КГБ = Клуб на Готините Баби - 247 "Май — Цветни, вдъхновени и благословени"

ВИНАТА – ТЕЖЕСТ ИЛИ ПЪТ КЪМ ИЗКУПЛЕНИЕ
Ежедневно преживяваме различни емоции – радост, тъга, гняв, отвръщение, изненада. Една от най-разрушителните емоции, които човек може да изпита е вината. Изпитваме  вина за нещо, което сме направили или не сме направили, наранили сме някого, съзнателно или неволно. Прежевените емоции могат да са краткотрайни или дълготрайни, дори да се хронифицират – да продължат да ни травмират дълго време. Това може да доведе до тежки негативни последствия, особено когато емоцията е от негативния спектър.  Емоциите увреждат нашето здраве. Тяхното потискане и премълчаване  води до симптоми и  психосоматични заболявания.  Днес ще поговорим за вината -  емоцията, която силно въздействие върху психическото и физическото ни  здраве. Важно е да научим как да се справяме с вината по здравословен начин, да можем да я преработим. Това ще ни гарантира по-добро и пълноценно  физическо и психическо здраве и благополучие. С годините човек натрупва не само спомени, но и неизказани думи, пропуснати възможности, решения, които тежат. В младостта вината е по-краткотрайна, моментна. В зрелостта тя става тиха, но по-дълбока. Вината не е просто емоция. Тя е разговор между душата и съвестта. Сега ще ви попитам: Кога за последно се почувствахте виновни? Не отговаряйте веднага. Помислете си...Обикновено, когато в нас се засели емоцията вина, почти веднага се появява и чувството за срам.
Каква е разликата между вината и срама?  Разликата е, че вината дава фокус върху нашето поведение, а срамът дава фокус върху нас като личности. Ние изпитваме вина, когато вярваме, че сме направили нещо неправилно. И изпитваме срам, когато вярваме, че това, което сме направили изцяло ни определя като личности и започваме да се чувстваме зле по отношение на себе си. Вината казва: „Това, което направих не е наред“. Срамът казва: „Нещо с мен не е наред“.Когато чувстваме вина, ние казваме: „Извинявай, това, което направих беше грешка.“ А когато чувстваме срам казваме: „Извинявай, много съм смОтан, за нищо не ставам, голям съм идиот“.Виждате ли разликата?
Чувството за вина, стига да бъде използвано правилно, има редица ползи както за нас самите, така и за групата, към която принадлежим – семейството ни, трудовия колектив, приятелския кръг. Мобилизира ни да коригираме грешките си, както и да се въздържаме от допускането им за в бъдеще. В тези случаи става въпрос за здравословната вина, позната ни още като „разкаяние“.
Проблемът е, че понякога чувството за вина приема по-мрачен и дисфункционален облик. В тези случаи говорим за нездравословна ( токсична) вина – умът ни е изпълнен със самокритични мисли; споменът за прегрешенията ни тегне постоянно над нас. Убедени сме, че сме лоши хора, че постъпваме неправилно и най-важното – правим неща, които влошават качеството на взаимоотношенията и благосъстоянието ни в дългосрочен план. Иначе казано, ако здравословната вина е като да имаме рана, нездравословната вина е като да поръсваме раната с лимонена киселина. Здравословната вина е неизбежна част от живота ни, докато нездравословната вина е самоналожена – независимо дали осъзнаваме това или не.
В тази лекция ще ви запозная с основните разлики между здравословната и нездравословната вина. По този начин ще станете по-умели в разпознаването на това какъв тип вина преживявате. Това, от своя страна, ще ви помогне да изградите по-здравословни и ефективни модели на мислене и поведение.
