КГБ = Клуб на Готините Баби - 247 "Май — Цветни, вдъхновени и благословени"

Milen Ivanov Totev

 ·
Един ден ще навърша 70 години, ще погледна назад и ще си кажа:
„Е, почти стигнах финала.“
И после какво?
Голяма част от това, в което съм вярвал, ще се окаже илюзия.
Децата – имат собствен живот.
Здравето – изтича по-бързо от вода в пробито ведро.
Държавата – цифри по новините и обещания.
Старостта не прощава. Тя удря там, където боли най-много – в надеждата.
И направих изводи.
Трудни. Горчиви. Но спасяващи.
Децата не спасяват от самота.
Израснахме с мисълта:
Ще отгледаме децата, а старините ще са щастливи.
Те ще са до нас, ще ни помагат, ще ни подкрепят.
Звучи красиво.
Но реалността е друга.
Децата имат свой живот – работа, кредити, тревоги, свои деца.
А ти чакаш едно обаждане, сякаш е празник.
Седмици мълчание.
И накрая кратко съобщение:
„Здрасти,тате. Всичко е наред.“
Сядаш, гледаш екрана и се радваш,
че е жив и здрав.
Но празнотата не намалява.
Научих нещо просто:
децата не са застраховка срещу самотата.
Те са радост, но не и патерица.
Здравето не е вечно.
Вече не тичаш там, където някога скачаше без умора.
И идва осъзнаването:
здравето не е просто тяло – то е основният ти капитал.
Пенсията и парите.
Тук май всички разбират без много думи.
Пенсията е подигравка, не живот.
Ако разчиташ на държавата – копаеш собствения си капан.
Дълго вярвах:
„Е, държавата няма да ме остави.“
Ха! Ще те остави. И без да се замисли.
Пенсията стига за сметки и лекарства.
За всичко останало – оправяй се както можеш.
Какви правила помагат да живееш достойно?
Когато старите опори рухнаха, трябваше да намеря нови.
И стигнах до тези правила – строги, понякога горчиви, но честни.
Не приказки. Реалност.
Пет строги правила на живота
Правило 1:
Парите са по-сигурни от децата.
Не се обиждайте, но това е истината.
Децата са любов и радост, но не са пенсионен фонд.
Грижи се сам за себе си.
Работи, спестявай, мисли за бъдещето си.
Имай собствена възглавница за сигурност – дори малка.
Това е свобода.
Правило 2:
Здравето е твоята основна работа.
Всичко друго е без значение, ако нямаш сили да станеш от леглото.
Движение, разходки, плуване.
Десет клякания сутрин, малко ходене, по-малко сол и захар.
Просто е. И работи.
Болестите не питат дали си богат или беден.
Но често заобикалят тези, които се грижат за себе си.
Правило 3:
Научи се да се радваш.
Очакванията са най-големият враг.
Чакаш обаждания, внимание, жестове – и пак се разочароваш.
Щастието се прави сам.
В малки неща: хубава вечеря, книга, музика.
Умението да се радваш е ваксина срещу отчаянието.
Правило 4:
Старостта не е извинение за слабост.
Виждал съм хора на моята възраст да се превръщат във вечни оплаквачи.
„Ох, боли ме… ох, помогнете… ох, всички са виновни…“
Знаеш ли какво?
Дори най-близките започват да се отдръпват.
Слабостта не ражда съчувствие – ражда умора.
Хората уважават онзи, който стои изправен, дори когато му е тежко.
Правило 5:
Пусни миналото и живей сега.
Най-опасният капан е вечното „едно време…“
Едно време тревата беше по-зелена,
децата по-послушни,
всичко – по-хубаво.
Но „едно време“ не съществува.
Има само „сега“.
Не чакам животът да стане като през 80-те или 90-те.
Той вече е различен.
И моята задача е да живея в този живот.
Свободата и силата са в твоите ръце.
Старостта е изпит.
Никой няма да го издържи вместо теб.
Или приемаш живота такъв, какъвто е,
и го изграждаш наново с нови правила,
или сядаш на дивана, оплакваш се
и чакаш някой да дойде да те спаси..