Анална фисура

Скъпа Danna, не се отчайвай. Пишеш, че имаш и шев. Къде ти правиха операцията? Доколкото знам, шевове вече не се правят, а само изсичане на фисурата. Моят доктор така ми обясни, а и от много четене го знам. Преди години, а и сега по не информираните лекари си правят операциите с шевове? Аз съм правила и двете операции и от опит мога да ти кажа, че след операция с шевове болката е адска и с кървене дълго време. Изобщо не очаквай да имаш облекчение на 5ия ден с шев. При мен, когато се оперирах преди около 8 години два месеца ми костваха болки и кървене, тогава ми беше малната цялата лигавица и имах няколко шева. Сега, когато ми направиха сфинктеротомия и изсичане, след операцията действително няма болка. Не се предавай, болката на 5 ия ден е нормална, просто трябваше повече да се информираш преди да направиш операцията. Ако мога с нещо да ти бъда полезна, пиши ми. Успех, не се предавай.

Здравейте,вече няколко месеца адски мъки с проблема анална фисура повече не се търпи и колкото и да не ми се иска ми предстои операция.Бих искала да ви попита под пълна упойка ли се извършва колко време отнема самата процедура как стоят нещата след операцията, болки как се понася всичко това . Изпитвам голям страх от всичко това защото през изминалата година попаднах на некадърни хирурзи ,който за малко да ме уморят с тяхното невежество .Опитвах какво ли не бани мазила билки диети но нямам подобрение.Може да повтарям вече зададени въпроси, защото има много писано по темата  но все пак- не знам страх ме е много ме е страх.Мисля да извърша процедурата при др. Матев .
Благодаря Ви ,наистина се нуждая от кураж.

Аз също се оперирах при д-р Матев на 25.01. Той е много внимателен. Имаш ли конкретна уговорка с д-р Матев, той не ти ли е обяснил всичко. Аз също преди години съм оперирана и за съжаление проблема се върна. Моята операция беше с пълна упойка. Всичко минава много бързо, за минути. Вечерта си бях в къщи. След операцията няма болки, а само дискомфорт, който в сравнение с предишните болки е направо песен. Бъди силна, всичко ще мине много бързо. Ако мога да ти бъда полезна, пиши ми, ще се радвам да помогна. Успех!

Добро утро ,очаквах още някой да се включи по въпроса но вече два дни няма коментари да разбирам ли че никои не се е решил да решил и го е страх като мен или всички които са извършили премахването оперативно вече не влизат и не смятат да споделят как и къде са го извършили.Надявам се при мен всичко да приключи скоро и да мога да споделя с вас за да има повече информация по въпроса.

При мен всичко се разви чудесно, и третия "гад" падна сам. Сега се мажа с един овлажняващ крем и се чувствам много добре. Абе да ви кажа, аз съм доста доволна от лекаря в он клиник, добър специалист се оказа, а и самата клиника е доста приятна, обстановката е супер, ново е, чисто е, предразполага те по някакъв странен начин. А и персонала е много любезен, едни такива усмихнати, чак да забравиш че на лекар си тръгнал. Та така, доволна съм от избора си и нямам забележки.

Да споделя и аз за моя прогрес
Всеки ден седя поне по 1 час в отвара от тетра (смрадлика) или в разтворен калиев перманганат. Има голямо подобрение! Преди това се мажех с мед. От това някакви започна да се затваря фисурата, а сега с кисненето съвсем се подобрява. Според мен най-важното е в процеса на лекуване да се поддържат меки и малки изпражнения! Едно трудно ходене и проблемът пак може да се обостри.
Очаквам да ми донесат от Германия следното лекарство: Posterisan corte Salbe. Говорих там с аптекар, приятел на майка ми. Жена му е имала същия проблем след раждането, 4 месеца се е мъчила и само това и е помогнало. Надявам се с него да се доизлекувам напълно. Той ми каза още, че в Германия този проблем почти не се оперира, защото дава много рецидиви.
Според мен всеки трябва да реши за себе си какво е най-добре и да е последователен! А не да скача от лечение на лечение и да се чуди защо не се оправя!
Успех на всички!

