💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 122 💙

Едже Йоренч: Плаках, когато написах финала на сериала „Забранена любов“. Интервю 2015г.
Мелек Генчоглу: „Забранена или не, любовта е животът“.
Aşk-ı Memnu с Melek Gençoğlu за злото, упоритата работа, живота

 14.02.2015
  Bağlan Keskin

Ж: Да преминем веднага към най-важното. Можеше ли да има друг край за Бихтер?

Е. Й.: Финалът на адаптацията на романа на Халид Зия Ушаклигъл "Забранена любов“ не може да бъде различен.
М Г : Този сериал беше адаптация на произведение. Останахме верни на работата. Ако разкажем за друга любов, може да има много завършеци, но Халид Зия Ушаклъгил е избрал такъв край за своята героиня.

Ж : Ако Бихтер не беше свършила така, щеше ли да остане икона?

М Г : Последният епизод от сериала счупи рекордите по гледаемост  , но още първият привлече голямо внимание на публиката. Причината последният епизод да се гледа толкова много беше реалността на характера, емоциите и преживяванията на Бихтер и тази реалност беше отразена много добре. Бихтер вече беше икона от първите епизоди.

Ж.: Как изграждате конфликтите на характерите? Те са много силни и много проницателни в отношенията си един към друг. Не се случва винаги само едната страна да е права. Но те играят добре. Каква е тайната?

Е. Й.: Няма никаква тайна. Тайната е зад огледалото... Отвъд видимото. В това, което се случва в умовете, в психологията. В старите филми всичко беше разделено само на добро и лошо. В реалния живот няма абсолютно лоши или добри хора. Това също не е реалистично.
За мен е важно променянето на психологията в лицето на ситуации и събития. Всъщност героите никога не се променят, но психологията на хората се променя. Харесвам изненадите. Многопластовите образи обогатяват сюжета.
М Г : Важното е автентичността на героите. Да бъдат като в живота. Ние отразяваме конфликтите в живота на нашите герои. Никой не е нито само добър, нито само лош в този живот и всеки е прав по свой начин. Ние не пишем за нашите герои като външни хора, ние мислим и говорим като този герой. Никой не го прави от позиция, защото "аз съм лош", когато причинявам вреда на друг човек. Героят трябва да има своя собствена причина.

Ж.: Винаги съм смятал, че възгледите на г-жа Фирдевс за живота принадлежат на вас. Има ли герои в сценария, за които давате своя глас ?

Е. Й.: Ха ха ха.. Вярно е, че много обичам Фирдевс. И Гюлтен в "Кузей Гюней”... Тези две жени са напълно различни една от друга, но ако се вслушате внимателно, те казаха на дъщерите си едно и също нещо по различни начини.
М Г : Не знам защо си мислите така. Нашите герои винаги са били себе си. Както казах, те винаги говореха със собствените си гласове.

Ж.: Смятате ли, че Аднан, Нихал, Бешир и Фирдевс-ханъм са виновни? Допринесоха ли по някакъв начин за случилото се?

