Момичета след положителен тест имахте ли менструални болки и всичко наред ли беше?
Дългото чакане след трансфер - тема 122
- Публикувана: 29 апр. 2026, 13:17 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2026, 23:18 ч.
# 420
3 юни 2026, 17:32 ч.
Виж целия пост
Имах менструални болки и пиех ношпа. Докторът ми каза, че стига да не са ниско долу, всичко е наред. Беше ми казала, че при определени пози, матката се притиска и болките може да са от това. И при мен това беше причината. Стоях седнала само, когато се храня, иначе го карах или полулегнала или права. Вече съм 16 г.с. и всичко е наред до този момент.
# 421
3 юни 2026, 17:33 ч.
Magi1771 силно ти препоръчвам да си направиш кръвен тест. Може да не чакаш датата, а още утре или да кажем в петък да го направиш. Sure Check е много хубав тест, но показва реален резултат чак при закъснение . Ако все пак го правиш да е задължително сутрин с първа урина. Тогава концентрацията на ЧХГ е най-висока.
Виж целия пост
# 422
3 юни 2026, 17:36 ч.
Не знам защо направих го сега и излезе отрицателен много неприятно 😢
Виж целия пост
# 423
3 юни 2026, 17:44 ч.
Долу ниско са ми болките в 4+3 съм. Сякаш са повече при движение като се изправя от стола , или леглото. Аз иначе рядко имам и по време на цикъл болки и дали и заради това така ми правят впечатление незнам
Виж целия пост
# 424
3 юни 2026, 18:41 ч.
Здравейте момичета
Записвам се в темата
След трансфер съм на 5дневно емрионче
Днес ми е 7ми ден след трансфер и направих уринен тест но показа отрицателен дали този резултат е подвеждащ и дали трябва да се тревожа и вглъбявам в резултата
Виж целия пост
Записвам се в темата
След трансфер съм на 5дневно емрионче
Днес ми е 7ми ден след трансфер и направих уринен тест но показа отрицателен дали този резултат е подвеждащ и дали трябва да се тревожа и вглъбявам в резултата
# 425
3 юни 2026, 18:42 ч.
Момичета, някоя да е имала обрив от зарзио? Слагам за първи път, пет дози мисля сложих досега (общо една спринцовка), и сега като си взех душ се загледах, че целият ми корем е в пъпчици. Не сърбят, но не виждам от какво друго би могло да е.
Jstar2021, Повтори след два дена. На 7ми ден е възможно и да не покаже тестът, или чертата да е още доста бледа.
Виж целия пост
Jstar2021, Повтори след два дена. На 7ми ден е възможно и да не покаже тестът, или чертата да е още доста бледа.
# 426
3 юни 2026, 19:07 ч.
Аз съм си правила уринарен на ден 8 и беше положителен, но вече си бях направил кръвен на ден 5 след трансфера и знаех, че има покачване на ЧХГ.
По-добре кръвен на ден 5, отколкото уринарен на ден 7. Сега следва едно лутане, ама верен ли е, не е ли, докато кръвта никога не лъже. Успех ❤️
Виж целия пост
По-добре кръвен на ден 5, отколкото уринарен на ден 7. Сега следва едно лутане, ама верен ли е, не е ли, докато кръвта никога не лъже. Успех ❤️
# 427
3 юни 2026, 21:53 ч.
Здравейте момичета, следя постовете тук. До момента не съм споделяла нищо.
Днес приключи неуспешно първият ми ЗЕТ на добър 5 дневен ембрион бластоцист.
До този момент в продължение на 2 години 4 инсеминации, 1 трансфер и нито един положителен тест, дори за кратко. Резултатът от днес на 9-ти ден след трансфера ЧХГ > 0.2, това означава, че имплантация изобщо не е имало според лекаря ми. Процедурата беше на стимулиран цикъл с Естроферм и Утрогестан. От тези медикамента се чувствах отвратително, сънлива, замяна, с болки и подуване в гърдите и корема както и моментни крампи в краката.... изобщо всичко, което беше описано, като възможни странични ефекти в листовката ми се случваше. Ако има нещо положително в цялата ситуация, това е, че поне спирам гадните лекарства, ще почивам до август, септември някъде, преди следващия опит.
Още не съм се видяла с лекаря за да обсъдим следващите стъпки, до тогава търся на сляпо възможните причини за неуспеха..... Като се замисля до този момент изследвания на матката освен на тръбите и стандартният ехограф не са ми правени. Яйцеклетките, както и сперматозоидите бяха добри, макар и малко на брой. Общо 3 яйцеклетки, които бяха зрели, оплодиха се и трите и се развиха до бластоцист. Остават още два ембриона.
