Добро утро,момичета! 
Едно кафе и една усмивка не решават нашите проблеми,
но ни зареждат с достатъчно емоция, за да започнем деня.
Грозде
,благодаря за инфото с превод!
Джан се гледа във всеки сериал по света!
#JanYaman: „Любовта на публиката беше най-големият шок за мен“
Истинска сензация и наградата „Златна колона“ за кариерни постижения за Джан Яман, гост на филмовия фестивал Magna Graecia в Калабрия, където е заснет неговият #Sandokan. Срещнахме се с турския актьор в Соверато на този престижен филмов фестивал, където той ни разказа за себе си и емблематичния си герой.
Тази година крайбрежната алея на Соверато отново беше осветена от ентусиазъм благодарение на 23-ия филмов фестивал Magna Graecia. Сред най-очакваните гости във великолепната обстановка на крайбрежието на Катандзаро беше не друг, а Джан Яман. Срещнахме го в кулоарите на „Разговор с автора“ – интензивен диалог на четири очи на сцена, модериран от известния филмов критик Джани Канова. Съюзът на актьора с Калабрия се засилва не само на екрана благодарение на „Сандокан“, голяма част от който е заснет на калабрийски плажове, но и в сърцата на местните жители. В края на вечерта Яман получи престижната награда „Златна колона“ – бижутерски шедьовър от марката GB Spadafora. Тази награда не само признава артистичния му талант, но и насочва вниманието към социалната и благотворителна дейност. Ето какво ни разказа той по време на този дълъг разговор.
Желая ви приятен ден!
Едно кафе и една усмивка не решават нашите проблеми,
но ни зареждат с достатъчно емоция, за да започнем деня.
Грозде
,благодаря за инфото с превод!Джан се гледа във всеки сериал по света!
Скрит текст: 
✅ 🇮🇹✍️📰 Списание Mío, 03/09/2026, от Соня Русо#JanYaman: „Любовта на публиката беше най-големият шок за мен“
Истинска сензация и наградата „Златна колона“ за кариерни постижения за Джан Яман, гост на филмовия фестивал Magna Graecia в Калабрия, където е заснет неговият #Sandokan. Срещнахме се с турския актьор в Соверато на този престижен филмов фестивал, където той ни разказа за себе си и емблематичния си герой.
Тази година крайбрежната алея на Соверато отново беше осветена от ентусиазъм благодарение на 23-ия филмов фестивал Magna Graecia. Сред най-очакваните гости във великолепната обстановка на крайбрежието на Катандзаро беше не друг, а Джан Яман. Срещнахме го в кулоарите на „Разговор с автора“ – интензивен диалог на четири очи на сцена, модериран от известния филмов критик Джани Канова. Съюзът на актьора с Калабрия се засилва не само на екрана благодарение на „Сандокан“, голяма част от който е заснет на калабрийски плажове, но и в сърцата на местните жители. В края на вечерта Яман получи престижната награда „Златна колона“ – бижутерски шедьовър от марката GB Spadafora. Тази награда не само признава артистичния му талант, но и насочва вниманието към социалната и благотворителна дейност. Ето какво ни разказа той по време на този дълъг разговор.
Скрит текст:
Актьорство, което възникна почти случайно
- Преди да се посветите изцяло на актьорството, сте учили право. Доколко това образование ви помогна по пътя ви към актьорството?
„Вече са дванадесет или тринадесет години и почти се чувствам като различен живот. И въпреки това, всичко, което изучих, се оказа полезно. Университетът ме научи на методология на учене, на аналитичен подход и ми помогна да развия отлична памет. Използвам тези качества всеки път, когато се подготвям за роля, независимо дали трябва да запомня сценарий или да развивам дълбоко герой. Вярвам, че всяко образование предоставя ценни инструменти, независимо каква професия в крайна сметка избирате.“
- Как се случи преходът от съдебните зали към снимачните площадки?
„Да стана актьор никога не е била основната ми мечта. Успях да уча право, но някъде дълбоко в себе си знаех, че това не е моят път. Актьорството възникна почти случайно, първоначално като инструмент в университета за усъвършенстване на езика на тялото ми в подготовка за юридическата професия. След това срещата с правилните хора и страстта превърнаха тази страст в нещо всепоглъщащо: и днес съм международен актьор, а не адвокат.“
-След като кариерата ви бързо се разрасна в Турция, решихте да се преместите в Италия. Защо?
„Аз съм човек, който лесно се отегчава (рутина) и винаги чувствам нужда да отварям нови врати и да преживявам нови приключения. Обичам да излизам от зоната си на комфорт и постоянно да се предизвиквам. Турция е много щастлива страна в това отношение: нашите сериали се изнасят по целия свят, а пазарът е изключително динамичен. Има много снимки, има много телевизионни канали и няма недостиг на работа. Завършваш един сериал и веднага започваш друг. Това е система, която бързо те оформя и те принуждава да се превърнеш в истинска „бойна машина“. В един момент обаче почувствах, че този път не е достатъчен. Чувствах се сякаш се повтарям и исках да се предизвикам, да се сблъскам с различни реалности. Вече знаех италиански, знаех, че сериалите ми се гледат и в Италия и че тук има публика, която оценява работата ми. Затова реших да рискувам и да направя крачка към по-международен пазар.“ „Преди всичко, това беше житейски избор. Ако вече имах семейство и по-дълбоки корени, може би нямаше да имам смелостта да го направя. Но свободата, която имах в този момент, ми позволи да приема предизвикателството и днес се гордея, че взех това решение. Без тази смелост нямаше да преживея всички преживявания, които имах оттогава.“
Той се чувства като истински гражданин на света.
- Кариерата ви е довела до живот между различни държави, езици и култури. В това постоянно движение има ли място – абстрактно или реално – където се чувствате наистина като у дома си, след като сте свалили маската на славата и публичния си образ?
„Всъщност няма конкретно място. Постоянно пътувам и когато започвам нов проект, моят дом става там, където работя. Често това е просто хотелска стая. В крайна сметка хората, с които работя, карат всяко място да се чувства като у дома си. Приятели, колеги, екипът, с който преживяваш това – това е, което прави всяко място специално. Не е толкова географско местоположение, колкото чувство, предизвикано от хората около вас.“
- Един от най-амбициозните ви проекти беше Sandokan, обичан от поколения зрители. Каква отговорност почувствахте, поемайки тази роля?
„Чувствах се късметлия, но в същото време чувствах и огромна отговорност. Сандокан вече беше емблематичен и обичан герой, така че очакванията бяха невероятно високи. Знаех, че толкова много хора очакваха тази нова интерпретация и това неизбежно създаде известен натиск. Невъзможно е да се угодят на всички, но заедно с продуцентския екип и режисьора работихме, за да създадем истински герой, способен да завладее публиката. Това беше значително предизвикателство и именно заради това беше толкова вдъхновяващо.“
От пират до водач на народа си
- Преди снимките гледахте ли първия исторически сериал с Кабир Беди, който се излъчваше преди петдесет години?
Имах привилегия, рядко предоставяна на актьор: пет години подготовка. През това време четях романите на Салгари, изследвах героя, усъвършенствах италианския си, като четях книги, написани на езика, гледах филмите и дълго време размишлявах кой всъщност е Сандокан. Разбира се, знаех за историческия сериал, но целта ни не беше да го пресъздадем. Искахме да разкажем една съвсем различна история: пътуването, което човек изминава, преди да стане Сандокан. Същото важи и за всички останали герои, от Мариан до лорд Брук. Интересувахме се да покажем тяхната еволюция, произхода им, мотивацията им. Именно това прави нашия сериал оригинален. На всеки два епизода Сандокан се променя, расте и трансформира. За мен това беше все едно да играя четири различни роли в рамките на една история. Това пътуване ми позволи да изследвам много нюанси и да се развивам професионално като актьор. В началото на историята той живее почти като пират, един вид Робин Худ. След това, чрез страданията и изпитанията, с които се сблъсква, той се превръща в лидер, способен да води народа си. Наблюдението на тази трансформация и нейното оживяване беше... най-завладяващата част от произведението."