Е. Й.: В нашата версия на историята, мисля, че само Аднан беше невинен, защото той наистина обичаше Бихтер, беше горд, че жена като нея го предпочиташе. Той беше толкова уверен в любовните си инвестиции и собствените си сили, че дори не очакваше, че най-близките хора ще му забият нож в гърба.
Ако си спомняте, след като научи цялата истина (благодаря, Kaнал D, че ни предпазихте от забравяне, като непрекъснато излъчвате сериала), той не каза нито дума на Бихтер, когато влезе в стаята. Само обръщайки се към Бехлюл, сякаш пое последния си дъх и каза с цялото си разочарование: "Ти беше мой син!“... Той повтори това ... два пъти.
В този момент Бихтер разбра, че няма път назад. Аднан не иска нищо от Бихтер, тя просто стана " дъщерята на г-жа Фирдевс от екипа на Мелих бей“, той само говореше, гледайки Бехлюл с болка от раната, която получи от него. Така, че Бихтер всъщност дръпна спусъка, защото смяташе, че няма къде другаде да отиде, Аднан я заряза. Тогава тя наистина реши да умре ...
В оригинала Бихтер е сама в стаята, когато истината излиза наяве. Тя среща Бехлюл, докато се изкачва по стълбите, за да се приюти в стаята си, а Бехлюл е на път да опакова нещата си и да избяга. Бихтер е съсипана ... Тя се заключва в стаята, Аднан разбива вратата, за да я спре, защото разбира, че тя ще се самоубие. Той я моли, защото все още обича и е готов да и прости независимо от всичко, а Бихтер се самоубива като извинение, за да спаси честта на този мъж.
Финалът ни беше малко по-провокативен, Аднан също отмъсти на Бихтер с последната си дума в този момент. И Бихтер избра смъртта.
М Г : Разбира се, те имат своя дял в процеса. Особено голяма роля играе връзката майка-дъщеря на Фирдевс и Бихтер. И двете са амбициозни, особено Бихтер, която е срещу майка си и я обвинява за смъртта на баща си. Те се познават много добре, защото си приличат. Това увеличава напрежението между тях. Всички герои имат принос за случилото се, но не мисля, че някой от тях е виновен.

Ж: Как оценявате факта, че такъв професионалист като мадмоазел се влюбва в шефа си?

Е. Й. : Мадмоазел е господарка на тази къща след смъртта на съпругата на Аднан. Тя се нуждаеше от семейството, което си представяше, че е можела да има, а не от леглото на Аднан, и тя имаше това семейство. Когато Бихтер навлезе в живота им, започна ново съперничество. Мадмоазел първо загуби статута си, сега Бихтер сподели самотата на Аднан, тя стана новата майка на децата му. Мадмоазел беше заслепена от младостта и енергията на Бихтер. Във всякакъв смисъл тя имаше характер, какъвто самата Мадмоазел не притежаваше, тя беше това, което мадмоазел не можеше да стане ... Тя и завиждаше. След това, когато опозна Бихтер и научи цялата истина, тя искаше да защити семейството си. Любовта беше платонична, но след като Аднан (и семейството му) претърпяха голяма травма, мадмоазел се превърна в безопасно място за тях.
М Г : Това е любов. ... Любовта не чува забраната, та аматьорството или професионализмът ще чуе.

Ж.: В сериала " Каква е вината на Фатмагюл? " свършихте много добра работа с такава чувствителна тема като изнасилването. Имаше голяма разлика между сцените там и в Забранена любов, но Бихтер също беше изнасилена от Аднан. Как трябва да гледаме на тази сцена? Разбира се, не поставям под въпрос вашата чувствителност по този въпрос. Каква трябва да бъде нашата гледна точка за постъпката на Аднан?

Е.Й.: В този момент елегантен мъж като Аднан, толкова чувствителен, оценяващ жените и семейството си, премина към тъмната страна. Искам да кажа, все едно бихме прочели новините за ситуация от рода на "той се побърка и изхвърли детето си от петия етаж“.
Това беше отговорът на този въпрос по онова време. Това беше тъмно петно ​​в психологията на този човек, много внимателен, предпазлив във всяка ситуация, беше момент на лудост ... Разбира се, това беше недопустимо. Беше само между двамата, но Бихтер така и не прости на Аднан.
М Г : Аднан виждаше такова право в себе си, защото беше „съпруг“. По-късно той съжалява за това, но изнасилването винаги е изнасилване. Това е насилие. Никой няма право да използва насилие срещу никого.

Ж.: Отново работихте с Берен Саат, Къванч Татлъту и Зерин Текиндор. Как вървят отношенията ви?

Е. Й.: И тримата са прекрасни хора,  на чиито характери и творчество се възхищавам, уважавам тяхното усърдие, значението, което придават на работата си, и с които съм много щастлива да бъда наоколо при всяка възможност. Ние сме приятели ... Обичам Къванч и винаги ще го обичам.
М Г : Много добре.

Ж.: Как оценявате прехода на Kъванч Taтлъту от Бехлюл към Kузей и от Kузей към Курт Сеит ?

