Синдром на Даун - 2 тема

Здравей те на всички!Преди седем месеца ми се роди парвото детенце.всички бяхме много щастливи особенно аз и таткото,но бе за кратко.Три дни след райдането на синат ми,ми саобщиха че тои е сас Синдром на Даун.Всички доктори ни посаветваха да го оставим защото сме били още много млади (аз сам на двадесет,а сапругат ми на двадесет и четири)за да си пропилеем йивота с такова дете.Казаха ми още че той няма да живее далго и че ще е малоумник които дори няма да разбира че сам му майка и др.ужасни неща.Така родителите и на двамата ни притиснаха да го оставим в дом,особенно на мажат ми.Моите родители ходеха да го виждат и ми го показваха на снимки,както и ми разказваха за него,без да ми казват кадее.Преди една седмица разбрах каде е и отидох да го видя в дома,казах единствено на баща ми защото само тои ме подкрепя в желанието ми да си го взема и да му осигуря живот като на другите дечица.Той е едно прекрасно бебче и моментите с него ме правят истински щастлива.Той е с диагноза 100% Даун,но за щастие няма порок на сарчицето,нито но други органи,храни се сам и расте! От дома ми дават да го виждам всеки ден без уикендите за по два часа.Ходим на разходки в двора гледаме дарветата,цветята иколите как минават,смеем се заедно,а наи обича да го целувам по брадичката.Благодарение на рехабилитациите които му правят вече почти може да си даржи главичката изправена,но все гледа да си я облегне на мен.Самичак неможе да седи седнал нито да си стапва на крачетата но има желание да става и седи седнал в мен!Докторите казват че откакто е смен това му се от разява много добре и е почнал повече да се заглежда!Утре ще подписвам молба с която си го искам обратно,но само аз без таткото,тои не го иска.Неговите родители ги е срам от внука им и щом разбраха че е с Даун казаха на всички те си приятели че е починал,и за тях сеедно наистина е така,заплашиха мажат ми че ако оставим детето няма да го погледнат повече и това му беше достатачно за да се откаже от синат си за винаги.Сега ако ми го дадат без негово сагласие ще сам сама защото тои сигурно ще ме остави,но това не ме плаши защото знам че синат ми ще е щастлив с мен и моите родители и че ще има семеиство.Страх ме е само как ще се оправям с две деца защото чакам второ бебче,но да се надявам че ще се справя някак си!Вие сте толкова смели маики и се надявам да ми вдахнете молко от вашата смелост и аз да стана като вас.Много бих искала да ми помага те с савети и подкрепа!Е това е от мен за сега,БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО НА ВСИЧКИ! И САМО ЗДРАВЕ ЗА ВАШИТЕ ДЕЧИЦА!

сара15 -радвам се, че успя да намериш ф-ма, и се надявам да успеем да ти помогнем с каквото можем.Взимайки  си сина, знай, че това е най-доброто нещо за него.Така най -пълноценно можеш да му помогнеш.Както ти писах, добре е да продължите и с рехабилитациите в къщи или в такъв център ако има в града или в близост.Това е важно за развитието на нашите деца, поради хипотонията която имат е желателно да им се прави ежедневен масаж и упражнения(това и ти можеш да го правиш ако бъдеш обучена от специалист).Добре е ,че поне твоето семейство те подкрепя и не си съвсем сама в този момент.Както, можеш да намериш и тук от нас подкрепа или съвет. 
Пиши по-често как се развиват нещата, също ако имаш въпроси.

Успех,Сара15!

Здравей, Сара15,
   Поздравления за смелото решение! Вярвам, че нещата ще претърпят благоприятен обрат и всички близки и роднини постепенно ще приемат момченцето ти. Не се колебай да задаваш въпроси, всички, които пишем в тази тема, с радост ще ти отговаряме и помагаме. Пожелавам ти много сила и успех!
   Сърдечни поздрави и много целувки на бебето!
   
   

Здравейте приятели!
Надявам се ,че не сте ни забравили. Аз започнах работа и не ми остава никакво свободно време  за писане,но винаги когато успея да седна на компютъра  влизам във форума и изчитам  всичко което сте споделили. Радвам се много на постиженията на дечицата ви. БРАВО НА ВСИЧКИ !!!
При нас новото е ,че Хриси от 2 .05.2007 е на дет. ясла .Приеха  я  с недуверие и  с уговорка ако не се справи да  я спрем от ясла по наше желание .Директорката беше ужасена от идеята ,че дете с Даун и със сърдечен проблем ще е в яслата. Незнам как си ни преставяше но беше изненадана когато ни видя и разбра ,че по нищо освен в изоставане в говора  сме по различни от др. деца.Хриси  излезе герой- мъжко момиче. Не плака още първия ден и когато беше подложена  от психоложката и преподавателката на групата на различни тестове под формата на игри тя  показа добър коифициент на интилигентност ~98. Свикна бързо с децата от групата. Играе с тях и нищо ,че все още неможе да говори, а казва отделни думички много добре се разбира с всички. Махнахме и памперса и сега тя когато и се пишка се мъчи да си събуе гащите или дърпа лелята за ръка  като я води при гърнетата.Е..когато не успее имаме и напишани гащи разбира се но това е нормално за всички дечица. Единствения ни проблем е храненето.Все още неможе да яде по твърди храни ,но пък лелите я изчакват и се вижда макар и лек напредък и там. Опитва се дори да се храни сама.Х риси свикна бързо  и сутрин отива весела и с желание при децата, нещо което никого не се е случвало при голямата ми дъщеря .Тя  по цял ден плачеше за мама. Хриси  остана да спи в яслата още на третия ден ,без проблем а другите деца ги изчакват по десетина дни. Не ви писъх нищо досега за Хриси и за детската ясла защото се страхувах ,че като се похваля  ще се случи нещо .Но сега съм готова да ви се похваля и да ви кажа ,че нашите дечица са наистина чудесни –специални и създадени да учудват всички с успехите си. Сигурна съм ,че когато повече хора разберат за тях ще ги приемат като, деца с нищо по различни от другите .Е...това поне стана с директорката на  нашата дет. ясла и с неините представи за децата с Даун. 
За сега толкова от нас . Ще ви пиша  пак  когато имам  възможност .
Целувки на всички дечица.

Добре дошла в нашето голямо семейство САРА15. Надявам се нещата да се оправят при теб .БРАВО за смелото решение да отгледаш сама децата си. ! Пожелавам ти много здраве ,сила и кураж.

Здравей, сара15!

Твоята история много ме трогна! Ти си истинска майка, която не се оставя да бъде подведена от зле осведомени хора и егоистични "доброжелателни" съвети. Това, което са ти казали за бъдещето на детето (че няма да те познава и др.) ИЗОБЩО не е вярно за деца с този синдром, отгледани от техните родители. Такива деца имат много големи шансове да се справят добре с изискванията на живота, ако бъдат обградени с любов, внимание и грижи и се радвам, че ти си взела това най-важно и отговорно решение за твоя живот и за живота на детето.

Изпитвам състрадание към мъжа ти, който се пече на два огъня и е по-склонен да се довери на родителите си, отколкото на теб и майчинското ти чувство. Още по-голямо състрадание изпитвам към родителите му, които с оскъдните си и погрешни знания за този синдром, действат така, че да объркат живота на сина си и на семейството му. Вярвам, че са водени от добри намерения, но за съжаление са много зле осведомени. Моята дъщеря е също със СД, но е любимката на бабите си. Просто тези деца са много мили и дружелюбни (майка ми използва думата "обичливи"). Помня, че на времето четох, как едно момиче - сестра на момиченце със СД преценявало приятелите си според отношението им към сестричката му. Така че ще имаш възможност да погледнеш по един по-стойностен начин на хората около теб...

