Синдром на Даун - 2 тема

Френд, запасили сме се с брашно, но ще отлежи още малко докато не си тръгне съвсем сам да върви, а не така по няколко стъпки.Помня още, ти като се похвали на Владко за първите стъпки в къщи, после мина известно време докато проходи както си трябва.
Чакаме снимките-не забравяй.
Green dream - лека и успеепшна сесия ти желая да минеш всички изпити с отличен.
Кога ще ходите на море с Маги?Страшно се радвам, че така подтръгнаха към добро нещата при вас и баба свикна с внучката, а тя се представя толкова добре и все повече напредва........
Весел и усмихнат ден на всички)))

п.с. Сега видях новината, че Владко е ученик-Бравооооо!!!!
Добре, че сте успели в крайна сметка да си извоювате това, което ви се полага.Много се радвам.С нетърпение ще чакам да разказваш как е минал първият уч. ден на Владко.
Успех му желая. 

Тая хитрушана Маги, пак е чудесна отвсякъде!
Френд, тия в яслите навсякъде са такива, човек има чувството, че всички деца им тежат. Не си го слагай на сърце, на мен ми изглежда, че просто нагласата им е такава, ако могат, да те откажат. Важното е, че тръгвате! Сигурно ще свикнете, виж Гери, не се беше отделяла от майка си и колко бързо започна да се адаптира.

Търсех нещо и случайно попаднах на една страничка.
Може би сте попадали на нея, а може и да не сте:
http://downsyndrome.narod.ru/otverzh.html

Невада  след малко ще прегледам сайта, но много интересно започва, добре че съм внимавала в часовете по руски 
Френд, утре ще стискам яко палци за Владко, но някак нямам съмнение, че всичко ще бъде наред и  ще умрат от срам кухите директорки и учителки, че са ви правили спънки и въртели 
Дежо, много благодаря за подкрепата, наистина ми е нужна. Цял ден не ми излиза от ума клипчето с Анджи и усмивката му, пожелавам стъпките да стават все по-сигурни и бързо да замесите погачата, че да знаем какъв професионален път го чака 
Ух, къде се загубиха другите майки и дечица, липсват ми .... дано скоро да се появят с добри вести и постижения   
 

Ух, "откраднах" няколко минути и искам да ви покажа. След прощалната вечер с Мом … 95;ил (уточнявам - аз съм зад фотоапарата, а не на камъка) , на Владко не му остана с кого да си играе та ползваме помагала.
Ееех, моля ви не ми се сърдете, че пускам така по 1-2 снимки. Щом успея ще кача още. Заслужава си да се видят.

Привет на всички малки и големи!
Днес ще съм много кратка защото след две седмици отпуск в офиса съм зарината със задачки, но обещавам скоро да публикувам филмчета и снимки от морето и срещите на младежите Владко и Момчил.Надявам се да проявите търпение, все пак Friend ви е пращал някои кадри и ви е държал в течение
Днес искам да обявя, че в неделя, 17.06.07 от 17.00ч. ще празнуваме рождения ден на Момчил в Детски парти клуб Моето гардже и всички желаещи са добре дошли!. Повече информация за клуба можете да намерите на адрес www.moetogardze.com, намира се в кв.Лозенец, в близост до хотел Кемпински-Зографски, на сайта има карта. Надявам се да стане веселба за децата!
Е, това е за сега от мен.

