Ох, изгледах и новата серия на Грозничето. Набелязах си да гледам Луничка и в проект, в който се върти на пилон. Много магнетично е това дете!
Сега за серията... мама Дженет ще води битка, която не е водила в своята младост, но това е битката на живота й. Когато тя е изгубила някого, не е имала сили до спре събитията, затова си мисли, че животът й се реваншира и ще се отстоява чрез Мерием. Проектирането на собствените страхове върху децата ти не е необичайно, но мама Дженет е в крайна фаза.
Нехир ми е колкото неприятна, толкова и интересна (това е мацката от "Непозната в огледалото", на която кариерата започва с целувка с Ферит
) като образ. Смела и с мечти много по- големи от света й, това момиче непрекъснато предизвиква съдбата. Какво следва, когато си употребила някого и когато ти самата бъдеш употребена? Определено съм любопитна за съдбата на надменното момиче.
Ярен, пълна противоположност на сестра си - тиха, разумна, скромна и с мечти, които никак не е трудно да станат реалност - е толкова скучна. Въобще каква е функцията на този образ? Само като антипод на сестра си ли трябва да я гледам? Не виждам друга причина да бъде въведена като герой.
Луничка продължава да бъде себе си и изгледи за метаморфози няма, но пък как да не я обичаш?!
Кадир напълно си заслужава онова женище Лале и ми се иска да го оженят за нея, и да го гледам как се мъчи с това чудовище, докато Енгин живее окрилен от любовна на Луничка. Знам, че няма, ама и аз да помечтая.
Ферхат е моят любимец в този сериал, трябва да си призная. Разкошен е във всичко, което прави. Дали ще реже месо или лук (демек ще готви), дали ще чопли семки или ще яде ябълка, дали ще танцува или ще се вихри, обзет от бесовете си, дали ще бъде психопат, отвлякъл жена или нарането дете, изоставено и предадено от майка си - има дух в присъствието му. Сцените с него са ми любими.
Кадир взе да ми става скучен и предвидим. Това не е ок за главен герой.
Виж целия пост
Сега за серията... мама Дженет ще води битка, която не е водила в своята младост, но това е битката на живота й. Когато тя е изгубила някого, не е имала сили до спре събитията, затова си мисли, че животът й се реваншира и ще се отстоява чрез Мерием. Проектирането на собствените страхове върху децата ти не е необичайно, но мама Дженет е в крайна фаза.
Нехир ми е колкото неприятна, толкова и интересна (това е мацката от "Непозната в огледалото", на която кариерата започва с целувка с Ферит
) като образ. Смела и с мечти много по- големи от света й, това момиче непрекъснато предизвиква съдбата. Какво следва, когато си употребила някого и когато ти самата бъдеш употребена? Определено съм любопитна за съдбата на надменното момиче. Ярен, пълна противоположност на сестра си - тиха, разумна, скромна и с мечти, които никак не е трудно да станат реалност - е толкова скучна. Въобще каква е функцията на този образ? Само като антипод на сестра си ли трябва да я гледам? Не виждам друга причина да бъде въведена като герой.
Луничка продължава да бъде себе си и изгледи за метаморфози няма, но пък как да не я обичаш?!
Кадир напълно си заслужава онова женище Лале и ми се иска да го оженят за нея, и да го гледам как се мъчи с това чудовище, докато Енгин живее окрилен от любовна на Луничка. Знам, че няма, ама и аз да помечтая.
Ферхат е моят любимец в този сериал, трябва да си призная. Разкошен е във всичко, което прави. Дали ще реже месо или лук (демек ще готви), дали ще чопли семки или ще яде ябълка, дали ще танцува или ще се вихри, обзет от бесовете си, дали ще бъде психопат, отвлякъл жена или нарането дете, изоставено и предадено от майка си - има дух в присъствието му. Сцените с него са ми любими.
Кадир взе да ми става скучен и предвидим. Това не е ок за главен герой.
Тъкмо малко потръгна , поотпуснах се и......шат. Продължаваме с въртенето. Чакам рекламите с нетърпение.