Съпруги на военнослужещи - 36

Добро утро, работна СГГ! Другите все още спят. Аз вече съм на тръстиката.
Желая ви слънчев и усмихнат ден!

„Няма такава нощ или проблем, които да не могат да бъдат победени от изгрева и надеждата.”
Бърнард Уилямс

Добро утро, или почти добър ден! Днес поспах до към 8,00 ч., защото снощи заспах към 2,00 ч. Посланието ми е неслучайно - искрено се надявам проблемите да се разрешат - говоря за моите неща, които се натрупаха. Моля ви, стискайте палци - баща ми не е добре, с много лоши показатели и ще видим какво ще се предприеме другата седмица. Сигурно не съм права, но съм му ядосана, защото от месец и повече се оплаква от болки в стомаха и се инати и не отива на лекар, въпреки че го карахме. Както и да е, минало вече, но е факт, че ако беше отишъл по-рано нямаше сега да е в това състояние. И двамата с майка ми все до последния момент чакат и не отиват на лекар, а трябва. Големи хора са, но не можем да се преборим с това в тях, а насила как да ги заведеш? Та се надявам да няма тежки последствия от забавянето.
Извинявам се за това съботно излияние, но ми е тревожно и споделям.
Днес имам и доста задачи, ще се боря и с А1 /писна ми от тях/ и т.н.
Много сте писали, радвам ви се, бъдете здрави!

Дафиново листене, силно гуш от мен и дано тревогите минат и при теб, и при баща ти. Толкова добре те разбирам, дано поне да нямаш и някоя леля на главата да ти обяснява как си виновна, че не си ги засурнала насила на лекар...
Ние сме пак по пътищата. Ненавиждам тази част от годината.  Имаме 30-40 черешови дървете, които са ми набори в Руен, Асеновградско, дърветата не са поддържани откак няма ТКЗС - избуяли, стари, ужасни за бране и опасни. Но инатът на свекър ми и мъжа ми по отношение на "грижата" за градината е невероятен. И сега отиваме да ги видим проклетите череши, защото трабва да наберем наколко кофи - да спазим традицията... дано да завали... другата седмица съм в Брюксел. После имам курс с НАТО, за който аз съм отговорна, а пък ММ ще е в Брюксел. Малечка завършва учебната година и има рожден ден между всички задачки, но там каката ще поеме удара и ... сега череши...
За отбелязване у дома никой не яде череши, освен на сладко, а тези пък изобщо. Това са стари сортове и ако са узрели добре са вкусни на дървото, но на следващия ден са за хвърляне - толкова бързо се скапват, то и затова никой не ги изкупува. Водат се промишлени сортове - за бонбони и сладка... ама родова традиция...
Моя дядо офицер казваше - военният не пипа две неща - политика и мотика... аз с мотиката мога да се разбера, ако оправям цветята, ама с черешите не.
(Ангината се върна и съм на нов антибиотик - след 8 дена аугментин и пет дни нищо сега пия зинат... не мога да преглъщам, ушите и сливиците ме болят толкова, че да не мога да спя)

Мили момичета, има такива моменти в живота на всеки. На кого да се ожалим, ако не на хората, на които имаме вяра, които ни разбират и подкрепят.
ДАФИНОВО ЛИСТЕНЦЕ,  ранната диагностика в повечето случаи е гаранция за по-успешно лечение. Дано и във вашия случай лекарите помогнат. Има вироглави старци - ни се водят, ни се карат. Да е дете, ще му пляснеш един по врата и ще те послуша. С възрастните не става. От мен имаш стиснати палчета и пожелание да отминат тревогите ти.
МАГИ, и при вас е борба с вятърни мелници. Мъжът ти вероятно иска да не скърши хатъра на дядото. Ето още един случай - запънал се старецът, като магаре на мост. Черешата е опасна за катерене. На моя пациентка баща й си отиде без време - паднал от череша, ребрата му се наболи в белия дроб и след три часа си заминал. Поне не давай на сина ти и на мъжа ти да се качват по дърветата. Що не опиташ да ги унищожиш тихомълком? Чувала съм, че ги поливат с много солена вода. Леле и аз какъв акъл ти давам...Една дружка така унищожи няколко подобни спорни дървета - изсипвала по няколко пакета сол около дърветата и после поливала с вода. Ами ликвидира ги. И ни лук яла, ни лук мирисала. Пожелавам Зинатът да ти помогне, че работа те чака.
СГГ, как мина тържеството за Българския хляб? Чудесна инициатива! Добре е децата да знаят пътя на хляба от житните зрънца до трапезата ни. Колко много труд е това! И да се замислят дали да изхвърлят парчето хляб на боклука.
Днес бях на тръстиката, стерилизирах инструменти. После ходих до гробищата, тези дни ще станат 24 години, откакто мама отиде при звездичките.  Поплаках си, поговорих си... Колко ясно помня всеки един миг от онзи 9.юни...Следобяд поспах. Нищо не ми се работи.
При нас отново е мрачно. Поне не вали.