Irikar, дано снимките са ти харесали. И аз ще пускам още снимки, но клипчетата са от теб. В неделя няма как да дойдем, но пък ние в приятелството с Момчил сме вече "няколко дължини пред вас". Само ще го поздравим в петък.
А за първия ни ден в яслата преписвам това, което писах в другата тема.
"Ето че и нашия първи ден мина. Преди да влезе, Владко не беше много въодушевен, защото отвътре се чуваше голям рев (оказа се на друго детенце-новобранец). Но после утихна и всичко беше наред. Светланка остана да обикаля наблизо, ако се наложи да го вземе, но нищо такова не е станало. След около 2 часа вече влязла да си го вземе за да минат през детската кухня навреме. Тогава се учудили "ама защо не дойдохте след един час да го вземете?"  въпреки че сто пъти повторихме, че тя ще чака извън оградата. "Като остава повече от час ще си помисли, че сте го оставили". Абе луда работа. Въпреки че в Карин Дом стои без мама и по 3 часа без проблем се договорили няколко дни да стои по 1 час, после по повече. Да не разваляме традициите в яслата  Та така. Рапортувам - първи ден без проблеми. След двата часа Владко продължавал да си играе на двора с децата, а като видял мама отишъл при нея, целунал я и толкоз.
За разлика от Аиди4ка нас ни увериха, че няма нужда да се срещаме с персонала поотделно и да обясняваме на всеки. Те били професионалисти. Вече са имали едно дете със СД. Нямало нужда и на родителите да обясняваме. Аз не съм съгласен че не трябва, но ще стигнем и до там.
Това е за сега. Благодаря за стискането на палци. Помогна явно. Отпуснете ги вече "

Френд- браво на Владко, все така да продължава. Но и тренировката в Карин дом,  явно си дава думата.
Ирикар -Добре сте се завърнали.От снимките си личи, че добре са се забавлявали малчуганите, а и вие покрай тях.Как мина самото посещение в Карин дом? Сигурно след такова дълго  отсъствие много промени вече има....
Ще се радвам да се видим, тъкмо си мислех понеже се оправи времето, а и се върнахте и вие, да си направим срещичка, а то дошъл на Момчи Р.Д. Ще гледаме да дойдем непременно. Благодаря за поканата!

Здравейте,
Дежа Ву, поздравления за успехите на Ангел! Първите стъпки са наистина един от най-вълнуващите моменти! А изправянето от пода без опора си е истинско постижение! Браво на малкия юнак! Гери впрочем още не се изправя директно от пода, все долазва до стена, стол или нещо друго.
Френд, много се радвам за успешния първи ден в яслите, браво на Владко! Както сте тръгнали, сигурно ще ни изпреварите с оставането за следобения сън, ние го планираме чак за август – септември.
Грийн Дрийм, с голямо удоволствие чета за напредъка на Маги в научаването на нови думи и умения, според мен ти и домашната среда сте големия й стимул сега.  
Тази седмица си останахме в къщи, защото пипнахме някакъв вирус, първо аз, а от събота и Гери. Не е нещо кой знае колко сериозно, но гърлото й е задръстено и покашля. Оправяме се без антибиотик, но утре ще я заведа на още един преглед, да не се разпространи инфекцията в дробовете. Покрай тръгването на градина малко позагубих душевно равновесие, но сега се върнахме към привичния ритъм и се чувствам по-спокойна. Гери напоследък нищо не иска да прави от нещата, които я карам – нито пъзели, нито низанки, нищо. Само книжки и картинки не отказва, но и тук си има предпочитания. В момента обаче са й най-интересни куклите и плюшените играчки, разнася ги, целува ги, храни ги, люлее ги в люлката, носи ги пред огледалото, „говори” им. Може би е свързано с тръгването на градина, не знам.
Ирикар, благодаря за поканата, надявам се до неделя да сме оздравели напълно и да можем да дойдем с Гери.
Поздрави на всички родители, много целувки на децата.

Аз забравих да ви питам за един наш проблем.От известно време Ангел страшно много се чеше-сърби го кожата на цялото тяло, направо до такава степен, че като го съблека се съдира до кръв, направо не знам как ще ходим по къс ръкав или панталон, а за морето не ми се мисли как ще го съблеча.Имате ли представа на какъв лекар да го заведа точно- алерголог или кожен лекар?Има малки пъпчици тук-там по крачетата, не са червени, а с цвета на кожата, но тях ги има още като го изписха и аз си мисля, че те са в резултат на безбройното боцкане в крачета( имаше много тръбички навсякъде по тялото набодени, особенно по краката и ръцете...и от непрестанното взимане на кръв първите месеци....)Някой срещал ли е подобен проблем от вас?