„Сандокан“ е базиран на литературни класики, но също така изследва теми, които са много актуални днес: от уважението към природата и еманципацията на жените до самоопределението на народите. Колко важно беше за вас да изследвате това съвременно измерение на героя?
„Като се задълбочавам в тези теми, все повече осъзнавам дълбочината на нашия проект. „Сандокан“ е пропит с много силни човешки ценности, но в същото време има и по-лек, приключенски елемент, който абсолютно трябваше да запазим. Дори в най-драматичните моменти искахме зрителят да се чувства позитивно и да завършва всеки епизод с усмивка. Това е деликатен баланс и вярвам, че режисьорът и продуцентите заслужават голяма заслуга за това.“ Режисьорът постоянно ми напомняше да запазя този блясък в очите си, тази фина усмивка, дори по време на екшън сцени или битки. Това беше съзнателен избор, който помогна за оформянето на героя.“
Пет години от живота ми, запечатани в един сериал
- Какво означаваше този проект за вас?
„За мен „Сандокан“ е много повече от просто сериал. Той обхваща последните пет години от живота ми, самата причина да се преместя в Италия и всички трудности, с които се сблъсках, докато чаках този проект най-накрая да се оформи. Дълго време дори не знаехме дали ще бъде реализиран и през цялото това време продължавах да се подготвям физически и психически. Начинът, по който публиката ме посрещна на премиерата, беше един от най-емоционалните моменти в кариерата ми. Да видя любовта и топлината от хора в страна, в която дори не съм роден, ме трогна дълбоко. Всички тези емоции, взети заедно, правят „Сандокан“ наистина специален проект.“
- Герой като „Сандокан“ изисква много интензивна подготовка. Как точно се подготвихте?
„Най-голямата изненада беше, че продуцентите и режисьорът ме помолиха да сваля десет килограма.“ Представях си, че „Сандокан“ е много по-тежък, но в крайна сметка осъзнах, че са прави. Имах четири месеца за подготовка и реших веднага да се съсредоточа върху тази цел: през първия месец свалих всичките десет килограма благодарение на строга диета и тренировки три пъти на ден. След това се посветих на хореография, бойни изкуства, конна езда и работа по сценария - първо на италиански, а след това на английски. Исках да се появя на снимачната площадка, без да оставям нищо на случайността. Част от подготовката всъщност започна преди пет години, когато за първи път пристигнах в Италия. Вече бях започнал да тренирам с коне и да практикувам бойни сцени, така че по време на продукцията прекарахме множество репетиции, основно усъвършенствайки хореографията. Когато снимките най-накрая започнаха, всичко изглеждаше естествено, защото бяхме наистина подготвени и имаше пълно разбирателство с режисьора. Беше много предизвикателно снимане. Лично аз бих предпочел да снимам няколко сезона подред, отколкото да прекъсвам работата и да преоткривам психическото състояние на героя всеки път. Това е предизвикателна задача, но такава е природата на такъв амбициозен проект.“
- Какъв е най-яркият ви спомен от това преживяване - момент, който публиката никога не е видяла?
„Преди всичко, спомням си огромната умора, но и невероятно високото ниво на професионализъм, с което се сблъсках на снимачната площадка. Беше предизвикателна работа, но всеки ден предоставяше възможност да науча нещо ново. Имаше отлична синергия между режисьора и мен; всяка сцена беше щателно изработена до най-малкия детайл и всички бяха обединени от една-единствена цел. Това преживяване ме накара да се развивам не само като актьор, но и като личност. В крайна сметка, нося със себе си всичко, което научих, работейки с професионалисти от този калибър.“
Перфектно и завладяващо място
- Калабрия беше едно от основните места за сериала, който беше заснет предимно в Италия. Доколко самият район и пейзаж допринесоха за създаването на характера и атмосферата на историята?
