Всичко за дамските чанти – 7

  • 50 779
  • 744
# 705
Писала съм и преди, имам граници, и финансови, и в мечтите също. Не се пускам на нещо, което ще ми наруши финансовия баланс😊

Сега, не ми вкарвайте мухата за пикотен в главата. И там знам какво искам, 22 , може би тауп, или нещо камел, коняк, със златист обков, но имам предубеждение към вестиер, не съм пазарувала от там, не познавам продавачите, и гледам цените във фарфеч. Нагоре са от 5000. И чантите изглеждат деформирани за моите изисквания. На нова от магазин нямам идея как е цената, нямам достъп до това инфо😊. Ако не е проблем, пишете🙈
Виж целия пост
# 706
Аз за мечтите нямам. Питането беше не относно дали ще наруши или не финансовия бюджет, а психологическия аспект. При мен го има това, че от един момент нататък /ценово/ нищо не е в състояние да оправдае цената. Нито една кожа + изработката ú + допълнителните разходи не може да ме накара да я оценя по достойнство на цена над моя собствен праг.
Виж целия пост
# 707
Моят Пикотен в тауп със златен обков е закупен от магазина им във Виена миналата година, цената тогава беше 2800 евро, сега мисля е 100-200 евро по-скъп. Брат ми ми го купи - обади се и ми каза, че имам 1 минута да реша дали го искам или не Simple Smile. Юни месец в Милано влязох за туилита, на майтап попитах за Пикотен и младежът след 10 минути ми донесе 22-ка в цвят искрящо оранжево, която отказах - ако беше ми донесъл черно, кафяво, сиво - щях да я купя. Днес в Торино ми предложиха So Medor bag в черно с паладий, но не ми допадна - за млади и слаби дами е - и също я отказах, мъжът ми беше много щастлив Simple Smile. Така че надделя разумът, вече 2 пъти, не знам трети дали ще има Simple Smile Simple Smile.
Виж целия пост
# 708
Значи мерака за пъзела ми понамаля рязко😇
Виж целия пост
# 709
BoeL, това не се брои! 😂
Чувствата ти /това, че не ти е харесала/ са повлияли на разума и в противен случай би я купила.
Виж целия пост
# 710
При мен обичайно разума надделява.
Като имам нещо което харесвам и нося, не ми трябва още едно.
Виж целия пост
# 711
Picotin 22 e 3150 в Европа в момента, абсолютно не бих купила за 5к. Фарфеч имат ненормални цени за доста неща на Ермес, заради което висят доста дълго.

Мимоза, имам граници, макар и понякога да не изглежда така. Писала съм за тях и преди. За всичко, чиято цена пада след покупка/носене, мисля по съвсем различен начин от другите- не само за чанти, а и за коли, недвижимо имущество, всякакви по-големи инвестиции. Ако спадат в графата на покачващите се- отново имам. Не съм родена със сребърна лъжичка, знам какво е и с две, и с двеста и извън нарушението на финансовата стабилност, някакви по-големи суми/лъскави придобивки категорично ме дестабилизират психически и предпочитам да не съм крайно рискова.
Виж целия пост
# 712
Аз нямам психологически граници за цени.Преди 20 години мъжа ми бил на някакъв семинар и по някое време дамите започват да коментират червила и цени.Той тогава разбрал, че съществуват и червила по 10 лв.Моите граници се поставят от девойките ми, иначе харесам ли нещо и мога ли да си го позволя, купувам.
Виж целия пост
# 713
NiaV,  до тук май само ти разбра въпроса ми, а аз ти благодаря за отговора.
Смятах да реформулирам, но мисля, че няма нужда. И при мен се получава нещо подобно - дори да мога да си позволя спокойно съответната покупка /няма да коментирам цифри, че са далеч от обсъжданите/, ако тя е в графа над психологическия ми праг за такъв разход започва да ми носи обратна емоция.
Просто исках да си сверя часовника.
Виж целия пост
# 714
Имам психологическа граница до към 1000 евро. Чантите са ми някакъв отдушник, купувам си ги за да си правя кеф, но истината е, че всички пари, които ми остават отгоре, ги дарявам за организацията, която подпомага разработките на терапии за синдрома на дъщеря ми (дълга история).
Виж целия пост
# 715
Именно. Психологическата граница са вътрешните ни приоритети, а не финансовия ни праг.
Виж целия пост
# 716
Аз забелязах, че с годините ставам все по-стисната Grinning Преди бях изцяло на принципа "един път се живее", но вече определено не съм така.
Още повече, че това излишество сериозно започва да ме изнервя и натоварва. Като се сетя колко неща имам, защото става въпрос не само за чанти, но и за дрехи, обувки, козметика и пр., и рязко се отказвам да купя ново.
Виж целия пост
# 717
Именно. Психологическата граница са вътрешните ни приоритети, а не финансовия ни праг.

Много точно казано. Благодаря, че го написа вместо мен!

Шоколадка, и аз се чувствам по същия начин.

В този ред на мисли, по постоянно местожителство ме мака чанта от рафия за  все още лежерните дни и вечери  от предстоящото “циганско” лято.




С което навлизам в период на въздържание от покупки за следващия минимум месец, а конкретно на чанти- поне до 8- ми март. ☺
Виж целия пост
# 718
Аз също мисля, че разбрах въпроса и без да споменаваме цифри-хареса ли ми нещо много-купувам.Нямам психологическа граница.Истината е, че купувам само неща, които много ми харесват, а те пък не са много и така нямам драма.Пак да спомена мъжа ми-едно време ми каза, че ако съм си избирала мъж така както избирам дрехи и обувки, още съм щяла да съм мома.
Виж целия пост
# 719
Аз имам психологическа граница. Обожавам чантите, но не бих дала пари за чанта на цената на автомобил примерно, колкото и да ми харесва, дори да бях милионерка. Това не важи само за чантите, а и за дрехи, обувки. Имам в главата си нещо като справедлива цена, която се сформира от мои си критерии.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия