Синдром на Даун - 2 тема

Здравейте, мама и тати на Ема!

В началото ужасът наистина е голям. Но постепенно преминава, защото тези дечица са невероятно сладки, а и защото грижите за тях са същите, както и за всяко друго "нормално" бебче. Прекрасно е, че детето няма други проблеми, това му дава много големи шансове за дълъг и осмислен живот. Не приказвам общи приказки, аз съм в същата лодка и дълбоко вярвам, че е така.

Пред вашето дете има големи шансове да успее, ако се развива в домашна среда и ако положите още малко допълнителни усилия. По-детайлни профилактични прегледи, малко повече гимнастика и рехабилитация, занимания с логопед и психолог... Ще видите, че не е чак толкова сложно...

Наслаждавайте се на вашето дете! Чрез него ще откриете страни на света, за които не сте и подозирали и те ще осмислят живота ви.

И накрая няколко думи за т.н. "грешка на природата"...

Третото копие на 21 хромозома може и да е грешка на природата, а може и да не е... Ако природата не правеше "грешки" при копирането на генетичния материал, ние още щяхме да сме амеби  Все някога нашите далечни потомци ще променят броя и съдържанието на хромозомите си и това ще бъде крачка напред в сравнение със сегашната форма на човека... Така, че погледнете от тази страна нещата... Природата не е глупава... Сред всичките генетични дефекти именно тризомия 21 е най-разпространена. Може би там някъде в потайностите на 21 хромозома се крие ключът към далечните потомци на човека... Просто природата все още експериментира...

Мислите, че се шегувам? Ни най-малко...

Мила  naiges , разбира се, че те приемаме, тук може да питаш всичко и да споделяш всичко.
На първо време бих те посъветвала да не се връщаш назад и да не съжаляваш и търсиш вина в себе си или някой друг-това няма да помогне , а може само по-дълго да те държи в отчаяние....Както и ти знаеш нямаш вина за случилото се...и тук докторите напоследък казват, че това е грешка на природата.Никой не е застрахован да  не му се случи, нито възраст, нито раса или социална принадлежност имат значение .
Погледни хубавита страна на нещата, на първо място- Това, че малката Ема няма никакви до сега други проблеми здравословни(дано и за бъдеще е така ) направо е чудесно, знаеш, че нашите деца могат да имат много други проблеми със сърце, очи, слух и т.н.Другото не маловажно нещо- че се намираш в друа страна, вярно, зависи къде си, но във всички по-развити и големи страни, хората са помислили за тези,, грешки "на природата и ги интегрират в обществото без проблеми, има центрове където могат  да посещават и с тях да се занимават специалисти, а до колкото знам в страни като Америка и Канада имат работни места които са  точни за такива хора с проблеми и така им се дава възможност да живеят едно 90%нормален живот......Искренно се надявам да си някъде на такова място.
Знам колко е трудно в началото докато го приемеш, докато приемеш , че това се случва точно на теб и  в твоето семейство, че животът, който си си представял няма да е точно както си си мислил, но пък колкото по-бързо успееш да преодолееш това и заобичаш малкото невинно същество , толкова по-бързо нещата ще тръгнат на добре и ще видиш, че не е толкова страшно, тези деца са също деца като другите-имат нужда от много любова , грижа и   разбиране, чувстват и усещат всичко, дори повече от обикновенното, изключително са слънчеви и обичливи и дават много радост и любов.И бих казала, че не са толкова глупави каквото е всеобщото схващане, а са дори хитри.....
Пиши и питай , не се притеснявай, ние каквото можем ще ти помагаме.Целувки на малката бонбонка.

Мария-наистина има такъв вирус в София в момента, дано бързо се оправи Пресли и пази Хриси да не се разболее.Нашето може и да е вирус, но може и настинка да е....

