Дългото чакане след трансфер - тема 122

Браво Леда! Много се радвам за теб, всичките мъки, а при теб те са били много, са си заслужавали. Пожелавам ти здраво детенце!

Leda
Браво, момиче! Четох с насълзени очи, щипах се и усетих и аз пеперудите в стомаха. Искрено се радвам за теб. Стана ми толкова хубаво, че след години лутане и никаква надежда, успехът ви е на лице.
Мисли позитивно, както са казали момичетата, от тук нататък е друга въртележка, но вярвай, че Бог ти е изпратил това чудо и то е твоето. Стискам палци за леко бременеене и положителни емоции.
Благодаря ти, че ме усмихна

Leda* тихичко честито От сърце се радвам за теб Чела съм историята ти и за всички трудности и препятствия срещу които е трябвало да се изправиш и да преодолееш. Ти си поредното доказателство, че чудесата се случват и не бива да спираме да вярваме в тях Пожелавам ти лека бременност и едно живо и здраво бебенце, което да гушкаш на финал
Благодаря ти за дозата оптимизъм, която ми вдъхна отново

Леда, ти доказваш, че когато човек следва мечтата си с цялата си любов и не се отказва, висшите сили са с него. Дано пухкавото вързопче изпълни всяка секунда от вашия живот, връщайки ви безрезервната любов, която сте вложили в неговото създаване!

Leda, докато четох написаното се просълзих, винаги толкова се радвам, когато чуя за успех след инвитро, дори и при непознати. Просто знам, колко силно го искат и колко со се борили за този успех❤️ Много, много со радвам за вас, стискам ви палци и вярвам, че ще си имате едноо прекраасно бебече, най-съвършеното за вас!

Много се радвам, NaniG! Силно стискам палци всичко да върви по план и трансферът да е успешен!
Терапията ми със З@рзио е цяла инжекция в деня на трансфера, отново цяла инжекция след 4 дни и след това по едно деление през ден. Така да се прилага до 6 г.с., когато да пусна ПКК+ДКК и да ги пратя на проф. Михайлова. Инжекцията е от 30 MU, 0,5 мл. Такава беше терапията и на предишния трансфер, но тогава не помогна.

Да, затова ви разказвам нещо положително, защото искам да ви вдъхна кураж! Знам, че отстрани може да си кажете: тази пък какво се хвали. Но аз дълго време се страхувах да ви споделя, още се страхувам - от суеверие, от куп притеснения. Но винаги, когато аз съм чела за положително развитие при вас и съм си казвала: ето, значи става, значи е възпрос на време! Малко ми се е повдигала главата и вярата. Признавам си, че съм имала тежки моменти, в които съм била на косъм да се откажа, много пъти съм предлагала на мъжа до себе си да се разделим, не се чувствах жена, не се чувствах дори човек. Имах доста дълги периоди, в които дори на работа ми се плачеше и се криех в тоалетната да си поцивря.
Ендометриозата се връща и имам нови сраствания. Умирах си от страх, че времето за трета операция наближава и вероятността да остана и без този яйчник е голяма. И сега си умирам от страх, защото за тази матка доктор Митрой каза: ще я махаме, няма смисъл от нея, само те мъчи, ще видиш без нея колко по-добре ще ти е, в случаи като твоя махам задължително. Не можех да се съглася, не можех на 30 години да остана без матка. Влязох на операцията с обещанието му, че няма да я махне, но все пак не знаех как ще се развие операцията. Много ми е трудно да пиша всичко това и да се сещам за онези моменти. Знам, че в бременността ми има много неизвестни, но ще направя всичко възможно да я износя и се моля за здраво дете!
Въоръжете се с много търпение, мъничко смирение и вяра и упоритост, инат дори ако трябва. Прегръщам ви всичките и ви пожелавам с цялото си сърце да не се отказвате и да вярвате в себе си! И никога не се обезценявайте, вие сте много по-силни, отколкото си мислите! Прегръщам ви!

Браво, че не си се отказала, Леда. Всичко ще е наред, сега ти предстоят хубави неща. Вярвам, че лекарите ще следят изкъсо бременността ти. И накрая ще гушнеш твоята мечта.
За сънищата са точно от високия прогестерон, който поемаш. Ярки, живи.
Сигурна съм, че никой тук не мисли, че се хвалиш или нещо такова, всички стискаме палци да се случи чудото, както за теб, така и на всяка жена в този път.

