Трябва ли децата да знаят доходите ни?

Да лъжеш е много различно от това да скриеш нещо. А и каква им е ползата на близките? Освен че ще имат повод за обсъждане и одумване? С какво им помага или пречи чуждата заплата?

Твърдо не. Не е тяхна работа какви приходи имаме с баща им.
Аз съм очертала за какво сме ОК да даваме пари и за какво не. Обяснявала съм и с колко пари трябва да разполагаш, за да си позволиш да живееш самостоятелно в София- това за малката, защото брат й отдавна живее самостоятелно далеч от нас.

Мен пък не са не възпитавали специално за парите и пак нямам проблем с финансовата култура. И до човек си е.

Без значение, че излиза това от темата, но все пак - защо ти е на теб да знаеш заплатите на роднините?
Аз отворих темата за децата, но само да вмъкна нещо около мен, което не одобрявам лично аз - майка ми знае за всяка промяна в заплатата на брат ми (над 40 годишен). И то до голяма степен благодарение на това, че той го споделя като нещо, което тя трябва да знае.
Докато бяхме тинейджъри аз споделях повече с майка ми за младежките си копнежи и сърбежи, и доста често тя използваше това за ритане в кокалчетата, когато имахме спор далеч по друга тема. Тогава завиждах на брат ми, че почти нищо не казваше в къщи за това с кого излиза, къде ходи, какво прави. Сега обаче всичко на пангара от негова страна. Разбирам да живееха заедно, но не, той си е в неговата къща със неговата си жена и деца.

Бъркаш причина и следствие. Първо хората определят помежду си цените на труда,стоките и услугите,а след това държавата напечатва толкова пари,колкото са им нужни да ги купят или продадат.

Като беше на 12-13 години сина ми тъкмо сменяхме работа и двамата с мъжа ми тогава и купихме къща и две нови коли в рамките на година и половина, така че доста сме коментирали приходи и разходи включително в негово присъствие. Не си спомням специално да сме му казвали колко взимаме, но не сме и крили от него. Той обаче винаги е бил много разумен и сме му имали пълно доверие.

Сега е голям, учи и работи, в един град сме, живеем заедно. Знам колко взима той, долу-горе колко харчи и колко има в банката. Той също знае колко взимам, колко имам в сметки, къде са документите, парите и златото вкъщи, колко ми е застраховката живот. Отвреме-навеме му припомням някои неща, да не забрави. Мисля че е важно да знае за да може да реагира адекватно във форсмажорен момент, ако се наложи.

На роднини по принцип не споделям какви са ми доходите, считам го за излишно. Единствено баща ми ме е питал колко взимам, но ние живеем в различни държави и той искаше да преизчисли от нашата валута в неговата. И през ум не би ми минало да питам брат ми, сестра ми и други роднини колко пари взимат. Намирам го за проява на невъзпитание.

За мен е странно криенето/премълчава ето на доходите. Може би защото моят доход, единствено от заплата току го изпляскат по телевизия или електронни медии, опосредено, разбира се, ами цяла България ми знае заплатата(приблизително) аз от детето да крия. Но това е мой, частен случай.
Друго-в гимназията има деца, които вземат социални стипендии, дори повече ученици, отколкото за отличен успех. Те няма как да не знаят числата, защото подават документи.

Имам поглед върху това, каква огромна част от хората укриват данъци, дори само тези, за които се успява доказване никак не са малко. В тези семейства очевидно има причина за премълчава е, но едва ли би имало връзка с възпитанието във финансова култура.

Не зная защо се мисли, че при хора с високи доходи (с цялата условност на понятието) децата са непременно разглезени и искат всичко. Не е точно така и освен възпитание, си мисля, че всеки си има свое вътрешно усещане за парите, донякъде може би е вродено дали си разумен, стиснат или с широки пръсти. Но не виждам особена, връзка с криене или споделяне на информация за доходи на родители.

Запознаването със семейните финанси става постепенно и зависи от годините и разума на децата. Така е било и при мен, така е и при децата ми.