Поздравления за всички дечица! На Ангел за изправянето, на Гери и Владко - за справянето с детската градина!

Аз нещо съм много заета напоследък, затова не се обаждам, но често-често ви чета... При нас голямата кака сега е наказана в леглото (то е с решетки). Преди 1 час надъвка една от частите на ОНЯ пъзел, аз много се "ядосах" и я наказах арестувана в леглото. Не гъкна (иначе би надала рев да я чуят в Пловдив примерно)... Сега стои в леглото кротко-кротко, само си поиска една от куклите и в момента я съблича... Мда...

Пишете как възпитавате вие вашите деца...
P.S. Милена, какво ново при вас?

    Здравейте! При нас всичко е наред. Ние свикнахме с бебето и то с нас. Лизито първите ден-два изглеждаше много притеснена. Когато бебето плачеше Лизка също започваше да мрънка и искаше да се гушкаме. Ако го доближахме до нея тя се пазеше и тръгваше нанякъде. С мъжа ми разпределяхме бебетата и аз гушках едното, той другото, Тамара също питаше често-често обичаме ли я. Голяма е, вече веднъж е ставала кака, но пак имаше малки притеснения дали бебето няма да я измести (когато Лизито беше бебе ме беше питала: "Аз знам, че трябва да обичаш еднакво и двете си деца, но все пак кое обичаш повече?"). После на Лизито Ерик и стана симпатичен. Опитваше се да го вземе на ръчички, подпъхваше ръчичиките си под него и после го хващаше за памперса и си го придърпваше (под наш надзор) - приличаше на мечка, която се грижи за малкото си мече, нежна, но не особено сръчна. Давахме и понякога да го подържи и тя го гледаше с такава нежност и възхищение, доближаваше устничките си съвсем леко до него, полюшваше го.


Само да чуеше, че плаче първа тичаше при него и се състезавахме с нея кой ще стигне пръв, защотоако не можеше да стигне с ръчичка да го погали "о-о-о", можеше и да го замери с нещо. Тя нямаше представа как се успокояват бебета. Когато му сменях памперса, тя се настаняваше до мен и можеше и да го погали по главата с краче с мръсно чорапче. Когато го кърмих, а той сучеше по 20-30 мин., тя по някое време се нервираше, мрънкаше, искаше да я взема на ръчичики (тренира тъжни, ревливи муци и протегнати ръцепред огледалото).Сега вече горе долу и е ясно какво може да се прави с бебетата и какво не. Много е внимателна. Бебето някак я накара да порасне. Докато се гледаха с баба, Лиза беше спряла да се храни самостоятелно, да ми носи кукото когато и се чиша, сега отново започна да се храни съвсем сама, дори се ядосва когато аз взимам лъжицата или вилицата. Втора седмица нощния и обедния и памперс са сухи когато се събужда, през деня в гащите се е начишвала 2-3 пъти, но още не всеки път ми казва кога и се ходи, трябва да и напомням. Надявам се и това умение да се върне. Аз и казвам колко е голяма и колко много неща може да прави в сравнение с Ерик, това като че ли я кара да се старае повече.
  Бяхме купили двуетажно легло, няколко месеца преди да се роди бебето и все се опитвахме да накараме Лизка да се пренесе в стаята при кака си, но тя не беше съгласна. Когато се опитвахме да я приспим там, тя започваше да нервничи, скърцаше със зъби, кряскаше. Вече обмисляхме варианта за две кошари в нашата стая, но някъде 3 седмици преди да се роди Ерик, Лиза сама поиска да спи на голямото легло. Цяла нощ ходих да я проверявам как е и сутринта като влезнах при нея я заварих да разглежда книжки на пода. Като ме видя веднага се хвърли върху леглото си и започна да ми обяснява с жестове, че е вече голяма и е спала на леглото сама - изглеждаше много доволна от себе си.