И аз да се отбележа.
Откакто се върнах малките са като залепени. Особено Стоянчо.
В Естония си изкарах добре. Интересно беше. И си починах чисто психически. Първият ден си взех една бира и някакъв нарязан естонски салам, бухнах се в леглото изядох си салама, изпих си бирата и спах от 19:30 до 9:00 Ми... Добре ми дойде.
Някой пита дали съм майчинство - да, но гледам да не изоставам с писането и конференции, особено тези с някакво по-високо ниво.
Записах децата в градина, близо до нас. Притеснено ми е. Най-вече за Стоянчо... Говорих с директорката, обясних й ситуацията, дано потръгнат нещата. Пък за Тошето съм се разбрала с частната, че ако нещо не е както трябва в държавната ще го вземат...
Тези дни сяхме цветя в сандъчетата на терасата. Засяхме и боб и тиквички... Това разпореждане на Стоянчо. Нещо им обяснявали в яслата (ама не разбрах точно, че той не е много на ти с говоренето).
Забравих да вмъкна, че ще ходим на Сарафово средата на август. Ще се мре от жега, ама...Дори не знам сърът как го измисли този период

Хо, хо... Валя и трещя на "черешите", а череши почти нЕма.
Фло, свекъра така чупи таз преди 10 години. Ама пусти родови дивотии, надскачат се - на ще видят братовчедите, че ние не сме ходили. Е само ние ходихме тази година. И миналата (ама миналата нямаше едно плодче на целия масив), а сега има ама набодени от хоботник на едни келяви дървета, понабрахме едно сладко да кипна и веселото беше за Малечка, че до дъжда се качи на едно две дървета. Надявам се нашстина тази година да беше последно.
И като ви радправям за инат - като да се ражда Малечка от 6 юни да 12 баща и син череши браха, аз сама отидох да раждам в София с голямата дъщеря, тогава на 12.  То военните знам, че сме гламави, ама за първото беше в командировка (преживях го), ама пусти череши още ми са травма, как всеки ден мислих - ще устискам ли да се върне... е върна се, ама аз вече се бях настанила в предродилна.
Днес денят го подарихме на упоритите старци и свеки видяхме, че.ут.е отива в Бургас за лятото. И тя вироглава, много е кекава, хич не може вече, ама що да не замете на другия край на България. И през майка минахме - кивито да се ореже за лятно рязане - ако след този набег догодина пак върже и това ще си го пиша във визитката - специалист по лианни растения... още 60 км до вкъщи...

Мислех рано да си легна, но Ромео ми се обади, от наше село, та един час си чуруликахме и вижте кое време стаана. ЛибоФ, какво да се прави?
МАГИ, стана ми смешно - придобила си нова специалност. И киви ли произвеждате? У наше село нЕма такива благини. Там виреят предимно джанки за шльокавица. Ако някоя не знав какво е това питие, да се обади, ще обясня.
 НИА, добре направи, че замина. Имала си нужда малко да смениш тапета. Как се е справил Сър с наследниците?
Отивам да спя. Гася ламБите и лека нощ!

