Номинации за най-голяма муня (тема 15)

Днес ММ ми каза, че не съм си платила сметката в кафенето пред блока. Цялата фамилия се изреждаме от отварянето сутрин в 7, та до вечер, внуците си водим там. Приятели сме с персонала и собствениците. Как така съм се изнизала като мокра връв - спомен нямам! А пък девойчето го досрамяло да ми каже. По-късно ММ минал за сок и солети и то с голямо неудобство му споделило. Платил той и моята сметка и се пошегувал, че ще ми вдигне скандал, а тя взела да му се моли да не го прави - разказва ми той и се смее! Голям зевзек е и му се връзват!
Утре специално ще отида да почерпя момичето и да ѝ се извиня. Оправдание - одъртявам!

Това ми се случваше редовно при зъболекаря на детето. Добре, че ни е позната. Редовно пращах мъжа ми да плаща след работа.

При фризьорката ми се е случвало на мен, ама и тя забрави, че трябва да ѝ платя, дойде следващата клиентка, аз си тръгнах и така. Добре, че влязох в някакъв магазин и се зачудих защо имам толкова много пари в брой, та се върнах. А тя още не се беше усетила.

А вчера се прибрах с 2 торби покупки от различни магазини и започнах да ги подреждам. Сума ти време се мъчих да натикам една бутилка с дезинфектант за пране на вратата на хладилника, където слагаме мляко, алкохоли и тн., че и помрънках защо са я направили толкова дебела тази бутилка и не се събира, пфууу, докато накрая ми светна, че не ѝ е там мястото.

Ха, когато споменахте неплатени сметки се присетих и за моята мунщина.
Преди 2 години котката ми преболедува и я лекуваха в ОВК във Варна, на последният контролен преглед вече всичко е точно, животното е здраво, бъбрим си с доктора, дава ми напътствия и ме провожда по живо по здраво. Прибирам се аз дОма щастлива , камък ми е паднал от сърцето, върша си домакинската работа, по едно време и душ взех, след това доволно полегнах на спалнята, правя си разбор на деня ииии като ме цапардоса мисълта, че аз не си платих сметката в клиниката, въййй, такъв срам ме хвана, ама имало да става, аз в еуфория и облекчение съвсем забравих.
На другата сутрин първа писта в клиниката да си платя, оказа се че не съм първата, няма и да съм последната не платила. По принцип животните си имат досие и там си седи задължението и те така те.

Да се "похваля" и аз, че съм ги заредила...
Ама имам оправдание - тази година работя без почивка и вече сдавам багажа.
1. Правя зимнина. Разхвърляла съм 100 неща из кухнята и решавам, че на крак ще вечерям с една кифличка. Отхапвам едно парче, оставям кифличката на плота до мивката и подхващам нещо друго. След десетина минути стигам до мивката и решавам, че трябва да измия едната съдинка. Грабвам кифличката, слагам и веро и започвам да търкам. Абе..нещо се маже по съдинката, гледам, умувам, ама тя кифличката същия цвят като гъбата за чинии. Що не се почесах по главата докато загрея...
2. Продължавам да правя зимнина. В моето семейство мъжете пекат чушките, аз ги подготвям. Да, ама ММ ангаже, аз сама действам този път. Докато главата ми витае из служебните облаци избърсвам чушките и ги мятам в чушкопека. По някое време трябва да се завъртят. Отварям капака, бъркам с щипката, брех ... изплъзват се, не мога да ги захвана, че да ги завъртя. Неравна битка с леки уклони наляво-надясно. Идва време за вадене. Да, ама не. Чушките в широката горна част опечени, в долната остра - не. Започвам да умувам аджеба какво се случва. В един момент решавам, че ще се обадя на ММ да го питам къде бъркам. В следващият - поглеждам чушките и виждам, че не съм ги изтърбушила и съответно те не могат да станат плоски и да се опекат равномерно по цялата дължина. Осенена си отдъхвам и изтърбушвам останалите.
3. Докато се чудя и мая с чушките решавам, че ще пусна една пералня. Зареждам дрехите и препарата в специална сфера в барабана и пускам. Пералнята пере, аз с чушките се боря. По едно време сигнализира, че е готова. Отварям, вадя дрехите, брех, те сухи и топли. Почесвам се по главата вече съвсем сериозно. Абе тази пералня имаше ли сушилня (консервната индустрия се развива в апартамент, в който не живеем регулярно). Мда, не е комбинирана, ма що тогава дрехите са топли и сухи?! Мунята, не съм пуснала водата. Понеже в този апартамент не се живее регулярно има спирателен кран преди пералнята, който си стои спрян. Изаура (марка Едеса) освен дето няма сушилня е от поколението, което може да пере без вода, оказа се. Вторият път се смилих над нея и й пуснах водата, да не се мъчи на сухо милата.