Има различни определения за това, какви видове вина има – от гледна точка на правосъдието, на религията, на психологията. Ще се спра на вината от гледна точка на науката психология. Има здравословна и токсична (нездравословна) вина. Здравословната вина се появява, когато сме нарушили ценност, някакъв морален код. Тя води до поправяне, прошка, израстване. Помага за изграждането на съвест и морал. Токсичната вина  често възниква в детските години, тълкува се като „Аз съм лош“, вместо „ Направих грешка“, и е в резултат на свръхотговорност. Напр. индивидът се чувства виновен едва ли не за всички мирови проблеми, за всичко случващо се по света.
Какви травми нанася вината на душата? На всеки се случва да допусне грешка, може би да нарани или предаде друг човек. Когато осъзнаем, че сме направили подобно нещо, много от нас започват да изпитват угризения на съвестта и силно чувство за вина. Това е нормално, но проблемът идва, когато ние сме неспособни да простим на себе си. Тогава започваме да се самонаказваме и да вярваме, че не заслужаваме да ни се случва нищо добро. Отказваме се дори от това, да се борим за своето щастие. Съответно на подсъзнателно ниво правим такива избори (за професия, партньор и др.), които знаем, че няма да ни направят щастливи. Саботираме сами успехите си. Самонаказваме се.
Когато чувстваме вина се наблюдава  разрушаване на самооценката ни. Ниската самооценка може да се отрази негативно на всички аспекти от живота ни. От взаимоотношенията и кариерата до психичното и физическото ни здраве. Когато не вярваме в себе си, често си поставяме ограничения, които ни пречат да постигнем мечтите и целите си. Добрата новина? Самооценката не е фиксирана – тя може да бъде изградена и подсилена с правилните стратегии. Какво представлява самооценката и защо тя е толкова важна? Самооценката е начинът, по който възприемаме себе си. Нашите качества, способности и стойност като личност. Тя се формира още в детството и се влияе от нашето възпитание, социална среда и житейски преживявания. Още от ранна детска възраст заживяваме с чувство за вина. Ниската самооценка може да доведе до страх от провал и избягване на предизвикателства. Постоянното чувство за вина води до тревожност, депресивност, вътрешна празнота, т.н. емоционално вцепеняване.
Признаци на ниска самооценка Постоянно се самокритикуваме и се съмняваме  в способностите си. Избягваме  нови начинания от страх да не се провалим. Имаме затруднения в приемането на комплименти. Търсим  одобрение от другите. Прекалено фокусирани сме върху грешките и недостатъците си.
Разпознаваш ли тези признаци в себе си? Ако отговорът е „да“, е време да предприемеш стъпки за изграждане на по-здрава самооценка и да се разделиш с вината.
Как да се справиш с ниската самооценка: план за действие:
Стъпка1:Разпознаваме негативните мисли Обръщаме внимание на това, как говорим на себе си? Критикуваме ли се прекалено много? Ако често си казваме „Никога няма да успея“, заменяме го с „Имам нужните умения да опитам и да  се справя“.
Стъпка 2: Практикуваме самоосъзнатост и самосъстрадание Отнасяме се към себе си с разбиране. Никой не е перфектен, а грешките са част от пътя към успеха. Вместо да се критикуваме, мислим за начините, по които можем да се подобрим.
Стъпка 3: Заменяме сравненията със себеутвърждаване. Социалните медии и обществото често ни карат да се сравняваме с другите, което води до несигурност. Вместо това, насочваме фокуса към нашите собствени постижения и личен напредък. Започваме да записваме ежедневно поне едно нещо, с което се гордеем.
Стъпка 4: Изграждаме позитивна среда Обграждаме се с хора, които ни подкрепят и вярват в нас. Токсичните връзки могат да подхранват ниската самооценка, затова е важно да се дистанцираме от негативни влияния и хора.
Стъпка 5: Действаме въпреки страха.  Често ниското самочувствие ни кара да избягваме предизвикателствата. Започваме с малки крачки-поемаме ново предизвикателство и си позволяваме да се учим от опита.
Стъпка 6: Грижим се за тялото и ума си. Физически упражнения, здравословно хранене и качествен сън могат да подобрят настроението ни и да увеличат увереността ни. Създаваме си навици, от които се чувстваме добре в тялото си.
