💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 122 💙

Според мен, когато някой изказва градивна критика, без обиди и класификации за нещо случващо се около нас, този човек просто изказва своето лично мнение. Но, когато се отнася до хора, тук вече е различна ситуацията, това вече се приема по-лично. Няма как всички да харесват един и същи човек, нормално е. Но, ако аз например смятам някого за изключително талантлив, защо мислиш, че го превъзнасям ? Ами така мисля, защо това мое усещане изобщо трябва да дразни някого ??? Когато не харесвам някого, просто не го обсъждам, не му обръщам дори внимание, но ако ми попадне нещо, свързано с този човек, запазвам мнението си за себе си, защо непременно трябва да кажа какво мисля, та дори и поднесено уважително? Наистина не разбирам нуждата да кажа непременно на всички харесващи го, че аз пък не го харесвам, много важно! Ето, това според мен може да се нарече до някаква степен "хейтърство". А истинските хейтъри, които изливат обиди, жлъч и злоба по някого за мен са едни жалки, нещастни хорица, които за жалост стават все повече, а това е много тъжно. Вчера станах свидетел на това с Владо Николов, останах омерзена от злобата в повечето коментари за едно негово изказване в Парламента. Хора, които нищо не са постигнали в този живот и никой не подозира за съществуването им си позволиха такива злостни, унижаващи коментари за този велик спортист, прославял неведнъж България пред света, че почувствах наистина тъга в какво сме се превърнали като народ ... Сричал бил, не му било там мястото, нямало умни спортисти ... а той видимо се притесняваше, за първи път му е, не е обигран като несменяемите муцуни, които гледаме с години с просташките им изказвания.
Между хората, които четат нашата тема, също може би има такива, които мислят, че превъзнасяме прекалено Къванч, но това интересува ли ме ? Не, изобщо! Защото това е моят избор, моето усещане за него и не ме интересува какво мислят останалите за него. Но, ако някой от тях все пак си позволи да обиди моя избор тук, както се е случвало в миналото, ще го боцкам яко по палавите кунки, да си знае .

Всеки си има свой вкус, и харесва различни неща.
за мен типичните хейтърки са  , които пишат в Ask Kivanc........
знаете за какво става на въпрос.

Напомня ми моите мъници, имаха същите прически, докато бяха малки, а Ицо ми беше рус също като Ефенцето, само, че имаше къдрици

"Невероятна милост “.

Автор: Млад вълк

Като тийнейджър бях особено очарован от японските анимации. Под често шумните и изпълнени с екшън истории, те съдържат артистичност, която може дълбоко да докосне зрителите. Един такъв шедьовър е анимацията, наречено Наруто, чиито много мъдри стихове все още са запечатани в паметта ми. Един такъв цитат гласи: "Ако не споделяш болката на някого, никога не можеш да го разбереш истински. Но това, че го разбираш, не означава, че можеш да постигнеш съгласие.“ То отразява дълбоко сложната природа на онези от нас, които са преживели болка. Това е и идеалната отправна точка да поговорим за една наистина запомняща се сцена от последния епизод на Семейство.
Красиво написана от Хакан Бономо и майсторски изиграна от две невероятно талантливи жени, Серенай Саръкая и Айда Аксел, емоционално катарзисната среща на Девин с Недрет е сцена, която деликатно предава вродената емпатия на Девин и дълбоко заровената болка на Недрет. Връзката между тези две жени може да послужи като крайъгълен камък на семейството, носейки изцеление на всички рани, сполетели семейство Сойкан. Тази сцена, разделена на две части е свързана с решението на Недрет да помогне на Аслан и да го спаси от престъпния живот. Тази многопластова сцена е не само повратна точка в разказа на сериала, но и изключително силна демонстрация на женска солидарност, съпричастност и подкрепа.
Написана като терапевтичен съвет за жена, бореща се с болката си, тази сцена силно изследва сложността на болката и пътя към изцелението. Девин използва гроба като метафора, подчертавайки, че когато погребем болката си, ние сме предопределени да се връщаме към нея многократно, уловени в неизбежен цикъл, който само удължава страданието ни. Недрет, която зарови болката и дълбоко вкоренената си омраза в сърцето си, за да не ги пусне никога, в крайна сметка се превърна в главната жертва на собствените си избори, причинявайки най-много вреда на себе си. 40 години по-късно, при трогателен обрат на събитията, Недрет отказва да погребе най-дълбоката си болка, прегръщайки идеята, че животът ни предлага шанс за уреждане на сметки (камерата се фокусира върху Хюлия, докато Девин споменава за уреждане на сметки). Леля Недрет изглежда е намерила нов живот, тъй като приема предложението на Девин и става партньор на Аслан. Тя се завръща в Истанбул и къщата, от която е изгонена насила преди четири десетилетия.
Дълбокото състрадание на Девин идва от нещо повече от професионалната и роля на терапевт. Неотдавнашната и лична травма я е научила за ролята на терапевт. Скорошна лична травма я научи колко е важно да не потиска емоционалната болка, а да я приеме като средство да продължи напред. Думите на Девин към Недрет са като метафора на слона, който никога не забравя, и и напомнят за собствената и предишна решимост да сдържа болката, която е изпитала след спонтанния си аборт. Девин осъзнава вредните ефекти от задържането на болката и попадането в безкрайния цикъл на депресията. По ирония на съдбата, предишният отказ на Недрет от Девин като неин събеседник се оказва неправилен, тъй като Девин се оказва точно човекът, от който Недрет се нуждае в този момент.
Въпреки това, би било твърде опростено да разглеждаме Недрет единствено като добронамерена сила в семейство Сойкан. Въпреки че изглежда, че тя е била малтретирана от родителите си и Хюлия, което предполага дълбоко вкоренен традиционалистки сексизъм, има и история на недоверие между Недрет и останалата част от клана Сойкан, което предполага, че може да има малко по-сложна история от показаното.
Важно е да се знае, че независимо,че Девин разбира гледната точка на Недрет, ако бойните линии са начертани в семейството Сойкан, Девин неизменно ще подкрепи Аслан. В конфликта между майка си и леля си Аслан естествено ще застане на страната на майка си.Освен това може да се тълкува ролята на Девин като посредник, върнал Недрет и сина й на трапезата на семейство Сойкан, точно тази, която Аслан не може да изостави във видението си по време на палежа. По същество,  действията на Недрет изискват известно внимание и едновременно с това разкриват жена, която е била дълбоко наранена от собственото си семейство. Струва си да се отбележи, че Девин говореше за необходимост от разчистване на сметки, чувство, което може да намери пресечна точка  с намеренията на Недрет.
"Не може да има омраза между тези, които са преживели същата болка!" Наистина, понякога болката може да създаде прекрасни връзки. Споделянето на болката и съпричастността един към друг е важна стъпка към изцелението. Това обаче не гарантира хармония. Въпреки че това може да ни предпази от омраза, то не ни предпазва от несъгласие. Но в семейство като Сойкан и това е достатъчна надежда. Тази връзка, създадена между две ранени жени, може да се превърне в един от крайъгълните камъни на мира, който нашият герой толкова отчаяно желае.