Съпруги на военнослужещи - 36

Добро утро, работна СГГ! Другите все още спят. Аз вече съм на тръстиката.
Желая ви слънчев и усмихнат ден!

„Няма такава нощ или проблем, които да не могат да бъдат победени от изгрева и надеждата.”
Бърнард Уилямс

Добро утро, или почти добър ден! Днес поспах до към 8,00 ч., защото снощи заспах към 2,00 ч. Посланието ми е неслучайно - искрено се надявам проблемите да се разрешат - говоря за моите неща, които се натрупаха. Моля ви, стискайте палци - баща ми не е добре, с много лоши показатели и ще видим какво ще се предприеме другата седмица. Сигурно не съм права, но съм му ядосана, защото от месец и повече се оплаква от болки в стомаха и се инати и не отива на лекар, въпреки че го карахме. Както и да е, минало вече, но е факт, че ако беше отишъл по-рано нямаше сега да е в това състояние. И двамата с майка ми все до последния момент чакат и не отиват на лекар, а трябва. Големи хора са, но не можем да се преборим с това в тях, а насила как да ги заведеш? Та се надявам да няма тежки последствия от забавянето.
Извинявам се за това съботно излияние, но ми е тревожно и споделям.
Днес имам и доста задачи, ще се боря и с А1 /писна ми от тях/ и т.н.
Много сте писали, радвам ви се, бъдете здрави!

Дафиново листене, силно гуш от мен и дано тревогите минат и при теб, и при баща ти. Толкова добре те разбирам, дано поне да нямаш и някоя леля на главата да ти обяснява как си виновна, че не си ги засурнала насила на лекар...
Ние сме пак по пътищата. Ненавиждам тази част от годината.  Имаме 30-40 черешови дървете, които са ми набори в Руен, Асеновградско, дърветата не са поддържани откак няма ТКЗС - избуяли, стари, ужасни за бране и опасни. Но инатът на свекър ми и мъжа ми по отношение на "грижата" за градината е невероятен. И сега отиваме да ги видим проклетите череши, защото трабва да наберем наколко кофи - да спазим традицията... дано да завали... другата седмица съм в Брюксел. После имам курс с НАТО, за който аз съм отговорна, а пък ММ ще е в Брюксел. Малечка завършва учебната година и има рожден ден между всички задачки, но там каката ще поеме удара и ... сега череши...
За отбелязване у дома никой не яде череши, освен на сладко, а тези пък изобщо. Това са стари сортове и ако са узрели добре са вкусни на дървото, но на следващия ден са за хвърляне - толкова бързо се скапват, то и затова никой не ги изкупува. Водат се промишлени сортове - за бонбони и сладка... ама родова традиция...
Моя дядо офицер казваше - военният не пипа две неща - политика и мотика... аз с мотиката мога да се разбера, ако оправям цветята, ама с черешите не.
(Ангината се върна и съм на нов антибиотик - след 8 дена аугментин и пет дни нищо сега пия зинат... не мога да преглъщам, ушите и сливиците ме болят толкова, че да не мога да спя)

Мили момичета, има такива моменти в живота на всеки. На кого да се ожалим, ако не на хората, на които имаме вяра, които ни разбират и подкрепят.
ДАФИНОВО ЛИСТЕНЦЕ,  ранната диагностика в повечето случаи е гаранция за по-успешно лечение. Дано и във вашия случай лекарите помогнат. Има вироглави старци - ни се водят, ни се карат. Да е дете, ще му пляснеш един по врата и ще те послуша. С възрастните не става. От мен имаш стиснати палчета и пожелание да отминат тревогите ти.
МАГИ, и при вас е борба с вятърни мелници. Мъжът ти вероятно иска да не скърши хатъра на дядото. Ето още един случай - запънал се старецът, като магаре на мост. Черешата е опасна за катерене. На моя пациентка баща й си отиде без време - паднал от череша, ребрата му се наболи в белия дроб и след три часа си заминал. Поне не давай на сина ти и на мъжа ти да се качват по дърветата. Що не опиташ да ги унищожиш тихомълком? Чувала съм, че ги поливат с много солена вода. Леле и аз какъв акъл ти давам...Една дружка така унищожи няколко подобни спорни дървета - изсипвала по няколко пакета сол около дърветата и после поливала с вода. Ами ликвидира ги. И ни лук яла, ни лук мирисала. Пожелавам Зинатът да ти помогне, че работа те чака.
СГГ, как мина тържеството за Българския хляб? Чудесна инициатива! Добре е децата да знаят пътя на хляба от житните зрънца до трапезата ни. Колко много труд е това! И да се замислят дали да изхвърлят парчето хляб на боклука.
Днес бях на тръстиката, стерилизирах инструменти. После ходих до гробищата, тези дни ще станат 24 години, откакто мама отиде при звездичките.  Поплаках си, поговорих си... Колко ясно помня всеки един миг от онзи 9.юни...Следобяд поспах. Нищо не ми се работи.
При нас отново е мрачно. Поне не вали.