Трябва ли децата да знаят доходите ни?

  • 5 292
  • 179
# 150

Да, ама това не е баш същото. Едно е детето да е наясно, че семейството може да си позволи (или не може) скъпи почивки в чужбина, хубава кола, просторно жилище, маркови дрехи и други неща.

Според теб ако семейството чисто числово, може да си ги позволи тези неща, но умишлено не ги прави? Трябва ли да се каже на детето - "Не се притеснявай, парите са налични. Всичко е осигурено за съществуването ни, дори да не работим - дом, топлина, светлина, вода храна в бъдещето. Но пък ние не пътуваме, не притежаваме тези неща, поради други разбирания".
Виж целия пост
# 151
На мен ми се струва съвсем разумно след една възраст децата да познават финансовите възможности на семейството си.

Да, ама това не е баш същото. Едно е детето да е наясно, че семейството може да си позволи (или не може) скъпи почивки в чужбина, хубава кола, просторно жилище, маркови дрехи и други неща. Това се вижда и се усеща, децата не са прости, а наблюдава, сравняват и анализират. Но това познаване е принципно и не е нужно да се влиза в детайли, а именно с колко нули ни е банковата сметка, колко евро е годишният доход и къде е инвестирано семейното имане.
Точно.
Доколкото разбирам заглавието, въпросът се отнася за точни цифри. За мен отговорът е "не". Ако става въпрос за по-обща представа, тогава да, трябва да са наясно.
Виж целия пост
# 152

Да, ама това не е баш същото. Едно е детето да е наясно, че семейството може да си позволи (или не може) скъпи почивки в чужбина, хубава кола, просторно жилище, маркови дрехи и други неща.

Според теб ако семейството чисто числово, може да си ги позволи тези неща, но умишлено не ги прави? Трябва ли да се каже на детето - "Не се притеснявай, парите са налични. Всичко е осигурено за съществуването ни, дори да не работим - дом, топлина, светлина, вода храна в бъдещето. Но пък ние не пътуваме, не притежаваме тези неща, поради други разбирания".

Зависи, този въпрос е прекалено отнесен в сферата на вероятностите. За мен е напълно нормално да можеш да си позволиш мерцедес ЕС класа и почивки само по Малдивите, но да не го правиш и да си поддържаш някакъв нормален за твоите виждания стандарт.  Това е особено типично за моето поколение, което помни мизерията, помни как родителите ни изведнъж от задоволени хора станаха бедняци...  Но пък не става дума да живеем като отшелници, че да се налага да се обясняват такива неща. Лично за мен твоят въпрос е толкова абстрактен, че не виждам как да ти отговоря конкретно.


Е, хайде сега - това е ясно ЧС
Живее в хубаво жилище, носи хубави дрехи, цялото семейство го води по няколко пъти в чужбина, то децата да не са някакви идиоти, дето не виждат и не чуват ...

Не в това е работата. А да го научиш, какво са парите, как се изкарват, задържат,използват и придобиват.
Защото много такива деца не знаят нищо за парите и после много бързо и лесно разпиляват събираното от деди и прадеди и остават голи като в първият ден на своят живот.

И какво общо имат това (да го научиш какво са парите, как се изкарват, задържат,използват и придобиват) с наличността в банковата ми сметка и доходите ми?  Според мен даже колкото по-малко знае и по-малко разчита на мама и татко, толкова по-добре ще научи споменатите неща.
Виж целия пост
# 153
Значи за един тийн има значение, с какво разполага семейството да знае, дори в общи граници.
За едно по-малко дете трудно ще разбере, защото за него цифрите са още абстракция даже в домашното по математика.
Но децата - според мен - трябва да се учат от малки, какво са пари, какво е труд, как се изкарват, задържат и трупат въпросните. Мен са ме учили от малка и за мен е било много полезно, считам че ще е такова и за детето ми.

Децата постоянно говорят и обсъждат парите, не си мислете, че не го правят, за това и тук трябва да бъде изградено правилното отношение.

Всяко семейство обаче възпитава децата си с личен пример, каквото и да говори.
Ако семейството е пестеливо - децата стават същите.
Ако семейството обича да харчи - децата същите и т.н.
Виж целия пост
# 154
Баща ми като дете (те са четирима братя) майка им редовно е готвела постна храна,въпреки че са имали пари за месо. Само супи и чорби с по два три картофа и моркови "гонещи" се в рядка оцветена водица. Чувствал се е гадно. Та може би това се има предвид в по-горните постове.
Детето (се) пита защо като можем да си купим Мерцедес ЕС класа,не го правим. Баща му е длъжен да му обясни примерно:"Виж сега,аз съм домошар и не ме кефят колите. Стига ми тая смешна Тойота "Приус". Ти като пораснеш,си купи каквато щеш кола. Но сега ще караме с "Приус"-а."
Виж целия пост
# 155
Ако семейството е пестеливо - децата стават същите.
Ако семейството обича да харчи - децата същите и т.н.