Някоя била ли е в подобна ситуация? Тук ако не друго, поне може да си обсъждаме на дълго и широко, не, че ще открием топлата вода, то все пак. Лекарите са толкова лаконични, че ако не търсим информация сами, направо не ми се мисли.
Пожелавам успех на всички чакащи!
Виж целия пост
Днес приключи неуспешно първият ми ЗЕТ на добър 5 дневен ембрион бластоцист.
До този момент в продължение на 2 години 4 инсеминации, 1 трансфер и нито един положителен тест, дори за кратко. Резултатът от днес на 9-ти ден след трансфера ЧХГ > 0.2, това означава, че имплантация изобщо не е имало според лекаря ми. Процедурата беше на стимулиран цикъл с Естроферм и Утрогестан. От тези медикамента се чувствах отвратително, сънлива, замяна, с болки и подуване в гърдите и корема както и моментни крампи в краката.... изобщо всичко, което беше описано, като възможни странични ефекти в листовката ми се случваше. Ако има нещо положително в цялата ситуация, това е, че поне спирам гадните лекарства, ще почивам до август, септември някъде, преди следващия опит.
Още не съм се видяла с лекаря за да обсъдим следващите стъпки, до тогава търся на сляпо възможните причини за неуспеха..... Като се замисля до този момент изследвания на матката освен на тръбите и стандартният ехограф не са ми правени. Яйцеклетките, както и сперматозоидите бяха добри, макар и малко на брой. Общо 3 яйцеклетки, които бяха зрели, оплодиха се и трите и се развиха до бластоцист. Остават още два ембриона.
Някоя била ли е в подобна ситуация? Тук ако не друго, поне може да си обсъждаме на дълго и широко, не, че ще открием топлата вода, то все пак. Лекарите са толкова лаконични, че ако не търсим информация сами, направо не ми се мисли.
Пожелавам успех на всички чакащи!
# 428
3 юни 2026, 22:17 ч.
ПИД на ембрионите правен ли е? Предвид че вече са замразени, можете да се съсредоточите върху изследвания на матката преди следващ трансфер. Достатъчно време не настъпва бременност, за да се направи хистеро, биопсии. Изследвания за тромбофилия, имунология, ТСХ, вит Д.
Виж целия пост
# 429
3 юни 2026, 22:25 ч.
Здравейте днес ми е 8 ден на 5дневно но още на следващия ден след трансфера се разболях дразнеше ме гърло и след хрема кашлица ужасна говорих с лекаря си каза че няма проблем да си пия лекраства хомепатични сиропчета и за смучене така и правя но все още не ми минава кашлицата като цяло незнам дали имам симптоми защото ме болеше глава явно от настинката имах леко бодежи ниско долу и гърдите леко ме болят незнам какво да мисля 4ти опит ми е и гледам да следя за симптоми но други симптоми нямам пбъркана съм и ме е страх дали не е повлияло нещо от кашлицата или настинката незнам вече
Виж целия пост
# 430
3 юни 2026, 22:26 ч.
Направете кръвен тест, за да знаете с какво да си лекувате кашлицата.
Виж целия пост
# 431
4 юни 2026, 07:23 ч.
Semirra , не е правен и съжалявам, че не се направи преди замразяване. И другите изследвания не са правени. До този момент не съм дори допускала, че проблемът е възможно да е извън яйцеклетките. Според всички лекари матката ми е "перфектна"....., но до този момент никакви наченки за никакви бременности, дори и биохимични.
Ясно е, че ще се правят още изследвания преди следващия трансфер.
Виж целия пост
Ясно е, че ще се правят още изследвания преди следващия трансфер.
# 432
4 юни 2026, 09:14 ч.
Моят опит смея да твърдя, че е сходен (все още нямаме положителен резултат) това което мога да кажа след дългото лутане, след първия неуспешен трансфер реших да настоявам за диагностична хистероскопия, след която още в същия месец за огормна изненада имахме спонтанна бременност, която за жалост в нашия случай прикличи много скоро като биохимична бременност. След вече два цикъла по ирония на съдбата и вече установена вродена тромбофилия се надявам предстоящия трансфер да се получи със щастлив край, което пожелавам и на вас и всички, които се надяват и молят за това! В нашия случай имаме от две стимулации достатъчно яйцеклетки, всички се оплождат, но замразяваме само по 1 ембрион, което ме измъчва, иска ми се да изчерпим въпросите относно качеството им и защо не се развиват всички, ще работим в тази посока при недайбоже неуспешен нов опит. Та надявам се успявам да ви дам посока по която да продължите с повече настояване пре лекарите ако е необходимо.