Сега идва понякога през ноща в нашата стая и се намърдва при нас, иначе всяка сутрин чуваме шляпане на боси лапички, вратата ни се отваря и пристига Лиза с някаква играчка, вчера беше дошла с две плюшени кучета, едното го беше оставила на пода, сигурно за да отвори вратата, но после пак го гушна.

  Друго ново при Лиза - оказа се, че много добре шофира. Тя има един джип на който сяда и пътува с него като се отблъсква с крачета. Ползва го основно да го дърпа с въже и вози куклите си върху него, но наскоро се беше качила и си го караше много добре, въртеше кормилото, ако не можеше да мине се връщаше на заден и правеше правилните маневри за да мине там където е решила. С баща и бяхме изумени като я видяхме. А разправят, че даунчетата не могат да се самоубучават. Лиза на много неща сама се е научила.
   Тамара тези дни взима Лиза със себе си навън. Първия път аз разхождах Лиза и Ерик и Лиза като видя кака си се лепна за нея и аз я оставих с уговорката ако Лиза пречи да ми звънат от долу и аз ще си я прибера (ние с Ерик се качвахме, че той трябваше да хапва). На каките обаче много им харесало да си играят с Лиза и стоя с тях час и половина и после аз слезнах да си я прибера. Искаха Тамара да слиза с сестра си и на следващия ден. Много добре се разбира детето с другите деца, тича с тях, весели се, единия ден излезна в 5 и баща и я прибра в осем и нещо. Тамара ми разказа вчера, като се прибраха на обяд, че едно момченце (бъдещ първокласник) и казало тя ако иска да се качва, но Лиза не можело ли да остане още малко.

Това е засега, че и Лиза и Ерик се събудиха.

Ех, каква съм пророчица ) Пожелах само хубави новини тази седмица и като изключим вирусчето на Гери и Хела, вярвам, че вече са му видели сметката, останалото е само радост и празнициииии: Рождения ден на Момчи, Първа среща на Владко с детската градина, Лизка в ролята на кака, даже снимки на малкия принц Ерик и голямата принцеса Тамара, напълнихте ми сърцето )   
Сега и аз да с похваля, от вчера има административна заповед, че мога да си взема Маги, утре отивам да взема документа от социалните 
Днес след втория успешно взет изпит /благодаря ви още веднъж за подкрепата/, отидох да почерпя в градината и да видя Маги, тя сама се определи, че е "глезличка" и се наричаше така, много се смях ) Цялата е нахапана от комари, но нали е сладка и те не могат да й устоят. В петък ще я взема и в събота ще я върна, защото в неделя рано сутринта заминават за море, но живот и здраве от 26.06. си я вземам у дома ))))))) Още не мога да повярвам, толкова съм щастлива, че така бързо се случиха нещата!
Мария, наказаната Хриси взе ли си бележка? Да не си го оставила без обяд детето, че е налетяло на пъзела?  Много хубава снимка по Дж.К.Джером 

Още малко снимки:


Имаше и такъв период - Лиза вървеше и мляскаше, като че суче биберон и искаше да я слагам в бебешката количка, но вече и харесва да се чувства голяма.
   Днес Елиза прояви съобразителност. На масата имаше стъклена кана със сок. Лиза я надигна, но и тежеше. Отиде и си взе от шкафа сламка, пъхна я в каната и така пи. Ноу-хау. А тези дни се опитваше да си сипе минерална вода от затворената 10 л. туба (вече 2 чаши е строшила така). Храних Ерик и помолих Тамито да сипе вода на сестра си. Тамара и наля вода от чешмата, при което Лиза се възмути и дойде при мен държейки чашата си и влачейки наполовина пълната туба. Не знам какво против има чешмяната вода, предпочита минерална.
 

Милена-толкова се радвам като чета за Лизето, голяма е хитруша , а и съобразителна  при това.Много са сладки двете каки и малкият Принц. А кака Лизи с тия дълги опашки е още по-голяма чаровница.
 Green dream - браво, много бързо стана всичко.Весело изкарване на морето(всъщност ти нали си в сесия, Маги с теб ли заминава?)Да съберете много слънчеви лъчи и заради нас.
Много целувки на дечицата.