Аз от моята си камбанария, за Тилчетата ще пиша. На лагери са ходили всяка година, откак напуснахме Бг, което не пречи преди време да бяха попитали сина дали не е украинЧЕ (не, че не му личи, че не живее в Бг, но точно с това сравнение силно ме учудиха- той говори твърдо, начупено едно такова, нищо общо с укрАинската муува); сестра му пък, запознавайки се с българка в чужбина, същата я питала живяла ли е изобщо в БГ. При положение, че говорят с правилни ударения, окончания, а Тилката специално говори много чисто, мелодика и конструкция на езика. Явно не е достатъчно, "надушват" ги бързо. Иначе, учудващо, и двамата пишат доста правилно. Хайде, "перфектната"
чете И на български, брат ѝ- почти не, на какъвто и да било език. Сега от баща на приятел (родителят е професор по математика) e взел книга, свързана с въпросната нАука, да видим кога ще я отвори, но някак не разчитам да е плажното му четиво. 
Относно англицизмите- езикът, като жив организъм, има естествен подбор към по- кратките изразни средства. Винаги, когато има варианти на такива, те с времето се налагат, търси се краткост на изказа. Живеейки във времена на глобализация и реално в едно голямо село, няма как да опазим речта от англицизми/ немцизми и всевъзможни - изми. Хубаво е да се стараем да говорим чист и правилен български, да искаме да чуваме такъв около себе си, но е добре и призивите да са направени грамотно. Аз поне така разбирам нещата.
Относно бг училищата- по скромното ми мнение, няма особена добавена стойност от тях. Може би има смисъл за малките, до към 3- 4 клас, да се научат на четмо и писмо, да се срещат с други деца на тяхната възраст, говорещи същия език, да понаучат това- онова за бг история, география, дотам. По- нататък, при интерес, определяща е семейната среда.
Който желае, да заповяда 
На теб приличат и двамата.Попътен вятър на младежа и да си изкара страхотно тази вечер!
:

ама и вино искам!