Виж целия пост
Semirra , не е правен и съжалявам, че не се направи преди замразяване. И другите изследвания не са правени. До този момент не съм дори допускала, че проблемът е възможно да е извън яйцеклетките. Според всички лекари матката ми е "перфектна"....., но до този момент никакви наченки за никакви бременности, дори и биохимични.
Ясно е, че ще се правят още изследвания преди следващия трансфер.
Ясно е, че ще се правят още изследвания преди следващия трансфер.
Моят опит смея да твърдя, че е сходен (все още нямаме положителен резултат) това което мога да кажа след дългото лутане, след първия неуспешен трансфер реших да настоявам за диагностична хистероскопия, след която още в същия месец за огормна изненада имахме спонтанна бременност, която за жалост в нашия случай прикличи много скоро като биохимична бременност. След вече два цикъла по ирония на съдбата и вече установена вродена тромбофилия се надявам предстоящия трансфер да се получи със щастлив край, което пожелавам и на вас и всички, които се надяват и молят за това! В нашия случай имаме от две стимулации достатъчно яйцеклетки, всички се оплождат, но замразяваме само по 1 ембрион, което ме измъчва, иска ми се да изчерпим въпросите относно качеството им и защо не се развиват всички, ще работим в тази посока при недайбоже неуспешен нов опит. Та надявам се успявам да ви дам посока по която да продължите с повече настояване пре лекарите ако е необходимо.
# 433
4 юни 2026, 09:46 ч.
Привет 😊
Тук повечето момичета сме с доста богат опит от стимулации и трансфери. Разбирам разочарованието ви и то е съвсем нормално. Инвитрото е битка, която понякога отнема доста време и изследвания.
Аз никога не съм имала бластоцист в лабораторията и вашите 3 бластоциста от 3 зрели яйцеклетки са си чудесен резултат! ❤️ Това трябва да ви успокоява доста. Ако следите темата, сте забелязали, че често се случва изобщо да няма бластоцисти и да оставаме с празни ръце без никаква възможност за трансфер.
При инсеминациите не знаете дали изобщо се е образувало ембрионче. Така че реално, това ви е първият сигурен опит, при които съществуващо ембрионче не успява да се задържи.
Не казвате нищо за изследване за тромбофилия, имунология. При доста момичета там е разковничето. В темата се обсъждат добри лекари в двете области. Хистероскопията също е добър вариант, биопсии на лигавицата и средата.
Най-искрено бих ви посъветвала да не четете страничните ефекти от лекарствата. Психиката има много добре развито умение да влияе страшно силно върху тялото. Не си го причинявайте! Какъвто и ефект да имате, стига да не е животозастрашаващ, просто си казвайте, че го правите в името на мъничето. Лекарствата не са гадни, те са нашият начин да имаме деца. Мисля, че сме късметлийки, че живеем във времена, в които имаме този шанс. Жените от само две поколения назад не са го имали и терорът за това, че са ялови и непотребни е бил огромен. И в днешно време има общества, в които така се гледа на жените, които не могат да забременеят (без значение дали проблемът е в тях, или в мъжа). Погледнете го от тази страна.
Така че, изстрадайте си го, поплачете, но после горе главата! В азота имате 2 мъничета, които разчитат на вас!
Само едно уточнение, може би имате предвид ЧХГ<0,2?
Говорете с репродуктивния си лекар за следващи стъпки и изследвания, които можете да направите. Успех!
Виж целия пост
Тук повечето момичета сме с доста богат опит от стимулации и трансфери. Разбирам разочарованието ви и то е съвсем нормално. Инвитрото е битка, която понякога отнема доста време и изследвания.
Аз никога не съм имала бластоцист в лабораторията и вашите 3 бластоциста от 3 зрели яйцеклетки са си чудесен резултат! ❤️ Това трябва да ви успокоява доста. Ако следите темата, сте забелязали, че често се случва изобщо да няма бластоцисти и да оставаме с празни ръце без никаква възможност за трансфер.
При инсеминациите не знаете дали изобщо се е образувало ембрионче. Така че реално, това ви е първият сигурен опит, при които съществуващо ембрионче не успява да се задържи.