Стъпка 7: Изграждаме здравословни навици на мислене. Практикуваме благодарност - всеки ден записваме по три неща, за които сме благодарни. Използваме положителни утвърждения като „Аз съм достатъчен/достатъчна“ и „Мога да се справя“.
Стъпка 8: Работим с професионалист. Ако усещаме, че ниската самооценка сериозно ни пречи и не успеем ли да се справим сами с нея и чувството ни за вина,  консултацията с психотерапевт може да ни помогне да изградим по-здравословна представа за себе си. Справянето с ниската самооценка се постига с постоянство и правилен подход. Можем да изградим увереност и самоуважение и да се справим с вината.
Здравословната самооценка ни помага да се чувстваме уверени, да вземаме смели решения и да изграждаме качествени взаимоотношения.
Откъде идва дълбоката вина? От родителски внушения (Заради теб страдам, Лишавам се заради теб), от  религиозни интерпретации, от травматични събития, от оцеляване след загуба (вина на оцелелия).
Вината на оцелелия, наречена синдрома на оцелелия, представлява състояние, което се характеризира със силни чувства на вина след измъкването невредим/а от ситуация, в която други са загинали или са били наранени. Вината на оцелелия често засяга индивиди, които са били травматизирани от случилото се, но всъщност не са направили нищо лошо. За първи път терминът се използва през 1961 г. като способ за описване на преживяванията на оцелелите жертви на Холокоста, но оттогава досега е разширил значението си, за да включва и много други ситуации, напр. оцелелите от Ковид епидемията и служителите, преживели съкращения на работното място. Вината на оцелелия се характеризира с редица психологични симптоми като депресия, тревожност, интензивни спомени за травмиращото събитие, липса на мотивация, проблеми със съня и възприемането на собствената личност по различен начин. Много от страдащите  изпитват физически симптоми като главоболие.
Обстоятелствата довели ви до условия, в които трябва да оцелявате, понякога са драматични и дори трагични. Те може да са резултат от инцидент или размирици, в които да е имало загуба на човешки животи. Може дори да сте единствения или един от малкото оцелели. Освен утехата, че сте оцелели, вие можете едновременно да изпитвате и скръб към загиналите, които не са имали вашия късмет. Не е необичайно оцелелите да се чувстват виновни, че са избегнали смъртта, която е застигнала останалите. Когато това чувство бъде използвано по позитивен начин, то може да даде сили на оцелелия да положи по-големи усилия да оцелее заради вярата, че му е „позволено“ да живее с някаква по-важна мисия в бъдещия му живот.
Понякога оцелелите се опитват да останат живи, за да продължат делото на тези, които са загинали. Какъвто и смисъл да намерите за себе си, не оставяйте чувстото на вина да ви накара да се откажете от живота. Живият, който се отказва от шанса да оцелее, не постига нищо. Такава постъпка може да се смята за най-голямата трагедия.
Пътят към изцеление: Осъзнаване - Да назовем вината. Поемане на реална отговорност - Какво наистина зависи от мен? Самопрощаване - Това не е оправдание – това е освобождение. Трансформация - Вината може да се превърне в състрадание, мъдрост, смирение. Може да завършиш с идея, близка до философията на Виктор Франкъл – че дори страданието може да има смисъл, ако го превърнем в осъзнат избор за растеж.
Вината не е присъда. Тя е покана към осъзнаване и поемане на отговорност. Ако я носим твърде дълго, тя се превръща в рана, която дълбоко травмира тялото и психиката ни. Изцелението започва с прошката – първо към себе си.
Днес говорихме за вината – за тежестта, която човек носи в сърцето си.Но вината винаги има източник.Тя се ражда от нещо – от грешка, от слабост, от  неправилен избор.
И ако вината е раната, то грехът е причината, а прошката –е лечението.“
На следващата ни среща ще поговорим за грехът и прошката.
Благодаря ви за вниманието!