Номинации за най-голяма муня (тема 15)

От комфорта на дивана вкъщи, да ви разкажа за семейните мунски изцепки. Ще ходим на почивка, хип-хип-ура. Съпругът заведе кучетата до хотел. Тук храна, там храна -няма. Върна се, взе я. Изправил се пред хотела, ама забравил този път телефона и хитро взел да вика кучетата. Едното толкова му трябвало (били им дали да потичат малко преди да ги затворят), взело, че прескочило няколко огради да отиде при него, та след това цялата ваканция изкарало на каишка разходките.  Както и да е, предал кучето, храната и дойде да товари секви глупости. (Само ще кажа, че влачеше и монитор)
Тръгваме на път, викам дай да сложим малко дизел, че резервоарът не е пълен, а змейчо харчи яко. Не, не, давай, давай. Извисяхме задръстването в Кресна, изпихме кафето за из път и вече го навих да сложим дизел. Заредихме, платих и се връщам при колата... човекът ме гледа с една леко смачкана физиономия, вика документи, пари, телефон, всичко е вкъщи.... Измъдри да се прибере на стоп или някак с влак..., а аз и децата да продължим в Гърция, а той да дойде после с другата кола. Викам, аа НЕ. Качваме се, наобратно, обърнах в ничията земя, че преди това нямаше как безопасно и газ към вкъщи... Виновникът седна отзад , да не дава акъл и да не ме дразни (уж). Ами тръгвам да изпреварвам някакъв камион, той нещо мучи отзад, изпреварих, питам какво, ами колата имала и шеста... Кресна я взехме на ура и за два часа си бяхме вкъщи. Набрахме и други забравени вещи - кой джапанки, кой четка за зъби, кой шини, заредихме храна и хайде пак на път. Извисяхме Кресна. Спираме на същата бензиностанция, защото резервоарът пак беше в изходна позиция и хоп, звъни телефонът, човекът Х направил нещо вкъщи като сме се върнали, някой да се върне пак да го оправи, викам а не.. не сте звънели. И си продължих. Стигнахме - море, слънце, разкош. Ще си ходим. Муня открива, че е оставила прозореца на колата отворен...., ама прилежно заключена и със сеннници.  Гледа ме мъжът на мечтите, гледа и накрая вика... май моят гаф с документите бие всичко.
Прибрахме се, взехме кучетата, открихме, че вече имаме повече котки, отколкото оставихме, но какво да се прави - съдба. Започна едно епично къпане. Първо кучетата, после децата, чак като дойде моят ред се разбра, че не съм пуснала газта и топла вода няма. Викам усти нямате ли? Еми..

Епично!
Само тая част не разбрах :

"звъни телефонът, човекът Х направил нещо вкъщи като сме се върнали, някой да се върне пак да го оправи, викам а не.. не сте звънели"

Затова човек, като тръгне за морето, първо прави два кръга по Околовръстното, па после хваща към Кресна

Хрониките на един офис: От вселенски потоп до аромат на пържено (буквално)
Ако си мислите, че имате лош ден, позволете ми да ви разкажа как се постига двоен удар по законите на Мърфи в рамките на по-малко от 24 часа. Сценарият е достоен за холивудска трагикомедия, а главната героиня (тоест аз) официално заслужава орден за оцеляване.

Серия първа: Венеция на партера
Спя си аз дълбок сън, когато телефонът извънява в малките часове на нощта. Адреналинът ми се удря в тавана – готова съм да се развикам на сина ми по телефона и да му държа дълга и напоителна реч за часовете за сън.
Но той ме прекъсва с думите:
– Мамо, офисът ти е наводнен.
– Моля?! – отвръщам аз с нотка на екзистенциален ужас.

Оказва се, че негов приятел минал покрай офиса на партера и забелязал… река, която весело си тече навън. Скачаме с мъжа ми в колата, летим към мястото на събитието, а там вече се е събрал цял комитет от любопитни съседи, които цъкат съчувствено с език.

Мъжа ми отваря вратата и… посреща ни истинска приливна вълна. Разклонителите плуват, а като ги вдигнеш и обърнеш надолу, от тях текат водопади. Няколко часа, една метла и един моп по-късно, офисът отново прилича на обитаемо място. Мълча като пукъл и събирам водата.

Серия втора: Как ходещата пътека реши да пуши
На следващия ден отирам на работа. Всичко изглежда наред, техниката работи, животът е прекрасен. Викам си: „Ето, видя ли, че всичко мина благополучно, днес сме топ!“

Малко по-късно, в почивката, решавам да изпълня норматива за крачки и включвам ходещата пътека. Лампичката светва, но лентата не мърда. Решавам, че си почива, оставям я включена в контакта и… я забравям.

Само че пътеката не забрави мене.

След малко целият офис се изпълва с гъст, драматичен пушек и изземващата сетивата миризма на фатално изгоряло. Умът ми светва: Пожар! Изключвам я от контакта с разтреперани ръце и вече бегом се втурвам към пожарогасителя, готова за героична битка със стихията.

За щастие, нещата се разминаха без пожарникарски сирени, но ефектът „пушеща работилница“ беше постигнат на 100%.

Изводът: Ако видиш вода в понеделник, очаквай дим във вторник. Животът в офиса никога не е скучен!

Мислех, че няма да преживея пак такъв срам, ама на- понечих да се кача в чужда кола.
Пазарувам аз и излизам от магазина. Мяркам  същата кола-сребрист Мерцедес с познати цифри, в този момент звъни ММ да ми каже къде е, аз го прекъсвам, че съм го видяла и тръгвам да се качвам в колата. Тя заключена. Чувам някой, че свири, ама какво от това. За части от секундата виждам, че волана на колата е друг, както и, че има и друго различно. А ММ като видял какви ги върша, ми свири от другия паркинг.😂😂😂

О, с колата и аз съм го правила. На паркинга до нас отивам да сложа неща в багажника. Упорито натискам отключване на колата и се опитвам да отворя багажника. И един човек ме пита любезно: какво ми правите с колата?

