Номинации за най-голяма муня (тема 15)

О, мъжете и без да са далтонисти, са на принципа, че прасковата е плод, а не цвят. И, че пепел от рози трябва да нещо черно, най-малкото сиво

Даа, има си научно обяснение за цветовиждането- количество колбички в очите....

Doli, разучавам ти схемата, но май , все пак се е Мунчо Мунчов ММ.

Аааа, не е далтонизъм това с цветовете при мъжете. От хромозомата е 😁

Ей, какво сте ги емнали тез мъже за цветовете?!
Моят за няколко години само от гледане се научи от метър-два да различава цвят на лак за нокти слонова кост от бял и нивгаш не би го сбъркал. Напоследък го хващам, че различава и цветове божур и малина (пак на лак), даже интерес проявява и слуша с внимание - подлежат на обучение, подлежат...въпрос на методи и търпение

Явно съм мъж, защото никаква ме няма с нюансите. Ако не гугълна какво е резеда, няма да се сетя дори и с опрян в слепоочието пистолет.

Намерих си стилуса. Резервния, който бях прибрала. В чекмедже, което отварям почти ежедневно и не е хич голямо...
Аз като ви казвам че тия неща излизат когато те си решат, не се шегувам

А ножицата- отваря ли я?

Не, чак в такива магии не съм повярвала още. А силно се съмнявам да вършат работа и на невярващи 😆

Ако някой невярващ пробва и се получи, да свирка

Получи се при сина ми…
Той е от невярващите.
Пишем си по тел.мин.год.преди Коледа и ми казва,че търси из апартамента някаква кутия с лампички.
На шега му казах за ✂
Обясних му как се прави.
След 5мин.ми пише,че открил кутията,просто както си седял на дивана погледнал към секцията и я мернал…а преди това много пъти са преглеждали там 🤔

Автосугестията работи по-добре от всяка ножица.

Аз отворих ножица - но нищо. Вероятно съм го хвърлила в коша за боклук, че тогава разчиствах.

От 2 дни се занимавам с една загоряла от варене на сладко  тенджера …няколко пъти  обилно сипвах от “препарата за загорели съдове””на медикс,но ефект 0…докато вчера не сложих очилата и видях,че бил за керамични котлони 🧐
Еднакви са на цвят шишетата,картинките и надписите ест.- различни,но кой да гледа 😎

След една седмица командировка в държава с жители, които са езикоустойчиви и английският им е почти неразбираем за мен, толкова много се напрегнах, че вече не знам какво чувам изобщо.
Прибирам се благополучно, отивам в магазин, за да си купя някаква дреболия и ...хоп...мунщината е на ход.
Пред мен на касата се заформя малък проблем - детенцето е взело някаква играчка, която няма баркод. Касиерката обяснява, че не може да сканира и да продаде съответно играчката. Детенцето пищи, бащата мига на парцали, майка си рови в чантата. По едно време касиерката се усети, че води монолог и пита таткото дали говори английски. Таткото отговаря положително и касиерката минава на читав английски, обяснява проблема, моли таткото да иде до стилажа и да вземе друга играчка с баркод. Таткото тръгва обратно към магазина. Майка през това време решава да плати останалите покупки, че се заформя опашка. Таткото се завръща триумфално с още 5-6 неща, а аз с една кутийка и решавам, че ще мина преди той да е натрупал всичко отново на касата. Подавам кутийката на продавачката и на най-чистия си английски казвам, че имам само тази кутийка. Цената е 1 евро. Аз подавам монета от 2 Е и на родния български казвам, че нямам по-дребни. Продавачката ме поглежда въпросително, връща ми 1 Е и ми пожелава приятен ден на български. Аз й благодаря и също и пожелавам лека работа на английски. В резултат тя отново ми пожелава приятен ден на английски.
Тръгвам си от магазина и се чудя защо цялата опашка ме зяпа.
Как да обясниш, че тялото ти е тук, а акъла още е някъде другаде...