Много се радвам за теб, Леда! Очаквам само хубави новини оттук нататък. И всичко трудно да е зад гърба ви.
Вдъхваш ми надежда, защото аз съм с имунологичен фактор, за който не съм знаела през всичките ми неуспешни трансфери. Чакам още назначаване на терапия. А междувременно ме пращат на ЯМР, за да видим за скрита аденомиоза. Нямам никаква визуална картина за това, единственият признак е липса на имплантации (никога) и много болезнен цикъл. А, имам и миома по външен кант, но само една (а при аденомиозата били повече). Та... ако е аденомиоза, е тотално скрита и необичайна.
Имам правена лапароскопия 2017, която не установи адено/ендометриоза, но след това съм имала отстранявания на полип много пъти и знам, че от интервенции може да се отключи такова нещо. Но пък болезнения ми цикъл е от малка...
Както и да е, мисълта ми е, че виждам близки до мен проблеми и ми вдъхваш надежда, че е възможно. Всъщност за мен случилото се е нещо свише. С толкова много неизвестни и разклатени неща, за да се случи, е имало намеса Отгоре.
Аз имам две замразени, които чакат, но изобщо не знам кога ще стигна изобщо да ги сложим. И дали...

Leda* много благодаря за куража, който ни даваш. Показваш колко си силна, възхищавам се на такива хора, които падат, изправят се и продължават да се борят! Определено имах нужда да чуя или прочета такава положителна развръзка.

Мила Leda , толкова много се радвам за теб!❤❤❤Знам историята ти, колко мъка и тъга имаше във всеки един неуспех, колко надежди всеки път и как се изправяше и продължаваше след всеки неуспех!Ти си поредното доказателство че успяват тези които се борят колкото и трудно да е ! Вдъхваш много кураж на всички които се борим!И също че всичко се случва в точното време- когато дойде точното ембрионче!💫
От сърце ти пожелавам лека бременност,бързо раждане и едно здраво бебе за финал!🍀🍀🍀Сигурна съм че ще се справиш геройски с бременноста!Ти го заслужаваш!Ще бъдеш най-страхотната мама!

Leda!!!!!!! Тооооолкова много, ама изключително много се радвам за теб! Благодаря ти, че сподели с нас добрата новина и какво се случва с теб! От цялото си сърце ти желая лека бременност и пухкав финал! Вдъхваш кураж на толкова много от нас!

Preggo, ще стигнете, разбира се, ще си вземете мъничетата у дома! Едно по едно нещата - методично и последователно.
Важното е, че работите по въпроса, че търсите, изследвате, не спирате. Именно това, че сте открили имунологичен проблем си е много! Дано това да е разковничето!
Да, аденомиозата може и да е съвсем лека, скрита, но пак да оказва влияние. ЯМР определено ще донесе доста информация. Все пак си мисля, че полипите са повърхностни образувания и се надявам, че не би трябвало да се отразят така на матката. Дано да е само имунологичният проблем!
При мен си беше видна, дифузна аденомиоза (само че доста гинеколози не я виждаха), т.е. навсякъде в мускулатурата на матката, от което самата матка е по-голяма от нормалното. Имах и две миоми (големички по над 5 см), които също понякога се свързват с аденомиоза. Да, при мен също винаги е бил много болезнен и обилен цикъл.
Стискам палци за добри резултати от ЯМР! Пиши, като имате информация!

Ах, Леда, какви новини само, толкова се радвам за теб! Заслужаваш това щастие с цялата доброта, която строи от теб. Винаги ме е впечатлявало с какво топло майчино чувство говориш за ембрионите ви.
Също така, ми прави впечатление, колко вярваше в твоята лекарка, въпреки че нещата не се получиха от първия или втория път. Тук доста момичета след един-два неуспеха започваме да се съмняваме, да търсим нови лекари, но ти си вярваше и не се отказваше от неуспехите, и ето че търпението ти беше възнаградено.
Стискам ти силно палци за лека бременност!

Момичета аз уж казах ,че няма да имам очаквания този път. Обачееееее, миналия месец при трансфера си имах болки в гърдите ,придърпване долу ниско. Сега нищо, ама нищо. При миналия трансфер ,преди да прокървя, гърдите просто спряха да ме болят ,аз точно тогава усетих ,че нещата не са ок. Имам и мисед 2021 същата работа беше. Само ,че сега нямам абсолютно никакви сигнали. Което ме води на мисълта ,че и този път няма да е. Аз вече тотално ще откача.

Вики, и аз съм разказвала тук за един трансфер, след който едва търпях миризмата на любим омекотител и прах за пране. Изобщо, всичко така приятно на пръв поглед, на мен ми смърдеше. Че и ми се гадеше всяка сутрин от седми ден след трансфера. И накрая една хубава нула. Ето, и ти сама разказваш за неуспех, въпреки симптомите. Те не са гаранция, но ги търсим за лично успокоение. Няма как да нямаме очаквания и надежди. Та нали, ако нямахме, нямаше изобщо да правим трансфери.
Знам колко е трудно, но просто си дай време. Почивай си, грижи се за себе си. Пък каквото стане, със сигурност правиш повече от прекрасно всичко, което зависи от теб!
В доста от историите се получава именно тогава, когато жената не усеща нищо. С увеличаване на броя трансфери, организмът привиква към високите дози външен прогестерон и вече не реагира така видно на тях. Стискам палци!