От комфорта на дивана вкъщи, да ви разкажа за семейните мунски изцепки. Ще ходим на почивка, хип-хип-ура. Съпругът заведе кучетата до хотел. Тук храна, там храна -няма. Върна се, взе я. Изправил се пред хотела, ама забравил този път телефона и хитро взел да вика кучетата. Едното толкова му трябвало (били им дали да потичат малко преди да ги затворят), взело, че прескочило няколко огради да отиде при него, та след това цялата ваканция изкарало на каишка разходките. Както и да е, предал кучето, храната и дойде да товари секви глупости. (Само ще кажа, че влачеше и монитор)
Тръгваме на път, викам дай да сложим малко дизел, че резервоарът не е пълен, а змейчо харчи яко. Не, не, давай, давай. Извисяхме задръстването в Кресна, изпихме кафето за из път и вече го навих да сложим дизел. Заредихме, платих и се връщам при колата... човекът ме гледа с една леко смачкана физиономия, вика документи, пари, телефон, всичко е вкъщи.... Измъдри да се прибере на стоп или някак с влак..., а аз и децата да продължим в Гърция, а той да дойде после с другата кола. Викам, аа НЕ. Качваме се, наобратно, обърнах в ничията земя, че преди това нямаше как безопасно и газ към вкъщи... Виновникът седна отзад , да не дава акъл и да не ме дразни (уж). Ами тръгвам да изпреварвам някакъв камион, той нещо мучи отзад, изпреварих, питам какво, ами колата имала и шеста... Кресна я взехме на ура и за два часа си бяхме вкъщи. Набрахме и други забравени вещи - кой джапанки, кой четка за зъби, кой шини, заредихме храна и хайде пак на път. Извисяхме Кресна. Спираме на същата бензиностанция, защото резервоарът пак беше в изходна позиция и хоп, звъни телефонът, човекът Х направил нещо вкъщи като сме се върнали, някой да се върне пак да го оправи, викам а не.. не сте звънели. И си продължих. Стигнахме - море, слънце, разкош. Ще си ходим. Муня открива, че е оставила прозореца на колата отворен...., ама прилежно заключена и със сеннници. Гледа ме мъжът на мечтите, гледа и накрая вика... май моят гаф с документите бие всичко.
Прибрахме се, взехме кучетата, открихме, че вече имаме повече котки, отколкото оставихме, но какво да се прави - съдба. Започна едно епично къпане. Първо кучетата, после децата, чак като дойде моят ред се разбра, че не съм пуснала газта и топла вода няма. Викам усти нямате ли? Еми..
Виж целия пост
Тръгваме на път, викам дай да сложим малко дизел, че резервоарът не е пълен, а змейчо харчи яко. Не, не, давай, давай. Извисяхме задръстването в Кресна, изпихме кафето за из път и вече го навих да сложим дизел. Заредихме, платих и се връщам при колата... човекът ме гледа с една леко смачкана физиономия, вика документи, пари, телефон, всичко е вкъщи.... Измъдри да се прибере на стоп или някак с влак..., а аз и децата да продължим в Гърция, а той да дойде после с другата кола. Викам, аа НЕ. Качваме се, наобратно, обърнах в ничията земя, че преди това нямаше как безопасно и газ към вкъщи... Виновникът седна отзад , да не дава акъл и да не ме дразни (уж). Ами тръгвам да изпреварвам някакъв камион, той нещо мучи отзад, изпреварих, питам какво, ами колата имала и шеста... Кресна я взехме на ура и за два часа си бяхме вкъщи. Набрахме и други забравени вещи - кой джапанки, кой четка за зъби, кой шини, заредихме храна и хайде пак на път. Извисяхме Кресна. Спираме на същата бензиностанция, защото резервоарът пак беше в изходна позиция и хоп, звъни телефонът, човекът Х направил нещо вкъщи като сме се върнали, някой да се върне пак да го оправи, викам а не.. не сте звънели. И си продължих. Стигнахме - море, слънце, разкош. Ще си ходим. Муня открива, че е оставила прозореца на колата отворен...., ама прилежно заключена и със сеннници. Гледа ме мъжът на мечтите, гледа и накрая вика... май моят гаф с документите бие всичко.
Прибрахме се, взехме кучетата, открихме, че вече имаме повече котки, отколкото оставихме, но какво да се прави - съдба. Започна едно епично къпане. Първо кучетата, после децата, чак като дойде моят ред се разбра, че не съм пуснала газта и топла вода няма. Викам усти нямате ли? Еми..