Не казвате нищо за изследване за тромбофилия, имунология. При доста момичета там е разковничето. В темата се обсъждат добри лекари в двете области. Хистероскопията също е добър вариант, биопсии на лигавицата и средата.
Най-искрено бих ви посъветвала да не четете страничните ефекти от лекарствата. Психиката има много добре развито умение да влияе страшно силно върху тялото. Не си го причинявайте! Какъвто и ефект да имате, стига да не е животозастрашаващ, просто си казвайте, че го правите в името на мъничето. Лекарствата не са гадни, те са нашият начин да имаме деца. Мисля, че сме късметлийки, че живеем във времена, в които имаме този шанс. Жените от само две поколения назад не са го имали и терорът за това, че са ялови и непотребни е бил огромен. И в днешно време има общества, в които така се гледа на жените, които не могат да забременеят (без значение дали проблемът е в тях, или в мъжа). Погледнете го от тази страна.
Така че, изстрадайте си го, поплачете, но после горе главата! В азота имате 2 мъничета, които разчитат на вас!
Само едно уточнение, може би имате предвид ЧХГ<0,2?
Говорете с репродуктивния си лекар за следващи стъпки и изследвания, които можете да направите. Успех!
Здравейте момичета, следя постовете тук. До момента не съм споделяла нищо.
Днес приключи неуспешно първият ми ЗЕТ на добър 5 дневен ембрион бластоцист.
До този момент в продължение на 2 години 4 инсеминации, 1 трансфер и нито един положителен тест, дори за кратко. Резултатът от днес на 9-ти ден след трансфера ЧХГ > 0.2, това означава, че имплантация изобщо не е имало според лекаря ми. Процедурата беше на стимулиран цикъл с Естроферм и Утрогестан. От тези медикамента се чувствах отвратително, сънлива, замяна, с болки и подуване в гърдите и корема както и моментни крампи в краката.... изобщо всичко, което беше описано, като възможни странични ефекти в листовката ми се случваше. Ако има нещо положително в цялата ситуация, това е, че поне спирам гадните лекарства, ще почивам до август, септември някъде, преди следващия опит.
Още не съм се видяла с лекаря за да обсъдим следващите стъпки, до тогава търся на сляпо възможните причини за неуспеха..... Като се замисля до този момент изследвания на матката освен на тръбите и стандартният ехограф не са ми правени. Яйцеклетките, както и сперматозоидите бяха добри, макар и малко на брой. Общо 3 яйцеклетки, които бяха зрели, оплодиха се и трите и се развиха до бластоцист. Остават още два ембриона.
Някоя била ли е в подобна ситуация? Тук ако не друго, поне може да си обсъждаме на дълго и широко, не, че ще открием топлата вода, то все пак. Лекарите са толкова лаконични, че ако не търсим информация сами, направо не ми се мисли.
Пожелавам успех на всички чакащи!
Днес приключи неуспешно първият ми ЗЕТ на добър 5 дневен ембрион бластоцист.
До този момент в продължение на 2 години 4 инсеминации, 1 трансфер и нито един положителен тест, дори за кратко. Резултатът от днес на 9-ти ден след трансфера ЧХГ > 0.2, това означава, че имплантация изобщо не е имало според лекаря ми. Процедурата беше на стимулиран цикъл с Естроферм и Утрогестан. От тези медикамента се чувствах отвратително, сънлива, замяна, с болки и подуване в гърдите и корема както и моментни крампи в краката.... изобщо всичко, което беше описано, като възможни странични ефекти в листовката ми се случваше. Ако има нещо положително в цялата ситуация, това е, че поне спирам гадните лекарства, ще почивам до август, септември някъде, преди следващия опит.
Още не съм се видяла с лекаря за да обсъдим следващите стъпки, до тогава търся на сляпо възможните причини за неуспеха..... Като се замисля до този момент изследвания на матката освен на тръбите и стандартният ехограф не са ми правени. Яйцеклетките, както и сперматозоидите бяха добри, макар и малко на брой. Общо 3 яйцеклетки, които бяха зрели, оплодиха се и трите и се развиха до бластоцист. Остават още два ембриона.
Някоя била ли е в подобна ситуация? Тук ако не друго, поне може да си обсъждаме на дълго и широко, не, че ще открием топлата вода, то все пак. Лекарите са толкова лаконични, че ако не търсим информация сами, направо не ми се мисли.