Няма само пестеливи и само харчещи хора и семейства.
Винаги има приоритети - пестелив си за едно, харчиш за друго. Зависи от самия начин на живот и ценностна система на човека или семейството. Един пести от техника, но харчи за екскурзии, друг обратното.
Не може да се обобщава така. А и много от "харчовете" изобщо не се виждат от странични хора.
Виж целия пост
# 156
Парите в сметките са наши с баща им и знанието за тях или как ги харчим с био не може да научи един тийн, освен да чака да се възползва евентуално от тях.
Един тийн се учи с работа и с управление на собствените му средства, а не с това колко нули имат родителите му.
Отношението към парите пък няма общо с дохода, защото някои живеят на кредит и купуват, каквото зърнат. Други могат да си позволят спокойствието да имат всичко необходимо, без да е нужно да се надцакват с никого. Децата трябва да се научат на труд и този труд да им носи удобство и свобода. Останалото вече зависи от личните нужди, но не тези, с които се избиват комплекси.
Виж целия пост
# 157
На мен ми се струва съвсем разумно след една възраст децата да познават финансовите възможности на семейството си.

Да, ама това не е баш същото. Едно е детето да е наясно, че семейството може да си позволи (или не може) скъпи почивки в чужбина, хубава кола, просторно жилище, маркови дрехи и други неща. Това се вижда и се усеща, децата не са прости, а наблюдава, сравняват и анализират. Но това познаване е принципно и не е нужно да се влиза в детайли, а именно с колко нули ни е банковата сметка, колко евро е годишният доход и къде е инвестирано семейното имане.
С кое "не е баш същото" моето "да познават финансовите възможности"? За нужда от навлизане в детайли и нули в банковата сметка не съм споменавала. За мен има нюанс, огромен, между познаване и знаене в детайли.
Виж целия пост
# 158
Че тогава какво имаш предвид?
Нали са част от семейството до един момент и не са слепи, та виждат дали семейството пътува, храни се добре, позволява си почивки, ремонти, нови дрехи и обувки и т.н.
След като не става дума за конкретни цифри, ако в семейството има комуникация детето чува как вървят битовите сметки, дали чакат до заплата или теглят кредит.
Нима трябва да се чака до някаква възраст, за да се отнасяме към децата като към нормални хора, а не да растат в саксия?
В темата обаче става дума за конкретни цифри.
Виж целия пост
# 159
На мен ми се струва съвсем разумно след една възраст децата да познават финансовите възможности на семейството си.

Да, ама това не е баш същото. Едно е детето да е наясно, че семейството може да си позволи (или не може) скъпи почивки в чужбина, хубава кола, просторно жилище, маркови дрехи и други неща. Това се вижда и се усеща, децата не са прости, а наблюдава, сравняват и анализират. Но това познаване е принципно и не е нужно да се влиза в детайли, а именно с колко нули ни е банковата сметка, колко евро е годишният доход и къде е инвестирано семейното имане.
С кое "не е баш същото" моето "да познават финансовите възможности"? За нужда от навлизане в детайли и нули в банковата сметка не съм споменавала. За мен има нюанс, огромен, между познаване и знаене в детайли.

Е, като има нюанс да беше наблегнала на него, защото масово "другата партия" тук настоява децата да знаят именно детайлите. Как да те разгранича от тях?
Виж целия пост
# 160
На мен ми се струва съвсем разумно след една възраст децата да познават финансовите възможности на семейството си.

Да, ама това не е баш същото. Едно е детето да е наясно, че семейството може да си позволи (или не може) скъпи почивки в чужбина, хубава кола, просторно жилище, маркови дрехи и други неща. Това се вижда и се усеща, децата не са прости, а наблюдава, сравняват и анализират. Но това познаване е принципно и не е нужно да се влиза в детайли, а именно с колко нули ни е банковата сметка, колко евро е годишният доход и къде е инвестирано семейното имане.
С кое "не е баш същото" моето "да познават финансовите възможности"? За нужда от навлизане в детайли и нули в банковата сметка не съм споменавала. За мен има нюанс, огромен, между познаване и знаене в детайли.

Е, като има нюанс да беше наблегнала на него, защото масово "другата партия" тук настоява децата да знаят именно детайлите. Как да те разгранича от тях?
Е, себе си как успя да разграничиш с "но това познаване е принципно", а не допускаш, че и други правим разлика?
Виж целия пост
# 161
Не ми се влиза в този спор. Прекалено дълъг се очертава.
Виж целия пост
# 162
Като дете знаех, че имаме пари за базовите неща и от време на време за някакви дребни неща. Но като цяло изразът "няма пари" беше ежедневие. Виждах какво имат другите, а ние не. И не беше до принципи, а до това "няма пари".
Никаква представа нямах за цифри, и да са ми казали не съм запомнила. Само знаех, че няма.
За детето не мисля, че има някакво значение   самата сума, а какво се прави с нея. Как влияе това върху живота му.
Виж целия пост
# 163
Всеки си живее, в неговия си балон.
Разясняването  на приоритетите / които, дори не са константа/ , не би донесло някакви позитиви.
Наясно или не, какво можем да си позволим, единствената и последна дума е на родителите, децата могат да задават въпроси, имат право на някакви разяснения/ особено след определена възраст/, но не учатват на равни нога във взимането на решения.
Не съм съгласна, че за детето няма значение сумата- децата правят много добре разлика между 100,1000. 10 000 ..., и не е все едно за каква сума става въпрос.
Всичко свързано с финанси, показва много ясно какви са устоите на семейството и членовете му.
За мен, нови придобивки от определен характер са напълно излишни, примерно, и никога няма да извадя пари за тях, докато за друг- може да са символ ... на статус, просперитет, други маловажни за мен неща...
Виж целия пост
# 164
Родителите не са длъжни да купуват всичко, което могат, разбира се. И евтини неща могат да откажат, ако смятат за глупост.
Но тогава обяснението към детето ще е защо няма да купя това, а не че не мога.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия