Кой какви сериали гледа?- Новини, премиери, обсъждане - тема 51

Впечатли ме много треньорът, 25 годишен, това момче току що започнало живота си на възрастен и съдбата го подлага на подобно изпитание, да е опора за децата. Той самият остава рано сирак, пратен е в манастир, но тежкия му живот в крайна сметка запазва психически поверениците му, докато ги намерят и спасят. Губернаторът на провинцията, където е пещерата, също е представен като образ, достоен за уважение, на терен беше през цялото време, градушка бие, слънце пече. И после си мислех също, как всеки в такива ситуации помага с нещо. Как сякаш дори и без един човек от всичките събрали се, историята нямаше да има щастлив край. Невероятен образ е единственият загинал по време на операцията, пенсиониран пехотинец, който избира да отиде да помогне и това му е наистина последната мисия. Абе, големи емоции. Анестезиологът, който упоява момчетата, за да ги изведат по-лесно от пещерата, много приятен образ. Май баща му беше починал, докато той е в Тайланд. Майката на едно от момчетата вече беше загубила дете и не искаше да рискуват с мисията, но отиде при един монах в храма да се моли и той й разказа история за Буда, която я ободри. Селяните, които отглеждаха ориз и се съгласиха да жертват посевите си, за да спасят децата. Една възрастна жена дори отвори щанд за храна на терена. Много човешка, топла, трогателна история. Всички помагаха с каквото могат. Дори купа с топла храна е жизненоважна в такива ситуации. И сякаш тази история показва как човечеството ще оцелее, най-вече като сме обединени и съпричастни в трудни ситуации, опознавайки се един друг и откривайки, че в същината си сме едни и същи. Искаме щастие, сигурност и да сме обичани.