Пожелавам успех на всички чакащи!
# 434
4 юни 2026, 14:26 ч.
Божее, каква хубава новина, Леда!🤗
Сила, вяра и доброта - сигурна съм, че това е довело до този резултат. Стискам палци силно, силно и всичко да е наред до финала❤
Аз бях в малка информационна почивка и какво да видя, като отворих тук! Радост! Нека има от нея за всички! 🍀
Мисля си, че имунотерапията е помогнала също. Това ми вдъхва надежда. Ние с теб сме с еднакво предписание за дози З@рзио, както сме обсъждали преди 🙂 Този ден 4 как го брои? Първи ден трансфер и след три дни З@рзио? Преди или след трансфера постави цялата инжекция?
На нас ни предстои трансфер на замразеното ембрионче. Не знам трябва ли да предприема самостоятелно изследване на нещо или направо да ходя на преглед, като дойде МЦ.
Мисля си да пусна едно TSH + FT4 и пролактин контролно (хормоните, за стабилизиране на които взимам малки дози лекарства). Какво ще кажете?
Иска ми се да е на естествен цикъл ЗЕТ. При вас с или без стимулация премина? На мен ще ми е първи ЗЕТ(на 5 дневно ембрионче). Преди това правихме СЕТ на 5 дневно, който приключи без имплантация, за съжаление…
Виж целия пост
Сила, вяра и доброта - сигурна съм, че това е довело до този резултат. Стискам палци силно, силно и всичко да е наред до финала❤
Аз бях в малка информационна почивка и какво да видя, като отворих тук! Радост! Нека има от нея за всички! 🍀
Мисля си, че имунотерапията е помогнала също. Това ми вдъхва надежда. Ние с теб сме с еднакво предписание за дози З@рзио, както сме обсъждали преди 🙂 Този ден 4 как го брои? Първи ден трансфер и след три дни З@рзио? Преди или след трансфера постави цялата инжекция?
На нас ни предстои трансфер на замразеното ембрионче. Не знам трябва ли да предприема самостоятелно изследване на нещо или направо да ходя на преглед, като дойде МЦ.
Мисля си да пусна едно TSH + FT4 и пролактин контролно (хормоните, за стабилизиране на които взимам малки дози лекарства). Какво ще кажете?
Иска ми се да е на естествен цикъл ЗЕТ. При вас с или без стимулация премина? На мен ще ми е първи ЗЕТ(на 5 дневно ембрионче). Преди това правихме СЕТ на 5 дневно, който приключи без имплантация, за съжаление…
Привет, момичета,
Понеже споделяме как вървят нещата, ще разкажа и аз.
Понеже споделяме как вървят нещата, ще разкажа и аз.
Скрит текст:
Ние имахме шеста стимулация. С 5 дни летрозол, след които 6 дни Гон@л 200. Имах 7 фоликула в единственото ми яйчниче, извадихме 7 яйцеклетки. Чак не можех да повярвам, това ни е най-големият брой! Мъжо беше много щастлив, каза: това ми е любимото число!
Викам си: хайде, дано ни е на късмет. На следващия ден звъняха от ембриологията - само 4 са били зрели от тези 7, като от тези 4 една не се е оплодила, а една е спряла да се дели. Така остават двечки, които се делят добре. Мъчно ми беше, че отново са малко на брой ембриончетата, но и бях благодарна, че ги имаме! Милите мъници! Бяха почивни дни и ембриолозите ме попитаха предвид последния ни опит какво бих предпочела.
А в последния ни опит за трансфер на трети ден (аз ви споделях) матката направи много силен спазъм и вкарването на водача беше невъзможно. Тогава това ни беше единствено ембрионче, отново на трети ден. Матката не се успокои и ембриолозите и лекаря казаха: ами чакаме ембрионът да стигне до пети ден и ще опитаме да го върнем тогава. На четвърти ден мъникът беше морула и ни казаха да пътуваме на пети за определен час на трансфера. Уви, като пристигнахме не ме приеха в манипулационната, а ембриологът дойде да разговаря с нас. За жалост, беше загинало.