Здравейте момичета и по-малко момчета!
Поводът да пиша тук е да вдъхна кураж на тези, които все още се двоумят дали да оперират фисурата или да продължат с мъченията, надявайки се на чудо.
КОЛКОТО ПО-СКОРО отидете на преглед, ТОЛКОВА СТЕ ПО-БЛИЗО ДО връщането на усмивката на лицето си!
Оперираха ме преди два дни в болница ВИТА. Месец и половина преди това отидох за първи преглед при д-р Ангов. Кремчето, което купих от аптеката на паметника Левски свърши много добра работа - на петия ден болките спряха, отокът спадна, а кървенето спря. Но фисурата не се излекува и д-р Ангов ми насрочи операция за 27 февруари. Упойката трябваше да бъде местна, но тъй като имам нисък праг на болка, се наложи да се действа и с малка венозна помощ. Не се плашете от боцканията - те се усещат леко и докато екипът не се увери, че вече не усещате болка, операцията не започва. Всичко, което ще усетите е някакъв натиск в областта на ануса и толкоз!
Час и половина след операцията започва да боли, естествено, но е поносимо. Дежурната сестра 4-5 пъти минава да проверява състоянието ми, помогна ми с една инжекция течен аналгин, а преди заспиване изпих още една ампулка. През нощта дори спах - нещо, на което въобще не се надявах!
Вчера сутринта напуснах болницата и дори си отидох пеша. Първото изхождане също се оказа далеч по-лесно, отколкото очаквах. Проблемът засега не е болката, а усещането за дискомфорт - онова непрестанно дразнене, което не те оставя на мира. Имам много чувствителни хемороиди и тази сутрин и те се възбудиха. И ми се струва, че дискомфортът е по-скоро от тях, а не толкова от шева на фисурата. След 40-50 дни се надявам шевът да е достатъчно заздравял, за да отида да ми премахнат и вътрешните хемороиди.
И аз, като други в този форум, не знаех как да правя промивките с билки. Направих отвара от лайка и невен (все още не съм купил смрадлика) и на всеки два часа внимателно измивам тъканите с напоено памуче, без да натискам. Накрая откъсвам малко по-голямо парче памук, напоявам го и го оставям да си седи върху тъканите до следващото промиване. Смятам да правя това, докато отокът започне да спада.
Засега ям само супа, а час преди ядене разбърквам две мерителни лъжички ХУСК с малко кисело мляко и захар. ХУСК се оказа страхотна хранителна добавка! Допреди месец и половина дори не го бях чувал, а сега ми гарантира, че акото ще е меко
След няколко часа отивам на контролен преглед. Дано всичко е ОК. И нищо, че в момента все още ми е доста некомфортно, доволен съм, че започнах лечението.
Не се двоумете, просто отивайте на преглед и толкоз! Страшното, което сте минали досега, е доста повече, отколкото ви предстои по време на операцията. Повярвайте ми - споделям ви съвсем прясно впечатление!

Здравейте и от мен.Сега и аз да споделя как протекоха нещата при мен.
След 8 месеца нечовешки болки и опити за лечение с какво ли не ,диети билки, лекарства нищо не помогна и се стигна до операция.Самата процедура протече с пълна упойка и продължи 30 минути всички бяха много внимателни и след като си плащаш при мен в стаята настаниха и моя приятелка която ми даваше кураж да ложа край на всичко това .След някъде час започнаха поносими болки и скоро след това помолих за обезболяващи изкарах трудно нощта. На сутринта се чувствах по добре взех обезболяващи и след визитация си тръгнах.
Днес е вече втори ден за сега се чувствам добре правя бани с смрадлика и пия обезболяващи и се надявам с всеки ден да става все по добре.
Смятам тези осем месеца за загуба от живота ,която изстрадах както аз така и всички около мен , че не си е струвало нито един ден отлагане на неизбежното при мен.
Искам да благодаря и на Jorkon ,която ми помогна като даде така  нужният кураж.
Ако някой има въпроси бих се радвал да помогна.