Има разлика между кривне и информиране на цялата рода.
Не разбирам защо трябва да знам колко и с какви пари разполагат възрастните ми деца, сестра ми, братовчедките ми, племенниците ми. За мен те са близки хора. Няколко приятелки също. С какво това ще повлияе на мен или на тях?
Та това си е личен въпрос и само те и партньорите им следва да имат подобна информация и да вземат решения за разходването.
Нито съм питала близките си, нито те мен. Ако ме попитат, ще реша, че им куца възпитанието.
Не се коментират, дори и с близки, въпроси за доходите, интимните отношения, наличието или не на деца, покупката или не на имоти и подобни. Това са въпроси, които следва да остават в двойката и чак пък някой да се сърди!
Родителите ми са били с общи пари и винаги са стояли на едно място у дома. Нито аз, нито сестра ми сме им ги брояло или държали сметка, извън това, което са ни делигирали право да ползваме, когато сме живеели с тях.
И ние сме с общи сметки, с общи карти. Даже и децата ни до определена възраст имат карти към сметките ни, но не виждам защо да имат достъп до електронното но банкиране и да знаят всяка една постъпила или изхарчена стотинка.
Знаят идеално какво сметки плащаме, как пазаруваме и т.н.,, но не виждам с какво би им била полезна цялата информация всеки месец колко постъпва, колко отделяме, колко инвестираме, колко даваме "за душата" и т.н. Камо ли да разказвам на цялата рода, че да са спокойни клюкарките.

С моите родители обсъждах всяко увеличение. То ако не може да се споделиш нещо хубаво с най-близките си, какво ти остава? По същия начин първият път като инвестирахме обсъдихме бюджета с тях. Така че знаеха и колко печели ММ. Сестра ми също знам колко взима и на колко я осигуряват. И двете знаем пенсията на мама. Не намирам, че парите са нещо мръсно и тайно, което трябва да бъде крито. Може би и затова лесно съм говорила за бюджет с половинките ми. Случвало ми се е да чета тук всякакви случаи в двойки, които не са ок, но момичетата имат скруполи да ги оправят.
Да видиш как хората боравят с парите е полезно. Както чираците са гледали майстора. Някои неща съм взела от моите родители, за други не съм съгласна и постъпвам по друг начин. Но определено ми помогна да събера кураж, когато ми се откри възможност да инвестирам.

Дъщеря ни е на седмичен бюджет от първи клас. Справя се много добре. Винаги се побира в парите си за седмицата,  даже спестява и си купува разни неща. Сама си направи 2 касички. 1 за харчене и 1 за спестяване. Разпределя си и в двете, като отделя повече суми в тази за спестяване.
Точни цифри на заплатите ни не знае, но ориентировъчно и е ясно горе долу с какво разполагаме и какво може да си позволим.
Моите родители също имат представа къде се намираме според това, което си позволяваме. Ако стане въпрос, не крия от тях, но никога не е било важна тема за обсъждане.
Приятели и познати не считам за редно да имат тази информация.
Свекърва ми си мисли, че сме бедни, защото не качваме снимки във фейсбук от почивките ни. Не считам за редно да обяснявам,  че едното няма връзка с другото.
На работа си знаем заплатите, защото са свързани с постиженията. Всеки работи толкова, колкото си е преценил и това и му се заплаща.  Няма тайни, нама интерес към чуждата паничка, няма и завист.

Не става дума да е тайна, но сме възрастни и самостоятелни хора, които е смешно да се отчитат на родителите си.
Едно е да коментираш с тях, друго е да им разказваш за всяка стотинка.
Ако получавате твърда сума всеки месец, може би увеличение на 1-2 години влиза неусетно в разговорите, но не си представям за всеки клиент, за всеки хонорар или сделка да звъня на нашите и да ги занимавам. Или сестра ми да ми отчита колко са продали този месец и колко са платили на доставчици и т.н.
Аз съм на 52 и ме живея с нашите вече 34 г. Сестра ми е на 60 и не живеем заедно от 40 г. Не си представям за всяка акция, златна монета или нещо друго да седна да я занимавам.
Ако ме пита, ще споделя. Близки сме много. Но не съм ѝ счетоводител, нито тя на мен.
Виж, на етърва ми и девер ми знам прихода от кантората,защото аз им правя отчетите, но извън това защо ми е да знам? Каква полза имам? Просто не разбирам. Честно.