Умирах си от мисли дали изобщо ембриончетата ни стигат до пети ден! Никога не сме имали бластоцист и започнах много да се съмнявам дари милите могат да се развият и сред трети ден. Нямам много яйцеклетки, имаме винаги малък брой ембриончета и изобщо не знаем дали могат да станат бластоцисти... Винаги са били твърде малко на брой и сме ги връщали на трети ден. Най-големият ни брой е бил 3 на трети ден - тогава върнахме едно и замразихме две. И аз не бих рискувала да ги чакаме до пети ден. Бях чела статии и за двете възможности - от една страна, че средата в матката не е особено приятелска към ембриончетата и че връщането им рано също е стрес за мъниците (защото при естествено забременяване на ден 3 те са още в маточните тръби), от друга, че и лабораторната среда невинаги е достатъчно хранителна за тях и понякога тридневни, които не оцеляват в лабораторията, биха оцелели в матката. И сега, за ембриончетата от шестата ни стимулация, ембриолозите ме питаха кое бих предпочела - дали да ги върнем на трети ден, или да ги изчакаме до пети. Не можех да реша! Как да реша? Екипът имаше сигурно мнение, че според тях е редно да ги върнем на трети ден и да им дадем естествен шанс. Но аз си казвах какъв е смисълът да съм инкубатор, като изобщо не знаем дали милите ни имат потенциала да се развият до бластоцисти. И че всъщност може въобще да не съм добър инкубатор... Но се доверих на мнението им, както и вътрешно имах огромно желание да си ги приберем. Просто имах нужда да вярвам малко повече, че са добре. Десетина дни след трансфера ми харесваше да вярвам, дори и да се самозаблуждавам, вместо за два дни всичко да приключи и да останем с празни ръце за пореден път. И така, върнахме и двата ембриона. Вътрешно бях спокойна, че правя всичко необходимо. Прогестероновата подкрепа беше сериозна - два пролут€кса на ден и по 6 овули утрогест@н. Отделно естроф€м, фраксип@рин (имам тромбофилия) и схема за поставяне на з@рзио заради АА хаплотип. Сериозна медикаментозна терапия, но се чувствах добре - правех всичко възможно.
Нямаше как да издържа до 14-ия ден и на 10-ти ден след трансфера пуснах тест. Изобщо не вярвах, че може да има нещичко, но пък така силно ми се искаше! Бях наясно колко малко вероятно е, но просто исках с цялата си душа и съществуване! И изненада - беше положителен! На 10ти ден резултатът беше 50 IU/L. Не можех да повярвам, взирах се в екрана и си казвах, че това не е 50, а е 5.0, или пък 0.5. Но казах на глас на мъжа си: положителен е... Той погледна резултата и се разплакахме. За първи път виждахме такива цифри! Това ни е трети трансфер, но от шест стимулации, тъй като от половината нямахме ембриончета. На на ден 14 - 440 IU/L, и на ден 16 - 1080 IU/L. Отне ми много време да повярвам, че това ни се случва. Всъщност, още не го вярвам! Почивам си повече и се надявам всичко да е наред.
Бяхме и на първи преглед, едничко сакче видяхме и едно сърчице. Дано е силно и да успея да го износя!
Знам, че не е показателно, но ще споделя какво направих различно този път. Клиниката ни е на час и половина път в едната посока и след трансфера реших да остана на хотел там. Поне 3 дни, мъжът ми се прибра, понеже е на работа, а аз останах сама с достатъчно книги и лежерни занимания. Кандидат таткото дойде вечерта на третия ден след трансфера да ме вземе и се прибрахме у дома. Вкъщи продължих отново да си почивам повечко. Малко бях прекалила с четенето на истории и гледането на клипчета с разкази за симптомите при успешен трансфер. Наистина, не го правете, не помага. При всяко посещение в тоалетната разглеждах бельото си почти под лупа с надеждата да видя имплантационно кървене. Ами нямаше! Много бях отчаяна и си повтарях, че пак нищо няма да стане... На четвърти ден вечерта усетих доста силно пробождане на определено място в матката. Казах си: хмм, нещо такова ли трябва да е имплантирането? И си повярвах, че това съм усетила. Психосоматиката работеше добре. На последния трансфер имах прилошаване, световъртеж и всички приятни миризми бяха станали ужасни за мен - от печена филийка до омекотител. Тогава бях повярвала, чи се и получило, а не беше и този път реших да си спестя този стрес.