По молба на съфорумци споделям още малко за моя случай. Два поста по-нагоре завърших с това, че отивам на контролен преглед. Резултатът от прегледа - всичко се развива нормално.
Точно какво са правили по време на операцията не знам. Имах чувството, че внимателно премахват някаква (нека я нарека) повредена тъкан, а след това зашиха съседна здрава тъкан да покрие раничката. Нямам представа дали съм прав или говоря глупости, защото местната упойка в комбинация с венозния диазепам, бяха достатъчни да ме превърнат в зеленчук по време на интервенцията.
За тези, които се страхуват от първите следоперативни дни, ето хронологията досега:

ПОНЕДЕЛНИК, 16.30
Подготовка за операция - сложиха ме на система с физиологичен разтвор. След половин час ме вкараха в операционната. По корем. Местна упойка + малко диазепам венозно. Слагането на упойката НЕ Е болезнено, просто леко боцкане. Болка по време на манипулациите - НЕ. Само усещане на някакъв натиск от време на време.
Операцията продължи 15 минути, не повече. След това ме върнаха в болничната стая. Гледах TV, вечерях, лежах по корем, след това опитах и по гръб. След 19.00 часа упойката започна да отслабва, болките се засилиха, но останаха напълно търпими. Към 22 часа все пак дежурната сестра ми би инжекция аналгин. Сестрата се отбива поне 4-5 пъти да ме пита как съм. Към 24 часа реших да се опитам да заспя и помолих за още един аналгин. Изпих го. В началото успях само да се унеса, но може би към 2-3 часа съм заспал пълноценно. Въобще не се надявах на това. Психически се бях подготвил за съвсем безсънна дълга нощ, пълна с болка. Нямаше такова нещо!

ВТОРНИК
Към 9 часа сутринта оформихме документите и си тръгнах от болница ВИТА. (Пропуснах да спомена, че ме приеха с направление за анална фисура, написано от личния ми лекар. Д-р Ангов, който ми лекува и оперира фисурата, предварително ми бе написал какво да кажа на джипи-то си за това направление.) Живея на около 2 км от ВИТА и реших да вървя пеша. Прибрах се без никакъв проблем. В следобеда дойде ред и на тоалетната. Изхождането беше доста по-лесно, отколкото очаквах. Лошото беше, че се възбудиха хемороидите ми и започна да боли. И вътрешните, и външните тъкани се възпалиха, което беше очаквано. Дискомфортът беше доста силен, но болката си остана все така ТЪРПИМА. Направих промивка с лайка и невен и оставих един напоен с отвара памук да седи върху възпалените тъкани. Облекчение дойде чак след 4-5 часа, като през това време направих още една промивка. Изпих един аулин, но не усетих действието му. Започнах прием на ХУСК - по две мерителни лъчжички с кисело мляко и захар половин - един час преди хапване + доста вода. Ядох супа. Нощта беше лоша. Аулин. Въртях се най-вече от хемороидите, не от болката, която си остана съвсем търпима.

СРЯДА
Опит да премина към нормалния режим на сутрешно изхождане. Изхождането отново беше леко, но тъканите се възпалиха буквално за секунди. Леко кървене. Възпалените тъкани притъпяват усещането за нужда от изхождане. Отново промивка. Отново напоен памук, положен върху възпалението, за да избегна търкането. Аулин... (започвам да разбирам, че аулинът не ми действа). Вечерта отидох на предварително уговорен контролен преглед при д-р Ангов. Оказа се, че зарастването върви добре и че възбудените хемороиди са нормално явление, което бързо ще отшуми. Докторът почти се изненада, че до момента съм изпил само 4 броя аулин и нищо друго. Той облекчи дискомфорта ми с някакво мазило, почувствах се много добре и отново се прибрах пеша. Купих течен аналгин (който да замени аулина) и Проктогливенол за мазане (съдържа лидокаин), защото д-р Ангов каза, че вече мога да започна мазане на мястото. Препоръча ми да ползвам или кафявото кремче, което мнозина от вас вече са купували от аптеката срещу Словашкото посолство (паметника Левски), или да се мажа с Проктогливенол.
През нощта спах като къпан.