Най-хубавото е, че имаш подкрепата на родителите си. Хората казват "кръвта вода не става" (макар понякога да се чудя дали на някои кръвта не е по-рядка   ), за себе си го почувствах веднага след раждането, явно и твоите родители го чувстват, чувстваш го и ти.

Дано всичко е наред с новата ти бременност. Сигурна съм, че ще се справиш с помощта на родителите си. Дано и мъжът ти да преосмисли отношението си. Мисля, че някои хора тук са минали през подобни перипетии и могат да дадат съвет по какъв най-добър начин да му обясниш своите чувства и защо искаш да бъдеш с детето си, което си има само теб на света и ако теб те няма да му подадеш ръка, няма кой друг да го направи.

Никога няма да съжаляваш за това си решение. Ще спечелиш безкрайно много повече, отколкото ще загубиш! А това, дето ще го загубиш... може и да не си е струвало... Ще загубиш вечното си чувство за вина пред изоставеното си дете, ще загубиш ежедневните си терзания как е детето в момента, дали е яло, дали е добре облечено и завито, ще загубиш угризенията на съвестта си, когато седнеш примерно пред една хубава вечеря, която не можеш да споделиш с детето си... Ще загубиш необходимостта да вкоравяваш душата си и съвестта си, за да не те измъчват ежедневно... Ще спечелиш всички радости и емоции, които носят и всички останали деца, но някак си по-пречистени и ясни...

Прегръдки на теб, сина ти и родителите ти! 

Браво на малката Хриси! 
Радвам се, че толкова добре се справя и е една от тези, които ще "отворят" очите на хората, за да разберат колко специални и прекрасни са нашите дечица!

Колко месеца ще е разликата във възрастта на децата ти? 

Здравейте
VIVIA, пиши винаги когато можеш. Интересно ни е. Нали и нас ни чакат тези трепети...
сара15, за смелото ти решението мисля, че всички ще те подкрепят.
Но на мен, като баща на дете със СД ми се иска да поговоря със съпруга ти. Има какво да му кажа. Стига той да иска да ме чуе.
Кураж и щастливи мигове! 

Сара, ти си невероятно смела жена! вярвам, че ще се справиш с всичко. в този форум винаги ще намираш подкрепа и съдействие.
прегръщам те  дръж ни в течение

Някой вчера беше честитил в седмичната тема рожден ден на milenavita. Ако наистина е така, нека е жива и здрава. Нека бъде много щастлива! А дали на 20.05 няма да имат два рожденни дни в семейството       

МИЛЕНАВИТА, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
Искам да те поздравя, макар и със закъснение и да ти кажа, че много харесвам и уважавам начина, по който отглеждаш и възпитаваш децата си. Винаги с голям интерес чета всичко, което пишеш и научавам много полезни неща. Благодаря ти и за материалите, които предоставяш.
   От сърце ти желая много щастие, любов и успехи във всички начинания, много вяра и оптимизъм!
   

Честит рожден ден и от нас, Милена и най-сърдечни пожелания за здраве, щастие и късмет за теб и цялото ти семейство!

     

 Благодаря!  Вчера имах двоен празник - прибрахме се с бебчо Ерик и празнувахме рождения ми ден в домашна обстановка. Малкия се роди на 17 май. Кака Тамара мнго му се радва и все иска да го гушка, а Лизито го гледа с подозрение, май не и допада много този пришелец.

Отваряйки форума в този късен час, много се надявах да видя хубави новини от Пловдив.
Милена- да е жив и здрав новият член на семейството   
Както и ти, страхотен подарък за рожденият ти ден направо. Специално ли сте го смятали?
Желая на цялото ви семейство много обич и щастие.
Много да ви радват всичките дечица и винаги да се подкрепят и обичат.  
Бързо възстановяване и пиши повече подробности щом имаш възможност .
 
п.с. Нормално е да има малко ревност в началото от кака Лизи, но ти знаеш предполагам това,ще свикне с новата обстановка и после ще е първа помощничка.