„Калабрия беше фантастичен избор, тъй като ни позволи да създадем кадри, които изглеждаха сякаш са поставени в Малайзия или други екзотични места. Успяхме да пресъздадем и невероятни декори в други региони на Италия.“ Това е доказателство за умението на режисьора и продуцентите, които успяха интелигентно да използват и оптимизират ресурсите, без да жертват качеството. Това, което най-много си спомням, е спокойствието, което открих през тези пет седмици в Калабрия. Имах нужда от тишина и концентрация, за да изживея героя си до самия край. Прозорците на хотела гледаха към безкраен плаж и този пейзаж неизбежно повлия на вътрешното ми състояние. Мисля, че местоположението има реално влияние върху работата на актьора. То ти позволява да се потопиш в атмосферата на историята и ми помогна да намеря спокойствието, от което се нуждаех.“
- Какво търсите в един герой днес? Какво ви подтиква да поемете нова роля?
„На този етап от кариерата си търся герои, които са коренно различни от всичко, което съм играл преди. В момента работя по нов проект за Prime Video - комедията #Bro, където моят герой е напълно различен от мен. Това е предизвикателство, което чаках. Искам постоянно да се предизвиквам, да експериментирам и да излизам извън зоната си на комфорт. Колкото повече напредвам, толкова повече чувствам нуждата от разнообразие и роли, които ми позволяват да се развивам като актьор.“
- Преди да се посветите изцяло на актьорството, сте учили право. Доколко това образование ви помогна по пътя ви към актьорството?
„Вече са дванадесет или тринадесет години и почти се чувствам като различен живот. И въпреки това, всичко, което изучих, се оказа полезно. Университетът ме научи на методология на учене, на аналитичен подход и ми помогна да развия отлична памет. Използвам тези качества всеки път, когато се подготвям за роля, независимо дали трябва да запомня сценарий или да развивам дълбоко герой. Вярвам, че всяко образование предоставя ценни инструменти, независимо каква професия в крайна сметка избирате.“
- Как се случи преходът от съдебните зали към снимачните площадки?
„Да стана актьор никога не е била основната ми мечта. Успях да уча право, но някъде дълбоко в себе си знаех, че това не е моят път. Актьорството възникна почти случайно, първоначално като инструмент в университета за усъвършенстване на езика на тялото ми в подготовка за юридическата професия. След това срещата с правилните хора и страстта превърнаха тази страст в нещо всепоглъщащо: и днес съм международен актьор, а не адвокат.“
-След като кариерата ви бързо се разрасна в Турция, решихте да се преместите в Италия. Защо?
„Аз съм човек, който лесно се отегчава (рутина) и винаги чувствам нужда да отварям нови врати и да преживявам нови приключения. Обичам да излизам от зоната си на комфорт и постоянно да се предизвиквам. Турция е много щастлива страна в това отношение: нашите сериали се изнасят по целия свят, а пазарът е изключително динамичен. Има много снимки, има много телевизионни канали и няма недостиг на работа. Завършваш един сериал и веднага започваш друг. Това е система, която бързо те оформя и те принуждава да се превърнеш в истинска „бойна машина“. В един момент обаче почувствах, че този път не е достатъчен. Чувствах се сякаш се повтарям и исках да се предизвикам, да се сблъскам с различни реалности. Вече знаех италиански, знаех, че сериалите ми се гледат и в Италия и че тук има публика, която оценява работата ми. Затова реших да рискувам и да направя крачка към по-международен пазар.“ „Преди всичко, това беше житейски избор. Ако вече имах семейство и по-дълбоки корени, може би нямаше да имам смелостта да го направя. Но свободата, която имах в този момент, ми позволи да приема предизвикателството и днес се гордея, че взех това решение. Без тази смелост нямаше да преживея всички преживявания, които имах оттогава.“
Той се чувства като истински гражданин на света.
- Кариерата ви е довела до живот между различни държави, езици и култури. В това постоянно движение има ли място – абстрактно или реално – където се чувствате наистина като у дома си, след като сте свалили маската на славата и публичния си образ?