Е. Й.: Къванч Татлъту е с много специална физика, с много специален талант. Освен това, както казах, той е много трудолюбив. Той също така е готов да играе различни герои и е много успешен в това отношение. Героят Секиз, който той създаде в Езел след Забранена любов, също беше невероятен. Къванч не е човек за една роля. Очаквам с нетърпение новия герой, който ще играе сега. Много съм щастлива и горда да работя с него.
М Г : Kъванч Taтлъту е много успешен актьор. Той е много трудолюбив, много педантичен. Ние не се колебаехме да преминаваме от герой към герой, защото винаги бяхме сигурни в него.

Ж. : Гледали ли сте първата версия на Забранена любов от 1975 г.? Как трябва да ги разделим?

Е. Й.: Разбира се, че гледах ... Гледах го по TRT TV в годината, когато беше излъчен за първи път. И тогава, препрочитайки книгата отново и отново, гледах сериала в стария и запис. Технически разликата е огромна. Това беше сериал, създаден в стриктно съответствие с книгата. Нашата версия беше адаптация към модерните времена и беше изпълнена с второстепенни герои и техните истории. Освен това всеки епизод беше дълъг около 75-80 минути.
Но най - прекрасното бяха милите думи на Халит Рефиг, сценарист и режисьор на първия сериал, след излъчването на нашата версия. Той ни поздрави и аплодира. Това ни накара да се гордеем безумно с работата си.
М Г : Ние го гледахме. Първата версия беше създадена в своето време. Ние я адаптирахме към настоящето. Има разлики, отговарящи на съвременните условия.

Ж.: По това време пишехте няколко сериала едновременно. Каква беше интензивността на работното темпо?

E. Й.: Тази година (2015) за първи път пиша сценарий само за един сериал  (след сериала "Курт Сеит и Шура“).
Двете пишехме по три сериала седмично, единия ден определяхме контурите, втория ден го довършвахме и предавахме сценария, а в неделя имахме почивен ден. Имахме страхотно темпо. Никой не вярваше, че сме две. Чувала съм много хора да казват: " Няма да признаят, че имат голям екип“. Но в действителност бяхме само двете.
Сега се опитвам да пиша по два епизода седмично, всеки месец се опитвам да си взема десетдневна отпуска. Защото умората се усеща...
М Г : Поглеждайки назад сега, това беше темпо, на което не можех да повярвам. Пишехме три сериала едновременно. Не спях с дни, защото работех по-добре през нощта. Това ми причини нарушение на съня. Ние дори нямахме право да хванем грип. Когато кръвното ми се повиши, бях в спешното отделение на болницата с  хапче в устата и мислех за сценария, който трябваше да предам сутринта. Когато се прибрах в два през нощта, седнах и работих до сутринта. Често се повтаряше тази ситуация.

Ж : Сега дори повторенията горят. Как ви влияят тези повторения?

М Г : Щастливи сме.

Ж : Как снимахте последния епизод, последната сцена? Какво беше да завършиш работата, която залепи цяла Турция пред екрана?

М Г : След като написах последната глава, почувствах, че на раменете ми е натоварена огромна тежест. Сякаш съм смачкана под нея. Голям товар. Избухнахме в сълзи, докато четяхме сценария за контрол. Спряхме и ... плакахме. С Едже се спогледахме и се разплакахме едновременно. Не знам защо плакахме толкова много в онези дни, дали защото се разделихме с героите си в сериала, дали заради болката, която всеки от тях преживя, или защото успяхме да завършим една работа и да преминем към друга с чиста съвет, но знам, че бяхме много, много емоционални.

Ж.: Имате ли спомени от онези дни?

