е някаква крайна величина и ти я научаваш и я пишеш. Тялото е крайно множество и от стотици кандидати като нищо ще се намерят два пъти повече от приемания брой да наизустят перфектно всичко. Тогава какво правим? Започваме да извиваме критериите, които да включват краснопис, последователност, точност - "а, на рисунката е мръднал тази кост 1 мм надолу, пфу, айде 20 стотни по-малко". За изпита по математика ни учеха - радвайте се задачите да са трудни, защото тогава печели, който знае. Ако са лесни, почват да градират по краснопис, изчерпателност на обяснението и т.н. критерии, които не са присъщи за най-брилянтните математици. Биологията няма как да я поставиш като трудност, но за химията може да станат пъклено трудни задачите, обаче тогава ще излезе, че докторки ще стават най-добрите химички... Няма лесен фикс.

Това няма да доведе до липса на хирурзи и ортопеди, а до преобладаващи хирурЖКИ и ортопедКИ. Доколкото е решаващо колко е добър един лекар начетеността, значи пациентите ще сме на супер плюс. Обаче, съдейки по това, че имам привилегията да съм сред едни от най-големите светила по информатика, които пишат софтуери за ядрени централи, уреди по хемодиализа и т.н. мога да кажа, че нито един от тях не е бил блестящ студент, а някои едва са и влези от 3то класиране. Единият цялата фирма го мрънкахме със седмици да вземе да се дипломира, за да ни се вдигне броя на магистрите...
Питал ли е някой от нас доктор(К)ата си колко има от следването?