„Всъщност няма конкретно място. Постоянно пътувам и когато започвам нов проект, моят дом става там, където работя. Често това е просто хотелска стая. В крайна сметка хората, с които работя, карат всяко място да се чувства като у дома си. Приятели, колеги, екипът, с който преживяваш това – това е, което прави всяко място специално. Не е толкова географско местоположение, колкото чувство, предизвикано от хората около вас.“
- Един от най-амбициозните ви проекти беше Sandokan, обичан от поколения зрители. Каква отговорност почувствахте, поемайки тази роля?
„Чувствах се късметлия, но в същото време чувствах и огромна отговорност. Сандокан вече беше емблематичен и обичан герой, така че очакванията бяха невероятно високи. Знаех, че толкова много хора очакваха тази нова интерпретация и това неизбежно създаде известен натиск. Невъзможно е да се угодят на всички, но заедно с продуцентския екип и режисьора работихме, за да създадем истински герой, способен да завладее публиката. Това беше значително предизвикателство и именно заради това беше толкова вдъхновяващо.“
От пират до водач на народа си
- Преди снимките гледахте ли първия исторически сериал с Кабир Беди, който се излъчваше преди петдесет години?
Имах привилегия, рядко предоставяна на актьор: пет години подготовка. През това време четях романите на Салгари, изследвах героя, усъвършенствах италианския си, като четях книги, написани на езика, гледах филмите и дълго време размишлявах кой всъщност е Сандокан. Разбира се, знаех за историческия сериал, но целта ни не беше да го пресъздадем. Искахме да разкажем една съвсем различна история: пътуването, което човек изминава, преди да стане Сандокан. Същото важи и за всички останали герои, от Мариан до лорд Брук. Интересувахме се да покажем тяхната еволюция, произхода им, мотивацията им. Именно това прави нашия сериал оригинален. На всеки два епизода Сандокан се променя, расте и трансформира. За мен това беше все едно да играя четири различни роли в рамките на една история. Това пътуване ми позволи да изследвам много нюанси и да се развивам професионално като актьор. В началото на историята той живее почти като пират, един вид Робин Худ. След това, чрез страданията и изпитанията, с които се сблъсква, той се превръща в лидер, способен да води народа си. Наблюдението на тази трансформация и нейното оживяване беше... най-завладяващата част от произведението."
„Сандокан“ е базиран на литературни класики, но също така изследва теми, които са много актуални днес: от уважението към природата и еманципацията на жените до самоопределението на народите. Колко важно беше за вас да изследвате това съвременно измерение на героя?
„Като се задълбочавам в тези теми, все повече осъзнавам дълбочината на нашия проект. „Сандокан“ е пропит с много силни човешки ценности, но в същото време има и по-лек, приключенски елемент, който абсолютно трябваше да запазим. Дори в най-драматичните моменти искахме зрителят да се чувства позитивно и да завършва всеки епизод с усмивка. Това е деликатен баланс и вярвам, че режисьорът и продуцентите заслужават голяма заслуга за това.“ Режисьорът постоянно ми напомняше да запазя този блясък в очите си, тази фина усмивка, дори по време на екшън сцени или битки. Това беше съзнателен избор, който помогна за оформянето на героя.“
Пет години от живота ми, запечатани в един сериал
- Какво означаваше този проект за вас?
„За мен „Сандокан“ е много повече от просто сериал. Той обхваща последните пет години от живота ми, самата причина да се преместя в Италия и всички трудности, с които се сблъсках, докато чаках този проект най-накрая да се оформи. Дълго време дори не знаехме дали ще бъде реализиран и през цялото това време продължавах да се подготвям физически и психически. Начинът, по който публиката ме посрещна на премиерата, беше един от най-емоционалните моменти в кариерата ми. Да видя любовта и топлината от хора в страна, в която дори не съм роден, ме трогна дълбоко. Всички тези емоции, взети заедно, правят „Сандокан“ наистина специален проект.“
- Герой като „Сандокан“ изисква много интензивна подготовка. Как точно се подготвихте?