Е. Й.: Докато снимахме " Забранена любов“, имението беше като светилище. Балконът на мадмоазел гледаше към улицата и за снимачния екип беше трудно да снима на балкона, тъй като на тротоара от отсрещната страна на улицата винаги имаше голяма тълпа от зрители. Винаги, когато Зерин излизаше на балкона, те викаха "Мадмоазел! ... Мадмоазел!“. Разбира се, те приветстваха актьорите, които пристигаха на снимачната площадка, и актьорите, които си отиваха от снимачната площадка. Въпреки това беше много щастлива снимачна среда. Много се забавлявахме в това имение по време на снимките. Седяхме в тази градина, смеехме се и говорехме ...
Когато писах сценария за сериала Листопад, бях на десетата година от професионалния си живот, разбира се, имената ни не бяха толкова известни, колкото имената на актьорите. Един ден отидох да пазарувам в магазин, подавайки кредитната си карта на касата, касиерката прочете името ми на картата ми и каза: " О, вие ли сте сценаристката Едже Йоренч?“ Тя беше развълнувана, започна да цитира нашите цитати и други неща. Колко ме беше срам! Но, и колко бях щастлива! Хората на опашката на касата изведнъж се заинтересуваха, оживиха се и аз се върнах вкъщи с отворена уста и горящи уши.
Наскоро срещнах фен от Дубай на летището и той искаше да си направим снимка, което ме изненада още повече. И аз никога няма да го забравя ... хахаха.
Освен това на следващия ден, когато сериалът " Забранена любов“ приключи, летях за някъде и седнах на летището. След като гледахме последния епизод, се забавлявахме дълго време, бях в добро настроение и не можах да спя. Прочетох десет вестника, всички новини за "Забранена любов" и търсех къде да седна. Навсякъде говореха за сериала "Забранена любов". Известно време не можех да седя, обикалях, стоях до тълпата и слушах отзивите и беше невероятно.
Веднъж пътувахме за някъде с Къванч, бяхме на летището. Къванч имаше шапка на главата, но тя не криеше нищо. Сядаме да хапнем, докато чакаме самолета. Арабско семейство бързаше покрай нас, за да хване транзитния си самолет, а две секунди по-късно спряха и се върнаха. Те разбраха, че това е Къванч и искаха да се снимат с него, въпреки че закъсняваха за самолета си. "Забранена любов" току-що приключи, това е голямо събитие, така че мисля, че бяха изненадани, когато видяха Kъванч няколко минути след като пристигнаха в Истанбул. Приближиха ни, самолетът им е на път да излети, но жената плаче, защото снимката не е на фокус и иска да опита отново. И съпругът и направи снимката без предупреждение, те си тръгнаха, но вратите вече бяха затворени. Изпуснаха самолета заради Къванч ...

Ж. : Сега дори повторенията горят. Как ви влияят тези повторения?

Е. Й.: Всички го гледат отново и отново с едно и също вълнение, а от време на време някои от приятелите ми ми пишат: " О, дявол да го вземе! Дават го отново." Но, аз не съм го гледала откакто свърши.

Ж. : Как снимахте последния епизод, последната сцена? Какво беше да завършиш работата, която прикова цяла Турция към екрана?

E. Й. : Не бях на снимачната площадка ... Обаче много добре си спомням, че плаках силно, когато написах края. В този ден имаше голяма сладка тъга. И спокойствието, че е направено нещо добро. Изпратих сценария на две части. Не изпратих финала на всички. Сценариите бяха отпечатани за всички, всеки получи само своята част, никой не знаеше какво ще се случи в другите сцени, освен тези, в които той участва. Номиналните скриптове с етикети на всяка страница бяха дадени лично, за да няма проникване в екипа.
Въпреки цялата важност, секретност и педантичност, сценарият се появи в интернет още преди да бъде излъчен последният епизод. Имейлът на режисьора Хилал Сарал беше хакнат и нейният сценарий беше откраднат. Бяхме толкова депресирани.
По навик в края на всеки сезон пишех писмо до екипа и актьорите и то също влезе във вестниците. Но, въпреки това, въпреки факта, че стана известно какъв ще бъде финалът, сериалът беше гледан с много голям интерес.
Докато вършим работа и се чувстваме стресирани, не можем да живеем, като казваме: " Свършихме страхотна работа“... Толкова сме заети с работата си, че не можем да дадем на зрителя очакваната реакция. Но за нас беше голямо събитие, че дори парламентът спря заседанието по време на обсъждането на законопроекта за магистралата във вечерта на предаването на последния епизод на "Забранена любов" и това беше записано в протокола. Сериалът завърши с дял от 72 процента, с други думи, три четвърти от зрителите гледаха финала същата вечер. Наистина се превърна в събитие.

