Хайде на театър - №20 🎭🎟

Водих тинейджъри с образователна цел на Бай Ганьо. Хареса им. На мен също. От Кафе с претенция изобщо не съм впечатлена. Обаче публиката много се забавляваше.

А някой дали успя да ползва кода за намаление днес в ТБА, защото на мен не ми намаля билетите като го въведа.

Сайтът им е под всякаква критика, доста проблеми имах и аз. Пробвайте да приемете условията, въведете кода и след това изберете начин за плащане. При мен така стана и се отрази намалението.

Аз успях днес без проблем, снощи след 12 не го приемаше кода. Само плащането стана много странно, но може би заради малката сума. В крайна сметка им взех само за "Железния светилник", но съм им набелязала още постановки - "Богът на касапницата" в Народния и "Без гаранция", ще им взема и за двата ако датите ги устройват.
 В "Сълза и смях" предполагам, че повечето ще им харесат, та ще ги следя. Все пак кои представления препоръчвате за млади хора, да се посмеят и да разпуснат? Гледам, че за някои представления няма продажба на билети онлайн 🤔

Като се съгласите с общите условия и цъкнете за плащане го отразява.
Отчетох се с билети за "Хотел между тоя и оня свят" и се чудя за "Солунските атентатори".

Благодаря за отзива! Видях, че спектакълът ще гостува в София и се чудих дали си заслужава да се гледа.

И аз се отчетох с няколко постановки от ТБА.

Някой ще ходи ли на премиерата на "Е.Е." в Младежкия театър? Tова, което са споделили в страницата си за представлението, изглежда впечатляващо.

А какво точно са намалили - тези на 2 балкон ли имаш предвид? Те не бяха ли и преди по 30 евро?

Последният път, когато влизах в сайта на Ивентим, билетите започваха от 50 евро, сега има и по 30.

Дава намаление и за  ВЛЮБЕНИЯТ ДИРИЖАБЪЛ - Гостува ДТ - Пловдив.

Вчера бях на "Малката Англия" в Народния театър, бях на втори балкон, по средата, чуваше се и се виждаше идеално.
Пиесата ни отнася на гръцки остров преди и по време на Втората Световна Война.
Изцяло женска е, задава въпроси за това, колко силна може да бъде жена, която живее без любов и как прехвърля собствените си травми върху дъщерите си. Актуална е и днес, засяга очакванията за послушание, подчинение, което родителите имат към децата си.
Имайте предвид, че е над два часа и половина, аз бях с майка ми, 70+ и тя се схвана, тоест не е съвсем подходяща за възрастни, с проблеми с опорно двигателния апарат.
За мен динамиката в отношенията между майка и дъщерите и бяха доста интересни, тъй като имам много приятелки и всички те твърдят, че имат сложни отношения с майките си, през целия си живот. Говорим за хора на по 40+ години, а не тинейджърки.
Другото, което мен много ме впечатли беше, как тия жени на острова, загубили мъжете си, страдаха от липсата им. Все пак говорим за период по-кратък от 100 години, докато сега навсякъде масово се проповядва, че мъж не ти трябва за нищо, освен, ако не ти прави живота по-лек. А поне в пиесата не показваха тия мъже, да се грижат за жените си, защото основно бяха мореплаватели и ги нямаше вкъщи, тоест жените сами се справяха с живота.
И накрая ме озадачи, че повечето жени срещнали любовта на живота си на 12-13 години, когато в настоящето ги третираме като деца и ако някое момиче дръзне да има романтични пориви, направо родителите ги обявяваме за нефелни и неоказващи контрол, който се изразява в непрестанно учене, за да покрият максималния бал за топ училище. Сега това е моят балон, не твърдя че навсякъде е така.
Като финал мога да кажа, че бях чела тук за някаква гротеска, с участието на Деян Донков, в която цялата публика демонстративно напуснала залата, та това представление е точно противоположно, абсолютно изкуство, което си заслужава всеки да гледа и да осмисли, особено ако е от женски пол.
Едно от нещата, което не можах да съпреживея е истинската омраза на тия жени към морето, а сега 100 години по -късно, даваме по една торба пари да идем за една седмица на остров в морето и ако има как бихме се преселили за постоянно. Но явно кой каквото има, не го цени. Въпреки, че аз Витоша я ценя безкрайно.
В допълнение, мога да кажа, че майката на главната героиня се родее с нашата Султана, по власт и абсолютна убеденост, че знае кое е най-доброто за децата и, но докато в "Железният светилник", акцентът беше върху това, какво ще кажат хората, тук акцентът беше върху това да си подсигурена материално, когато той спре да те обича. Сякаш е абсолютно задължително един мъж да спре да те обича, а моят опит сочи, че в повечето случаи жените спират да обичат мъжете си, а не обратното.

Евала! След този разказ мисля че ще взема билети😍

Какво повече да искаш от изкуството освен дa те провокира да мислиш! И за това което съпреживяваш  , и за това което не разбираш, за това което не си изпитвал, а може и на теб да се случи, за това, за което може да си грешил , и още, и още. А в " МАлката Англия" има и толкова красота за очите, и за слуха, че за мен се оказа най-въздействаща за  изминалата година.

Малката Англия е представлението, на което много ревах, и очаквам с нетърпение да рева пак ноември. Безкрайно тъжно е да видиш как губиш любовта на сърцето си...

Тази вечер гледах Балдахинът в ТБА. Като че ли имах по-големи очаквания от отзивите в темата, в началото дори малко се подразних, после обаче набра скорост и накрая беше приемливо. За мен е средно като сценарий и диалози, изпълнението е добро.

И аз плаках на Малката Англия, чиста прелест, в топ 3 на най-добрите представления на Диана Добрева ми е. Вече дори подарих билети за него.
А в Балдахинът мен също ме подразни нещо - играта на Веселин Анчев. Прекалено пародийно беше, твърде пресолено и бутафорно. По същия начин игра и в Черна комедия, не ми допадна. Ясен, Ели и Гергана, обаче, много ми харесаха. Посмяхме се и се просълзихме с приятелката ми, излязохме доволни и развълнувани от преживяването.

Аз "Балдахинът" не харесах, много тривиално беше и нищо не ми донесе като емоция. "Малката Англия" чакам с нетърпение!