истински тежки мигове, а дори ме е спасявал от задушаване по време един пожар, който стана в кооперацията в която живеех под наем.
Беше нереално...
когато си замиа много плакахме всички, и до днес си говорим за него.
Той последниет си години живееше при родителите ми в провинцията, защото са в къща и можеха да му обръщат внимание.. За мен беше много трудно решение, но знам че това му даде още години хубав живот. Не стоеше по цял ден сам и затворен, а излизаше да си пишка на двора..
Аз тичах преди това в обедните почивки да го извеждам и след работа.. беше много тежко, като не можеше да стиска. Мисля, че те му дадоха и една друга любов, по-специална и силна връзка имаха.
След 10 години чак си взех Бруно и сега имам неимоверно силна любов, но и много му се притеснявам..
Той много бързо ми влезе в сърцето и сега осъзнавам колко малко време имаме с тях и искам да го прекарам максимално. От както е при нас, съм се отказала от не знам колко пътувания, а аз обожавам, само защото не искам да го оставя на някой да го гледа или хотел.
Пътуваме с него винаги (с кемпера и колата), но за съжаление опциите със самолет ми идват доста скъпи..
Например сестра ми живее във Барселона и преди ходех почти всеки месец.. сега не. Полета до там с Бруно като опция е само с България еър, като цените са х5 по -високи от Уиз и Раян (те са п 30-50 евро). Само с България еър може с куче, и за него се плаща по 80 евро отделно..
Едно ходене ми излиза като до Америка.. и все се отказвам.
Все се надявам да се появят конкуренция и да мога да си пътувам по-изгодно с него.

И на мен много ми се ще да мога да пътувам с Кас. Ама не вярвам скоро да стане тука като в Италия, където даже на самото летище има зона, където може да се разходи и изпишка кучето.

Арес съм. Идвам да ви се оплача как ме предадоха днес. Ела, ела, казват, мисля, че отивам на разходка... А те ме изкъпаха 😞 Мръсен съм бил, ама аз толкова се старах да се цапам и да се омириша 🥺