Ж : Как оценявате Aşk-ı Memnu от днешната индустрия, свят и възглед за живота?

М Г : Не мога да различа забранената любов от възгледа за живота. ... Забранена или не, любовта е живот ... Aşk-ı Memnu се гледа в много страни и привлича голямо внимание. Горда съм.

Интервю на Къванч за вестник "Оксиен" за филма "Празникът на влюбените".
Превод от Фатима Дудуева.

K: По време на първата ни среща присъстваха също и Йозджан Алпер и Кемал Варол. Имахме страхотен разговор за филма, след което прочетох сценария. Това е история за баща и син, която е много универсална. Можете да я носите където поискате по цялата планета. Но териториите, през които минава пътуването на Юсуф и баща му, народната музика, която съпровождаше филма, принадлежат на нашата земя, което ни сроди с нея. Има толкова много Юсуфовци и техните бащи в градовете, през които пътувахме, докато снимахме. Посетихме много места и се запознахме с много прекрасни хора. Природата е съвършена. Местата в които се осъществиха снимките, винаги добавяха нещо към лентата.

Ж: Бяхте много впечатляващ, няма как да не се поддаде човек на вашето въздействие.

K: Междудругото по време на работата разбрах, че ще ставам баща! Разбира се, всички тези фактори, както и фактът, че самият аз съм син, имаха голям принос за създаването на образа на Юсуф. Характерът на Юсуф е такъв, че очите му винаги са пълни със сълзи и ние ги виждаме, когато е с баща си. Той видя баща си 25 години по-късно, разказа за пътуване, в което се примири с миналото си по пътя.

Ж: Това прилича на опит да разберем: дали всичко се е случило поради небрежност на бащата или някакви принудителни обстоятелства? Виждаме Юсуф в трудни емоционални ситуации.

К: Може би защото беше изоставен, третиран несправедливо, както си мислеше, затова стана силна личност и избра професията на адвокат, за да покаже, че е прав. Емоционално и психологически това е причината за сълзите му. В конфронтация с баща си след 25 години, очите на Юсуф са пълни със сълзи поради факта, че той не може да изрази чувствата и объркването на емоциите, които е таил в себе си от години, от депресията и объркването, причинени от пристигането му. Доколкото разбирам характера му, мисля, че той е разумен господар на живота си, практичен човек, който може да вземе драстични решения с едно мигване. Мисля, че макар и трудно, Юсуф успя да го разбере и прости на баща си. Може би Али го е направил нарочно, години по-късно, вместо да му бъде простено, за да може Юсуф да живее така, както иска. Йозджан Алпер е режисьорът, чиито филми гледам с голямо удоволствие, възхищавам се на изкуството му. Беше абсолютно невероятно да разкажа тази история с него и да работя под неговото ръководство. Това беше положителен и солиден проект. Споделихме толкова много хубави неща с брат Сетар, за мен е голяма радост и щастие да работя с него. Беше късмет, че опознах опитния брат Сетар и работих с него.

Въпреки цялата важност, секретност и педантичност, сценарият се появи в интернет още преди да бъде излъчен последният епизод. Имейлът на режисьора Хилал Сарал беше хакнат и нейният сценарий беше откраднат. Бяхме толкова депресирани.

Брилянтна актьорска игра, перфектен диалог! Не е филм за тези, които жадуват за изпълнени с екшън сцени, а по-скоро за тези, които ценят задълбочено описание на наранена връзка, в този случай между баща музикант и син адвокат. Турската музика и зашеметяващите, сурови пейзажи осигуряват невероятен фон на този нов роуд филм, включващ двама души в кола през по-голямата част от него. Това е обиколка на силата, която държи зрителя ангажиран в около 90-минутен разговор. По пътя, докато колата пътува до някои малки градове, ние научаваме в изумително икономични, но емоционални сцени за миналото на бащата, с финес, който напълно убягва дори на най-сериозните холивудски филми. Това е само част от магията на режисурата на Йозджан Алпер.