ЧЕТВЪРТЪК и ПЕТЪК
Обединявам тези дни в едно, защото протекоха по един и същ начин.
Сутрешно изхождане - без проблем, но съпроводено с бързо набъбване на тъканите. Леко кървене. Несилна болка, силен дискомфорт, заради хемороидите. Веднага след промивката намазване с проктогливенол и изпиване на един течен аналгин. По обяд пак промивам и намазвам с кремчето. Още еди течен аналгин. Хемороидите отшумяват. Около обяд мога свободно да се раздвижа, дори да се разходя за 5 минути навън. Спя спокойно.

СЪБОТА
Сутринта се изхождам още по-леко. Отново леко кървене. Промивка, мазане, аналгин. Тъканите вече не се стресират толкова. Външните хемороиди спадат само след около 30 минути, а зашитата тъкан започва да си връща мекотата и чувствителността. Предишните дни е била като обезчувствено твърдо тъпанче при допир. Целия ден се чувствам добре, не ме боли, нямам дискомфорт, само леко подръпване. Писнало ми е от излежаване и телевизия Върша разни полезни неща, постепенно навлизам в нормален ритъм. В понеделник трябва да съм на работа и се надявам, че ще мога да изкарам цял ден пред компа, седнал.

НЕДЕЛЯ
Посетих тоалетната. Няма кървене. Тъканите останаха спокойни. Може би ще спра обезболяващите. С промивките ще продължа още няколко дни, а с ХУСК - докато свърша опаковката. Стоя седнал, движа се, върша всичко без проблем. Готов съм утре да отивам на работа.

Гледам да не прекалявам с обезболяващите, въпреки че е допустимо в такива ситуации да се вземат и по повече от два аналгина на ден. Просто имам десет на ум за обезболяващите и съм предпазлив.
...И още нещо - ако имате някакъв опит, макар и нищожен, в автохипнозата, сугестирайте се! Аз имам някакъв опит в инициирането на мотивация (ако мога да го нарека така), а това е много близо до автосугестията. Трябва да ви кажа, че това много ми помогна в първите три нощи - помогна ми да изгоня болката. Не напълно, но достатъчно.

Успех и кураж на всички!

Искам да ви попитам за промивката: с какви билки е, каква концентарция и как я правите?

Смрадлика, а на кутийката е указано как се вари

Jorkon, благодаря за отговора 

Момичета, нямаше ли нещо за темите - че се заключват след 50 стр? Ако важи и за този форум, значи е време за нова тема

Sled 3 meseca absoljutno nikakvi problemi pri redovno vzemane na Husk, pri men netata otnovo se obostriha. A si misleh 4e problema ve4e e minalo Otnovo bolki i karvene , qvno pak se cepna pustata fisura. Dr. sedmica 6te hodq na gastrohirurg da vidim kakvo 6te kaze.

При мен проблема е че главно имам сърбежи и дискомфорт и от време на време ме боли след като ходя. Нещата ми се изострят по време и преди цикъл. Не знам фисура ли е хемороиди ли са, но вече няколко пъти се будя нощем не от болка а от сърбежи и мисля да ходя в онклиник във Варна. Някой ако е ходил там да даде съвет дали ще помогнат?Благодаря
Интересно ми е как получих тези оплаквания след като редовно ходя на тоалетна, движа се, спокойна съм, не практикувам анален секс, хигиена спазвам, а тези дни направо ми се плаче от това парене