Записвам се в тренда на загорелите супи, само че си позволявам да определя проявата си като няколко нюанса по-притеснителна.
Малко въведение - в нашия блок очевидно непрекъснато се готви. Аз съм с много чувствително обоняние, а за съжаление някой от съседите си е вързал аспирацията към отдушника в банята и почти през цялото време у дома се усеща миризма на някакви манджи. Мразя това, особено когато ги загарят, а се случва доста често. И така, все мирише на нещо - изляза от някоя стая и в коридора мирише на готвено. Изляза на терасата да пия кафе и се усещат аромати на печено пиле, на пържени картофки, на пържоли, на кекс, на какво ли не....
Днес слагам да си топля супа за обяд /работа от къщи/, докато наум си съчинявам един документ, който трябва да напиша. Получава се доста добре, така че врътвам котлона на 6 и бързам да отида да запиша какво съм измъдрила, за да не го забравя. Пиша, бриша... по едно време ми замирисва на някакво неопределено ястие и си казвам "Уф, пак ли готвят тези, те пък не се спряха, голямо готвене от сутрин до вечер." И продължавам да си пиша. Обаче по някое време започва да мирише на изгоряло и миризмата става все по-интензивна. Мисля си "И пак изгориха нещо, баси загоритенджерите"... Но продължавам да не се сещам, че си топля обяд.
Чак след 20-тина минути като станах за нещо, ме озари прозрението, че всъщност аз съм загоритенждерата в историята.

Супата беше изкипяла по целия плот на печката и както каза ММ, ситуацията е като за малък ремонт.