Но след като усетих тези леки пробождания, всеки път щом си помислих кога ми предстои тест, щом се сетех за ембриончетата или когато им говорех, аз усещах пеперуди в стомаха, а сърцето ми се обливаше от топлина и мекота. Не мога да го обясня, но нещо като силно вълнение, като нетърпение, като влюбване! Но си казвах, че това просто е нетърпението ми, което влияе на физиката и химията на тялото ми. Абсолютно всеки път, когато си помислех за тях, сърцето ми се обвиваше от облачета нежност. Оказа се, че не е било напразно. Тялото ми знаеше нещо още на четвърти ден, а аз разбрах за това на десети ден. Също, знам, че ще прозвучи странно, но имах странни много, много реалистични сънища всяка нощ! Всяка нощ сънувах много ярки реалистични сънища, няма да навлизам в подробности, но често присъстваше белият цвят. В нощта преди теста сънувах, че съм в болница и раждам. Веднага след теста тези сънища спряха, може би психиката ми намери мъничко покой.
Та ако мога да ви посъветвам нещо, то е: почивка след трансфера. За първи път си го позволявам да лежа повечко - буквално ставах за тоалетна, баня и храна, правех по 10 минутки разходка, когато беше слънчево и топло. Другото, което ми носеше спокойствие, са тези две клипчета - едното с лека йога за след трансфер, а другото с утвърждаващи и успокояващи мисли отново за имплантация. Може да е откачено, но ми носеше вяра и спокойствие.
https://m.youtube.com/watch?v=pxzrhiQ37kE&t=270s
https://m.youtube.com/watch?v=xQkddHc3Mpc&t=4s
Разказвам ви всичко това, не за да се фукам, а за да ви вдъхна кураж! Не се отказвайте и вярвайте! И тридневните мъници заслужават шанс. Сега е доста болезнено заради срастванията на матката и червата, но вярвам, че ще имам сила да издържа ❤
Викам си: хайде, дано ни е на късмет. На следващия ден звъняха от ембриологията - само 4 са били зрели от тези 7, като от тези 4 една не се е оплодила, а една е спряла да се дели. Така остават двечки, които се делят добре. Мъчно ми беше, че отново са малко на брой ембриончетата, но и бях благодарна, че ги имаме! Милите мъници! Бяха почивни дни и ембриолозите ме попитаха предвид последния ни опит какво бих предпочела.
А в последния ни опит за трансфер на трети ден (аз ви споделях) матката направи много силен спазъм и вкарването на водача беше невъзможно. Тогава това ни беше единствено ембрионче, отново на трети ден. Матката не се успокои и ембриолозите и лекаря казаха: ами чакаме ембрионът да стигне до пети ден и ще опитаме да го върнем тогава. На четвърти ден мъникът беше морула и ни казаха да пътуваме на пети за определен час на трансфера. Уви, като пристигнахме не ме приеха в манипулационната, а ембриологът дойде да разговаря с нас. За жалост, беше загинало.
Умирах си от мисли дали изобщо ембриончетата ни стигат до пети ден! Никога не сме имали бластоцист и започнах много да се съмнявам дари милите могат да се развият и сред трети ден. Нямам много яйцеклетки, имаме винаги малък брой ембриончета и изобщо не знаем дали могат да станат бластоцисти... Винаги са били твърде малко на брой и сме ги връщали на трети ден. Най-големият ни брой е бил 3 на трети ден - тогава върнахме едно и замразихме две. И аз не бих рискувала да ги чакаме до пети ден. Бях чела статии и за двете възможности - от една страна, че средата в матката не е особено приятелска към ембриончетата и че връщането им рано също е стрес за мъниците (защото при естествено забременяване на ден 3 те са още в маточните тръби), от друга, че и лабораторната среда невинаги е достатъчно хранителна за тях и понякога тридневни, които не оцеляват в лабораторията, биха оцелели в матката. И сега, за ембриончетата от шестата ни стимулация, ембриолозите ме питаха кое бих предпочела - дали да ги върнем на трети ден, или да ги изчакаме до пети. Не можех да реша! Как да реша? Екипът имаше сигурно мнение, че според тях е редно да ги върнем на трети ден и да им дадем естествен шанс. Но аз си казвах какъв е смисълът да съм инкубатор, като изобщо не знаем дали милите ни имат потенциала да се развият до бластоцисти. И че всъщност може въобще да не съм добър инкубатор... Но се доверих на мнението им, както и вътрешно имах огромно желание да си ги приберем. Просто имах нужда да вярвам малко повече, че са добре. Десетина дни след трансфера ми харесваше да вярвам, дори и да се самозаблуждавам, вместо за два дни всичко да приключи и да останем с празни ръце за пореден път. И така, върнахме и двата ембриона. Вътрешно бях спокойна, че правя всичко необходимо. Прогестероновата подкрепа беше сериозна - два пролут€кса на ден и по 6 овули утрогест@н. Отделно естроф€м, фраксип@рин (имам тромбофилия) и схема за поставяне на з@рзио заради АА хаплотип. Сериозна медикаментозна терапия, но се чувствах добре - правех всичко възможно.
