На 18 години съм и от почти 2 години съм във връзка с турчин. Аз съм католичка. Много се обичаме и искаме да градим бъдеще заедно. Проблемът не е от негова страна — цялото му семейство знае за мен и ме приема добре. Проблемът е при моите родители.
Преди време споделих на майка ми за него, но реакцията ѝ беше много тежка. Започна да говори неща за религията, етноса, как щяло да ме е срам от децата ми, че баща ми щял да се отрече от мен и т.н. Стигна се дотам, че ѝ казах, че сме се разделили, само за да спрат скандалите и напрежението вкъщи.
Оттогава крия връзката си, за да можем изобщо да се виждаме. А най-трудното е, че не искам да губя нито него, нито семейството си. Той вече почти 2 години минава през това с мен и никога не ме е карал да избирам между него и родителите ми.
Честно казано, не вярвам едно запознаване да промени магически мнението на нашите, защото те по принцип са много критични и трудно биха приели когото и да е.
Затова искам да ви попитам: Как бихте постъпили на мое място?
Има ли изобщо начин човек да запази връзката си и в същото време да не стига до война със семейството си?