Добро утро рано в неделя. По навик св събуждам рано, вече изпих кафето и посрещам изгрева. Снощи валя дъжд и сега навън е свежо и прохладно. Надявам се днес да не вали, за да поработя по двора. На село винаги има работа, добре че сме тук само през почивните дни.🙂
Всички рози са цъфнали и в градината е шарено и красиво!

"Твърде често подценяваме силата на едно докосване, на една усмивка, на една добра дума, на едно изслушване, на един искрен комплимент или на най-малката проява на грижа - всички те имат потенциала да преобърнат живота на човека." - Лео Бускалия

Добро утро! Лунно цвете ме е изпреварила с чудесна снимка.
Сутрешната мисъл е за вас - както сме коментирали, дори и да не сме се виждали наживо с повечето от вас, винаги усещам позитивната мисъл и подкрепата ви. Прегръдки на всички!
Фло, винаги много се радвам на твоите мъдрости!
Ниа, радвам се, че си изкарала добре!
Маги, Маги, спри за малко бре жена и се излекувай. Пак не си обръщаш достатъчно внимание. Я се командировай някъде, където няма да има работа, командировки, череши, деца и т.н. и се отдай на заслужена почивка. Реших да те изкомандвам, дано се подчиниш, въпреки че не е лесно това . Сега сериозно - върна ме няколко години назад и си спомних нашата черешова градина и как ходехме да берем всички череши. За съжаление нямаше как да я опазим от набезите на мургавите братя, а и остаряха дърветата. Даваше страхотни череши - при нас им казват хрущялки. От много години не съм яла такива череши, не знам къде да търся. Всички тези неща са много хубави, но не трябва да е насила и залудо. Във вашия случай е точно това. Днешния живот не е като живота на нашите родители и те не трябва да искат да го живеем като тях. Доста съм преживяла в това отношение и се наложи няколко пъти да казвам на родителските тела, че не можем да живеем техния живот и да се съобразяваме с тях - едва ли не всички почивни дни да сме до тях на село и да работим. Ами не става. Отплеснах се.
Относно моя баща - вече е в болницата, заеха се с него, скенери, изследвания и чакаме да кажат какво ще предприемат, ще има ли операции /да, поне две евентуално/ и т.н. Поне съм по-спокойна, че е в лекарски ръце и ще огледат всичко. Пак ще се препуска до Бургас /имам дежа вю - майка беше там преди две години/, но това да е проблема.
Вчера се наложи да отменя резервацията за апартамента. Бях ви споменала, че ще направим едно бягство извън БГ. Самолетните билети няма как да върна, ще ги прежаля, ако се наложи, а резервацията я отмених, за да не ми изтеглят сумата. Ако всичко е наред ще тръгнем и ще търсим в последния момент място за нощувки.
Май стана време да спирам с писането. Доизпивам си кафето и ще се готви, ще се разкрасявам, ще координираме действия за болницата и т.н.
На неспоменатите - прегръдки!
Желая хубав ден и спорна седмица!

Добро утро,
Дафиново листенце, стискам палци всичко с татко ти да се развие добре и скоро отново да си е вкъщи! ❤️
Ниа, какво работиш, ако ти се споделя, не си спомням, извинявай aко си казвала тук.
Фло❤️, прегръдки! Големи! 😘
Лунно цвете, точно снощи като се чух с майка ми каза, че много вали. Беше около 21ч и тъкмо й казах, че след час два ще завали в Пловдив и 23.15 заваля и тук 😂 винаги така ставааа... Редки са случаите, когато тук не вали след като там вали 🫣
Магииии, най-силните прегръдки са за теб днес! Ти си машина! Не бих издържала аз може би.... Доколкото се познавам!

Какво стана изпитите след 4-ти клас, кога ще има резултат? Доволни ли са децата каквото са писали, или?
Сети, чудесна грамота имате.❤️
Не помня дали писах по-горе и дребчето има грамота - най-заразителен смях... 😂😂
Ние сме добре, горе долу, напоследък нещата са що годе спокойни. Днес сме на купона за край на детската градина, всичко е приготвено, почваме прическата след малко и купона започва.
Сега ММ се прибра от наряд и я пита кое момче ще си хване под ръка, че да влезе в ресторанта 😂 и тя му вика "е, как кой , теб разбира се" 😂😂😂 толкова от мен и обичта между моите хора, ще се включа пак ❤️🥳
Слънчев ден!

Мис Ю, машинен инженер съм. Занимавам се с подвижен жп състав - основно ходова част. Преди работех за няколко русенски фирми. Като се утвърдиш никак не е зле. Обаче има моменти, в които има дтрашно много работа, всичко е за утре, работиш по цели нощи... След като се роди Стоянчо започнах да не успявам да се справям в срок.
Ходех в университета да водя упражнения от време на време и избрах за сега да продължа там изцяло. Като отраснат децата ще видим...

Привет, прекрасни!
Поспах добре, изпих си кафето и захванах заплануваното - пране, простиране и прибиране на дебелите дрехи. прахосмукачка, стирка, прах за допълнително, да не би да ми остане време и да ми е скучно...
ДАФИНОВО ЛИСТЕНЦЕ, по-спокойно звучиш. Ще го оправят твоя татко ( вироглав и твърдоглав като всички татковци ) И добре си им казала  на твоите родители - не можете да живеете по техните правила. Това съм го разбрала и не изисквам от моите деца. В тази компания съм на позицията на вироглавите и твърдоглави родители. Како Сийке, старая се да не съм от тях! Ако за нещо ни помогнат - добре, ако ли не, правим толкова, колкото можем да свършим сами. Не всичко на всяка цена!
МАГИ, горния коментар е и за теб. Подкрепям съветите на ДАФИНОВОТО ЛИСТЕНЦЕ - с гадже ли ще забегнеш, без гадже ли, прояви малко здравословен егоизъм. Дръж се маце, че докато се обърнеш и ще получиш една сюрия внучета, та ще се сетиш тогава какво съм ти казвала. Броя като войник пред уволнение дните до матурата на моята седмокласничка. После яхвам метлата и заминавам на село при Ромео. Поне две седмици ще почивам. А, май нещо съм се объркала. Ще сменя един вид труд с друг. Зор ще видя, докато приведа цветната ми градинка, да заприлича на градинаката на ЛУННО ЦВЕТЕ, В момента е джунгла. А бях за пример, ама бях и с 10 години по-млада.
НИА, каквото и да правиш, важното е да ти носи удовлетворение, а когато е подплатено с уважение и добро възнаграждение, става съвсем добре. Важното е да имаш цел и да държиш вярната посока!
МИС Ю. теб си те оставих за десерт. Коментар само в едно изречение - щерката ухажва татко си, а ти си роди едно момченце, за да те ухажва теб. Преди много години, когато синът ни учеше Аз съм българче на финала завършваше така: Син съм на ЖЕНА прекрасна, син съм на юнашко племе...И обясняваше на учителката си защо - защото съм син на мама, а тя за мен е най-прекрасната на света и това стихотворение аз така ще го казвам...
Отивам да работя, докато не ми се е изпарил ентусиазЪмът...
А вие, както си подредите деня, такъв ще ви е.

Добър ден и от мен.
Листенце, като нова снаха бях наумила утопията черешовата лудост да бъде повод да се събираме с братовчедите, децата да познават рода си.  Идеята ми беше  (и на още една от снахите) в една събота от беритбата следобедът да отделим за барбекю... веднъж успяхме... ама голяма съпротива беше, голямо броене - сега какво време сме изгубили, то тук за кюфтета ли сме се събрали, и приказката все около кой колко набрал, кои не се справяли... още веднъж опитахме - хем в кюфтетата все връзвахме тези с малките деца, които и без това не берат... е не - много време се губело... сега 25 години от първия черешов кошмар аз не помня  половината рода, малките не познава никого, само каката има някаквш смътни спомени... и само слушаме кас тази градшна всички ги е хранила, пък ние сега "младите" на по 45-55 така или онака.
Мис Ю, ще видим на разбора за матурите. Има грешки, аз още като четох условията знаех кое ще сгреши, колко минути по аналогов часовник - така и не мога да го обясня това - тя не възприема.
Малко поздравче от 14 етаж с моята "градинка" на терасите. Много си ги обичам цветенцата.