В семейството ми, докато растях, само баща ми работеше. Имаше хубава работа (с касови апарати и много клиенти) и на майка ми не й се е налагало да работи. Винаги сме ходили по почивки, на заведения, кино... не сме лишавани.
Никога не съм знаела ТОЧНО колко изкарва баща ми (имало е седмици се прибира със 100лв, имало и с по 2к), знаех обаче повечето разходи, защото се обсъждаха.

Аз винаги съм пестила от джобните си и на 14г имах над 300лв, при все че ни даваха стотинки. Брат ми профукваше всичко.

Не мисля, че на децата би им навредило, но няма да донесе особена полза да знаят дали взимате 680Е, 900Е, 1200Е или 3000Е... може би ако знаят точната цифра и тя е голяма - това ще им вдъхва спокойствие, че може да искат по-скъпи подаръци за поводи или повече джобни или по-често да искат някакви глезотии. Важно е да коментирате и разходите, защото дори 3кЕ на месец да изкарвате, ако 2.5кЕ отиват за наем, кредити, гориво, храна и т.н. - то реално заблудата между "нашите изкарват милиони" и "разполагаме с определен бюджет, в който да се вместим за месеца" ще е огромна.

Нещо, което ни бяха научили още като малки деца - с брат ми никога не сме "искали" неща в магазина. Винаги сме питали "имаме ли парички/възможност за еди-си-какво" и нашите са преценявали дали финансово могат да си позволят, дали ще е оправдание за това, че много глезотии са ни взимали и тази ще я откажат и т.н. Внася чувства на съобразителност и отговорност - така че или да си вземем с джобните, ако има останали, или да предложим да помогнем с джобните ни за покриване на нужди (никога не е имало, но изгражда друг тип мислене в тази посока).

Не знам как от децата се стигна до цялата рода
Децата, докато са непълнолетни и живеят с родителите, са част от семейството и са пряко засегнати от това, което се случва в него. В момента, в който се отделят, вече не са, и трябва да се грижат за финансите на своето семейство. Здравословното отделяне е цялостно - ментално, емоционално, финансово. И оттам нататък всеки си гледа своето канче. Едното ни дете от известно време е финансово независимо, случвало се е да попитам "Справяш ли се с парите, имаш ли нужда от помощ?" - нищо повече, никакви подробности, никакви детайли. С родителите действаме по същия начин.
Всички други хора - сестри, братя, братовчеди и учинайки - определено не са в кръга за информиране на финансовата политика на семейството

А изказването "нали виждам кой колко харчи" е абсолютно смехотворно, защото няма нищо общо с приходите и активите. Има хора, които поддържат фалшив стандарт, който не значи нищо. Има хора, които обикалят света бюджетно, но отстрани изглежда като "Уау, тези непрекъснато пътуват и харчат луди пари!". Има хора, които поддържат нисък профил на ежедневна база, но имат скъпи хобита, в които влагат огромни средства. Изобщо - колкото хора, толкова приоретити и финансови решения. Ровенето и коментирането на чуждите финанси (особено когато нямат нищо общо с нашите), не е признак на много висока култура.

Синът ми беше на около 6 на предучилищна в кварталното училище, когато се прибра и пита дали сме бедни. В училище му казали, че сигурно сме бедни, защото раницата му не била яка. В нея носеше вода и играчка, и беше Капа подарена от бензиностанция. После разбирам, че другите деца са с чанти Херлиц и прочее, за някакви колосални суми, и това явно е много важна тема в семействата. Обясних му тогава дали сме бедни, но най-вече, че подобни неща не се коментират и богатите имат ангажимент да помагат, когато могат, а не да се подиграват. Отделно децата, които нямат нито принос, нито вина за положението в семейството изобщо не бива да коментират подобни неща.
Хората в наши дни са обсебени от темата и ще се повторя, но заради подобни неща крият финансовото си състояние от децата, изхвърлят се неразумни покупки на атрибути на престижа, и като цяло сме си нация от парвенюта, няма какво да се лъжем.