„Най-голямата изненада беше, че продуцентите и режисьорът ме помолиха да сваля десет килограма.“ Представях си, че „Сандокан“ е много по-тежък, но в крайна сметка осъзнах, че са прави. Имах четири месеца за подготовка и реших веднага да се съсредоточа върху тази цел: през първия месец свалих всичките десет килограма благодарение на строга диета и тренировки три пъти на ден. След това се посветих на хореография, бойни изкуства, конна езда и работа по сценария - първо на италиански, а след това на английски. Исках да се появя на снимачната площадка, без да оставям нищо на случайността. Част от подготовката всъщност започна преди пет години, когато за първи път пристигнах в Италия. Вече бях започнал да тренирам с коне и да практикувам бойни сцени, така че по време на продукцията прекарахме множество репетиции, основно усъвършенствайки хореографията. Когато снимките най-накрая започнаха, всичко изглеждаше естествено, защото бяхме наистина подготвени и имаше пълно разбирателство с режисьора. Беше много предизвикателно снимане. Лично аз бих предпочел да снимам няколко сезона подред, отколкото да прекъсвам работата и да преоткривам психическото състояние на героя всеки път. Това е предизвикателна задача, но такава е природата на такъв амбициозен проект.“
- Какъв е най-яркият ви спомен от това преживяване - момент, който публиката никога не е видяла?
„Преди всичко, спомням си огромната умора, но и невероятно високото ниво на професионализъм, с което се сблъсках на снимачната площадка. Беше предизвикателна работа, но всеки ден предоставяше възможност да науча нещо ново. Имаше отлична синергия между режисьора и мен; всяка сцена беше щателно изработена до най-малкия детайл и всички бяха обединени от една-единствена цел. Това преживяване ме накара да се развивам не само като актьор, но и като личност. В крайна сметка, нося със себе си всичко, което научих, работейки с професионалисти от този калибър.“
Перфектно и завладяващо място
- Калабрия беше едно от основните места за сериала, който беше заснет предимно в Италия. Доколко самият район и пейзаж допринесоха за създаването на характера и атмосферата на историята?
„Калабрия беше фантастичен избор, тъй като ни позволи да създадем кадри, които изглеждаха сякаш са поставени в Малайзия или други екзотични места. Успяхме да пресъздадем и невероятни декори в други региони на Италия.“ Това е доказателство за умението на режисьора и продуцентите, които успяха интелигентно да използват и оптимизират ресурсите, без да жертват качеството. Това, което най-много си спомням, е спокойствието, което открих през тези пет седмици в Калабрия. Имах нужда от тишина и концентрация, за да изживея героя си до самия край. Прозорците на хотела гледаха към безкраен плаж и този пейзаж неизбежно повлия на вътрешното ми състояние. Мисля, че местоположението има реално влияние върху работата на актьора. То ти позволява да се потопиш в атмосферата на историята и ми помогна да намеря спокойствието, от което се нуждаех.“
- Какво търсите в един герой днес? Какво ви подтиква да поемете нова роля?
„На този етап от кариерата си търся герои, които са коренно различни от всичко, което съм играл преди. В момента работя по нов проект за Prime Video - комедията #Bro, където моят герой е напълно различен от мен. Това е предизвикателство, което чаках. Искам постоянно да се предизвиквам, да експериментирам и да излизам извън зоната си на комфорт. Колкото повече напредвам, толкова повече чувствам нуждата от разнообразие и роли, които ми позволяват да се развивам като актьор.“
Желая ви приятен ден!
благодаря, че донесе това страхотно интервю! Четох го с интерес до края...
мога да ти помогна с Виола 1 с български субтитри, а за Виола 2 има вариант с руско аудио, както и с английски субтитри. 
За сега нищо ново не открих.
няма нищо ново от нашия... потънал е в работа и явно така ще бъде до края на септември. А през октомври вече ще започне с промотирането на Лабиринта. 
