Инат и желание да доживея да видя детето си пораснало.
Преди няколко години се разболях тежко - буквално на живот и смърт - след като цял живот съм спортувала, хранила съм се здравословно, и не помня и настинка да съм преболедувала. Минах през кратък, но много гаден период на - защо аз, не е честно, защо не другите, онези с лошите житейски навици…пък и пиех една шепа лекарства, от които и досега сънят ми вече не е сън. В крайна сметка реших, че тялото ми ме предаде, ама ще му слугувам още повече - барем поживея още малко.
Хвърлих се в Таекуондо, заедно с дъщеричката ми. На дърти години си троша кокалите, но в момента съм в най-добрата форма в живота си. Тренирам два пъти на ден - от 4 до 5 сутринта вкъщи (тъй и тъй не спя) и от 8 до 9:30 вечер в доджанг с отбора си. Освен физическите предимства - за мен е здравословно и, че сега пътуваме с малката и се състезаваме на национално ниво и срещаме хубави хора и виждаме нови места. Аз работя хоум офис и пътуванията ми се отразяват много добре. Все още ям здравословно, но не се втелявам да си броя всяка хапка. Пийвам коктейл или вино от време на време. Само ме тормози, че цял ден съм пред пустите екрани. Очите ми се развалиха и те.
За четенето - не знам дали точно здравословно ще го нарека - по-скоро е начин на живот, защото работя с книги и с езици. Имаме над 4000 книги - общо моите, на детето, на съпруга, и “работните.”
не пуша и … май други здравословни навици нямам.