Нямаше как да издържа до 14-ия ден и на 10-ти ден след трансфера пуснах тест. Изобщо не вярвах, че може да има нещичко, но пък така силно ми се искаше! Бях наясно колко малко вероятно е, но просто исках с цялата си душа и съществуване! И изненада - беше положителен! На 10ти ден резултатът беше 50 IU/L. Не можех да повярвам, взирах се в екрана и си казвах, че това не е 50, а е 5.0, или пък 0.5. Но казах на глас на мъжа си: положителен е... Той погледна резултата и се разплакахме. За първи път виждахме такива цифри! Това ни е трети трансфер, но от шест стимулации, тъй като от половината нямахме ембриончета. На на ден 14 - 440 IU/L, и на ден 16 - 1080 IU/L. Отне ми много време да повярвам, че това ни се случва. Всъщност, още не го вярвам! Почивам си повече и се надявам всичко да е наред.
Бяхме и на първи преглед, едничко сакче видяхме и едно сърчице. Дано е силно и да успея да го износя!
Знам, че не е показателно, но ще споделя какво направих различно този път. Клиниката ни е на час и половина път в едната посока и след трансфера реших да остана на хотел там. Поне 3 дни, мъжът ми се прибра, понеже е на работа, а аз останах сама с достатъчно книги и лежерни занимания. Кандидат таткото дойде вечерта на третия ден след трансфера да ме вземе и се прибрахме у дома. Вкъщи продължих отново да си почивам повечко. Малко бях прекалила с четенето на истории и гледането на клипчета с разкази за симптомите при успешен трансфер. Наистина, не го правете, не помага. При всяко посещение в тоалетната разглеждах бельото си почти под лупа с надеждата да видя имплантационно кървене. Ами нямаше! Много бях отчаяна и си повтарях, че пак нищо няма да стане... На четвърти ден вечерта усетих доста силно пробождане на определено място в матката. Казах си: хмм, нещо такова ли трябва да е имплантирането? И си повярвах, че това съм усетила. Психосоматиката работеше добре. На последния трансфер имах прилошаване, световъртеж и всички приятни миризми бяха станали ужасни за мен - от печена филийка до омекотител. Тогава бях повярвала, чи се и получило, а не беше и този път реших да си спестя този стрес.
Но след като усетих тези леки пробождания, всеки път щом си помислих кога ми предстои тест, щом се сетех за ембриончетата или когато им говорех, аз усещах пеперуди в стомаха, а сърцето ми се обливаше от топлина и мекота. Не мога да го обясня, но нещо като силно вълнение, като нетърпение, като влюбване! Но си казвах, че това просто е нетърпението ми, което влияе на физиката и химията на тялото ми. Абсолютно всеки път, когато си помислех за тях, сърцето ми се обвиваше от облачета нежност. Оказа се, че не е било напразно. Тялото ми знаеше нещо още на четвърти ден, а аз разбрах за това на десети ден. Също, знам, че ще прозвучи странно, но имах странни много, много реалистични сънища всяка нощ! Всяка нощ сънувах много ярки реалистични сънища, няма да навлизам в подробности, но често присъстваше белият цвят. В нощта преди теста сънувах, че съм в болница и раждам. Веднага след теста тези сънища спряха, може би психиката ми намери мъничко покой.
Та ако мога да ви посъветвам нещо, то е: почивка след трансфера. За първи път си го позволявам да лежа повечко - буквално ставах за тоалетна, баня и храна, правех по 10 минутки разходка, когато беше слънчево и топло. Другото, което ми носеше спокойствие, са тези две клипчета - едното с лека йога за след трансфер, а другото с утвърждаващи и успокояващи мисли отново за имплантация. Може да е откачено, но ми носеше вяра и спокойствие.
https://m.youtube.com/watch?v=pxzrhiQ37kE&t=270s
https://m.youtube.com/watch?v=xQkddHc3Mpc&t=4s
Разказвам ви всичко това, не за да се фукам, а за да ви вдъхна кураж! Не се отказвайте и вярвайте! И тридневните мъници заслужават шанс. Сега е доста болезнено заради срастванията на матката и червата, но вярвам, че ще имам сила да издържа ❤
Препоръчани теми