Чудесен филм!
Не съм голям почитател на турските филми, но когато видях трейлъра в Netflix – с възрастен човек, държащ саз в ръцете си – просто трябваше да го гледам, тъй като и баща ми беше учител по саз. Филмът е прекрасно отражение на съчетанието между гняв и любов; той те докосва, докато самият ти понякога изпитваш същите чувства към близките си. Определено си заслужава да се гледа – актьорската игра е страхотна, операторската работа също!! Къванч наистина е великолепен актьор, филмът надмина очакванията ми. Едно пътешествие, което ти показва източните части на Турция, гостоприемството на хората там, културата, традициите... и любовта към саза – инструмент, който е съществена част от културата, особено в източната част на страната ...

Ако обожавате Къванч Татлъту, непременно трябва да гледате филма *Aşıklar Bayramı* (известен още като *Фестивалът на трубадурите*).
Тук няма да откриете романтични сцени; вместо това отново ще станете свидетели на въздействащия драматичен талант на Къванч Татлъту – актьор, който знае точно как да предаде емоциите на своя герой до сърцето на всеки зрител.
Филмът разказва историята на баща и син, които не са се виждали от 25 години. В ролята на бащата – Хевес Али, неизлечимо болен музикант и певец – влиза Сетар Танръоен (известен с ролята си на Абдуллах Бей в сериала *Червени боровинки* / *Kızılcık Şerbeti*).
Хевес Али се появява на прага на сина си Юсуф (Къванч Татлъту), който е адвокат. Той е изоставил Юсуф, когато момчето е било едва на десет години. Сега възрастният мъж моли единствено да пренощува; планира на сутринта да отиде до автогарата и да продължи пътуването си. Трябва да стигне до Карс, където се провежда ежегоден фестивал за народна музика.
Двамата са заедно, но нямат нищо общо помежду си; студенината и безразличието на сина са осезаеми. Бащата обаче видимо е болен. Юсуф решава да го закара до междинен град – все пак разстоянието от Истанбул до Карс е около 1500 км. В крайна сметка той го откарва чак до Карс.
Филмът предлага красиви гледки. Пейзажът е също толкова суров, колкото и отношенията между двамата мъже. В хода на филма синът опознава истински баща си. Накрая те намират начин да се сближат; синът открива кой всъщност е баща му и вижда душата на този човек, който дотогава му е бил напълно непознат. Може дори да се предположи, че синът започва да изпитва гордост от баща си – защото това е човек, принадлежащ на народа. Той е прочут музикант и уважавана личност с много почитатели и последователи. За щастие, в края на живота си той успява да се събере със сина си. В края на филма синът взема единствената вещ, оставена от баща му – неговия саз.
Вълнуващ филм с участието на талантливи актьори, които майсторски пресъздават дълбоки психологически нюанси и човешки съдби; лента, която няма да остави никого безразличен.

Бурджу Каврар, която игра във филма "Фестивалът на трубадурите“ за Къванч Татлъту:

"Фестивалът на трубадурите” беше специална работа за мен. Киното заема специално място за мен. Особено ако работя с режисьор, с когото искам да работя, и актьори, които са добри в работата си. Къванч е много дисциплиниран и добър актьор. Работата с него - това е едно от най-хубавите преживявания, които съм имала някога. Той е добър човек, който обича работата си и е отдаден на нея."

В нощта  разбират за "Стара" ... и се насочват за там в същия момент,
когато Хатидже и Умут засичат самолета в Брюксел и после в България.
Умут тогава си записва тайно едни координати на листче.
По едно и също време научават за Норвегия и Шпицберген.
Започва надпревара В нощта кой пръв ще стигне до там.
В нощта се страхуват, че някой ще ги изпревари.
И Умут ги изпревари. Унищожи самолета. "Финито".
В нощта обвиняват руснаците, че са унищожили самолета.
Но когато руснаците се появяват с хеликоптера, и питат,
защо и техните самолети са унищожени, и заедно с натовците
задават въпроса, кой го е направил, се показва Якамоз 245.
Правилно подозирах Умут накъде е насочил торпедата и защо смени курса.