Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир след Рибарче🧿Афра и Рамо🤍Личен живот, проекти и колеги-Тема 100

С едно любимо мое приятелче си говорихме, че този сериал сякаш е гледан само през погледа на феновете, затова остана неоценен и затова същината му беше пренебрегната.  Една част от феновете на Мерт са недоволни, защото Мерт им остава в сянка (няма значение, че за да се постигант търсените внушения е нужна гледната точка на едната страна), друга част от феновете, която за по- кратко ще нарека АфРамки, са недоволни, защото как може някоя друга да партнира добре на Мерт?!, а една трета група фенове не биха харесали Мерт където, каквото и с когото да играе.
Без да се числя към нито една от групите, съвсем безпристрастно се потопих в света на Лал и Актан и не скрих очарованието си. Те ме усмихваха, разплакваха и ме караха да съпреживявам болката им. Разбирах ги във всеки един момент и заставах зад всяко тяхно решение. Актан ми се изплъзваше на моменти, но...
Имах сериозен проблем с първите две серии и направих много подробен анализ защо и откъде идва той. Имах проблем и с финала, отново писах защо, но оттам насетне сериалът ме прикова и трябва да се мъча много, за да измисля недостатък. Аз по- добра дисекция на една токсична връзка не съм гледала никъде. С огромно майсторство са отразени всички етапи на този разпад на връзката, душите и телата.
 Самият сериал има толкова космополитна и модерна визия, че човек си дава сметка, че тази двойка може да бъде срещната навсякъде. Няма нищо, което териториално да ограничава проблематиката. Тази универсалност на третираната тема също страшно много ми допадна.
 Върбанова, ако сцената с огледалото ти е била истерична, това е защото Лал беше в истерия и точно тази истеричност откорява толкова много сцената. За мен тази сцена продължава да е най- силна като внушение и най- добре отразяваща актьорското майсторство на двамата участници. Стисна ме за гърлото, както обичат да казват лаконичните хора. Отделно аз имах чувството, че ги гледам настанена на дивана при тях, затова направих паралел с театъра.
В този сериал всичко си беше на мястото и всяка промяна би разклатила баланса. Убийствен саундтрак, страхотни костюми (несериозно ми е твърдението, че актьорите са играли със собствените си дрехи), невероятно добра актьорска игра (и на Мерт, и на Мирай), отлична операторска работа, перфектни режисьорски решения и много добър и оригинален сценарий (с малки забележки). Ми... какво повече му трябва на човек?!

Не мисля, че сериалът е останал „неразбран“ заради феновете. По-скоро просто раздели публиката. За мен той имаше добра музика и красиви кадри, но твърде често разчиташе повече на атмосфера и нека го кажа сексуално излъчване (Мерт го има в голяма степен, очевидно и Мирай, въпреки че аз не съм я гледала изобщо) , отколкото на естествено изградена емоция и оригиналност.

И да, може би точно защото гледах без фенски пристрастия, видях и другата страна — че зад цялата „дълбочина“ често стояха сцени, които изглеждаха по-скоро направени за  да впечатляват, отколкото истински преживени.
Не съм от хората, които искат Мерт да го гледат само с Афра и Афра само с Мерт, но двойката Мирай-Мерт не ме убедиха в невероятната си любов. Просто така наречената химия за мен я нямаше.
Същото се отнася и за Отмъстителят, но това вече е друга тема.

Започнах Чиркинчето , но превода е отврат. Вие къде го гледате ?