ММ кара две коли + служебна. Когато трябва някъде да го изчакам винаги го питам с коя кола е, защото и аз съм правила такива грешки. Дори пред къщата ни питам с коя кола ще е.

Значи, във връзка със знамението по-горе - ако видиш вода в понеделник, във вторник ще видиш пожар , уточнявам, че такива се явяват не само в офисите, ами и в къщите на някои домакини, само събитията се сгъстяват в един ден.
Та, ще започна със знамението и тълкуването му, да си знаете - ако сутринта почти успеете да седнете върху пластмасова кутия за яйца (пълна с 30 яйца), следобед ще си излеете кафето на клавиатурата. Съществен детайл е, че капакът на кутията е прозрачен и яйцата се виждат идеално. 
Тук веднага чувам обструкции "Че каква мунщина е да си залееш клавиатурата с кафе?!", но тази рутина си има и особеност в случая, та затова е в категория "мунщина".   
Уморена след нощно пътуване от море и скоростно домакинстване в отдавна непосещаваната селска къща, си направих преди малко едно кафе и седнах на лаптопа да си ровя рецептите с торти. Явно обаче съм била пред задрямване, защото по необясним начин си изпуснах запалената цигара на килима (нов, сложих го буквално на тръгване при предишното ни посещение). С последни мозъчни остатъци разбирам, че бързо трябва да я вдигна, ако не искам дупка в килима, като за изпълнение на задачата се опитвам да се наведа с чаша кафе в ръка. Усещам се все пак навреме, че няма как с чашата и внимателно я оставям. Вдигам цигарата, въздъхвам облекчено, че на килима няма дупка и смаяно забелязвам мъдрещата се върху клавиатурата чаша, част от която вече се е разляла. Защо не съм направила разлика между чинийката встрани от лаптопа и клавиатурата, нямам обяснение.
Яйцата се спасиха по чудо, сега се надявам на същото и за клавиатурата...и сериозно се замислям дали днес да не се огранича само до четенето на рецептите, вместо да пристъпвам към реализацията им, а времето ми е малко и ми се искаше да направя поне блатовете и един от кремовете. Като си помисля обаче, че и децата ще ядат тортите, хем са за юбилей, сякаш ще се озаптя.   

Преди доста години, идва една вечер в офиса наша близка, по това време голям шеф на висока държавна позиция, със служебен автомобил и шофьор. По същото време в офиса се качват и дъщеря ми, заедно с баща си. Тя първокласник, съответно натоварена като пехотинец: раница до коленете, торбата с екипа по физическо и не знам още какво мъкнеше. Баща й, и той порядъчно натоварен. Близката ни, като ги видя така натоварени, и като знаеше, че ние имаме още работа в офиса, им предложи шофьорът й да ги закара - прати ги долу, колата била пред входа, да кажат, че тя ги праща. Речено - сторено.
Слизат те пред входа, баща й се оглежда, вижда лъскаво BMW, отваря със замах задната врата и започва да хвърля на седалката една раница,  втора раница, една торба,  втора торба и накрая един брой първокласник.  Затваря,  минава отпред, сяда на предната дясна седалка и дружелюбно заявява на смаяния шофьор: В. помоли да ни закарате до вкъщи.
Човекът помислил за кратко и после казал: Нямам никаква представа коя е В., но виждам, че сте с малко дете и много багаж,  така, че казвайте накъде да карам.

Льоня, това беше много готино! Каква мъжка солидарност, браво!

Аз да се включа с една мистерия...за разлято кафе.
Преди време, дъщеря ми ,отсъства,в продължение на година.Лаптопа и остана вкъщи,но аз категорично забраних на ММ да го използва( да пуска филми),предвид че е доста небрежен.
Върна се щерката,и веднага го предостави за употреба,беше "монтиран " на нощното шкафче.
След около седмица,лаптопа...не се включва,не светва..
Мъртвило
Чуди се ММ ,.отваря го...разбира доста от такава техника.Констатира,че вероятно,с нещо е заляна..букса,платка...и трудно за намиране ,като резервна част.
Аз в потрес...цяла година го пазя като очите си..
След няколко дни,решавам да подменя спалното бельо... върху матрака,огромно петно ..сигурно 50см в диаметър,от кафе...
Да,сутрин кафето,задължително се пие в леглото.И да,случва се някоя капка,по чаршафа..да се налага да се отстрани..
Но някой да си излее кафето, директно на матрака и лаптопа,без дори да усети...( Разбирай ММ)
Това е мистерия,неразгадана и до днес...или поне никой не си призна..

Мистерия бяха и за мен едни счупени чинии,които изкара робота като мина да чисти под  дивана в хола 🫣
Никой не си призна кога ги е счупил и защо са там парчетата.
Дивана е огромен,ъглов…,аз уж винаги минавам с прахосмукачка и моп,дори понякога залягам долу за да видя дали няма нещо непочистено…
Роботът го бях взела пробно да видя дали ще ми върши работа и като се завря отдолу и започна да трака и стърже нещо помислих ,че се е разчастил 😀

Виновникът да беше изхвърлил парчетата, по-лесно е, отколкото да ги завреш под дивана. 😆

Може да са били събрани и изхвърлени,а тези парчета да са се навряли навътре 🤔
Аз не съм чупила нищо там.
Трима заподозряни не “помнят” и не си признават 🤨

То при мен,заподоздряния само един,дето се вика...с пръст да го посочиш...и пак не признава.

А как аз не съм разбрала,че цяло кафе е разплискано...още по-странно..