Friend -много неприятно, че Владко още е така болен и сте минали на АБ, бързо оправяне  и на него желая. Дано бързо премине, като почнете лекарствата.

naiges, здравей, мила!
Първоначалният шок е наистина много разтърсващ. Каквото и да правиш, непрекъснато се питаш: къде сгреших, защо на мене, а сега накъде? И си убедена, че всички земни беди са се стоварили на твоята и на семейството ти глава. Но минават 2-3 месеца, бебето расте, грижите са си грижи, памперси, колики, едно, друго, трето... ти го обичаш все повече и повече, защото то си е твоето бебче, но сърцето ти все повече и повече се свива,  и сълзите са все на очите ти... Докато в един момент то се засмива осъзнато на твоята милувка - и изведнъж все едно гъста мъгла се разпръсква пред тебе. И започваш да виждаш нещата по съвсем различен начин!
Децата със Синдром на Даун имат големия късмет, че външните белези се виждат още след раждането и още съвсем рано за тях могат да се вземат специализирани мерки. А ако твоята Емичка няма никакви здравословни проблеми, това е направо чудесно!
Тя ще се развива по-различно от другите деца, малко трудно ще се научи да сяда, после по-тромаво ще проходи, ще е по-плаха при опознаването на околния свят в сравнение с другите деца на нейната възраст, но каквото и да прави - ще е прелестна и очарователна с такава сила, че ще привлича усмивката на непознатите и обичта на познатите.
Още е рано за тебе да ни повярваш - било с разума си, било със сърцето си, но всъщност ще дойде ден - и ти ще се почувстваш наистина щастлива с детето си!
Разбира се, тези деца искат много и специфични грижи, но те стократно се отплащат!
Обаждай се по-често, разказвай, питай!
Целувки и на двете деца и поздрави на мъжа ти!
Чакаме новини!

,,Още е рано за тебе да ни повярваш - било с разума си, било със сърцето си, но всъщност ще дойде ден - и ти ще се почувстваш наистина щастлива с детето си!'

-А колко са вярни тези думи.....Преди 1г.и 9месеца, едва ли бих мислила, че ще си  промена мнението така и че толкова много ще заобичам малкият палавник, имах чувството точно, че всичко лошо  на мен ми се е струпало и не виждах светлина в тунела, също доста поревах, затворих се и не исках с никой да се виждам известно време, но нещата се промениха в момента в който малкият ми  се заусмихва, почна да ме разпознава и ме назова -мама. Сега съжалявам за този ми период, защото се отрази на цялото ми семейство , а и на баткото също....но не мога да върна времето назад.

Скъпи приятели, искам да ви съобщя, че на нашето семейство се случи най-голямото нещастие.
Нашата дъщеричка Стефани си отиде завинаги от нас. Извинете ме, че не мога да пиша повече, защото мъката ми е голяма. Ще ви пусна и няколко снимки на моята скъпа принцеска.
http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=124247&c … d=20&eid=1094
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=147468

Ванина, ужасно ми е мъчно и съм с теб и семейството ти в нещастието, плача за Стефани, прегръщам те. Бъди силна и не се предавай. Приеми искрените ми съболезнования. Искам да знаеш, че можеш да разчиташ на помощта и подкрепата ми когато и за каквото потрябва.

Съжалявам много за загубата ти............. пред моята болка твоята е неизмерима. Днес сълзите ми са и за теб............................

Господи,Ванина толкова много съжалявам.Просто нямам думи.
Моите най-искрени съболезнования.

много съжалявам...

Всичко е толкова нелепо!Моите съболезнования

Не мога да повярвам, направо толкова нелепо....не мога да го проумея...
Ванина, мойте искренни съболезнования, не знам какво да  кажа в този момент.Потресана съм.
Нека почива в Мир Стефани.

Ванина, моите съболезнования ...
Много нелепо... 

Ванина... Приеми и нашите съболезнования. И протегната ръка в случай на нужда.
Нямам повече думи...

И моите съболезнования на семейството.......

  Ванина, много, много съжалявам... Приеми нашите съболезнования. Плача и скърбя с теб. Нека Стефани почива в мир.