На какво се крепи самочувствието ви?

  • 12 858
  • 444
# 240
Бях възпитавана в едни времена, в които това да имаш добро самочувствие, се приемаше като арогантност и самонадеяност. Не, че не е имало защо да имам такова, но често реалистичната ми самооценка е била на ръба със върла самокритика. Така съм устроена. Странно, че отстрани погледнато един би казал, че съм твърде скромна за това, което представлявам, а друг, че съм твърде нахакана и арогантна. Мисля, че няма нужда да изброявам тук предимствата си и никой не го интересуват.
Виж целия пост
# 241
Бях възпитавана в едни времена, в които това да имаш добро самочувствие, се приемаше като арогантност и самонадеяност. Не, че не е имало защо да имам такова, но често реалистичната ми самооценка е била на ръба със върла самокритика. Така съм устроена. Странно, че отстрани погледнато един би казал, че съм твърде скромна за това, което представлявам, а друг, че съм твърде нахакана и арогантна. Мисля, че няма нужда да изброявам тук предимствата си и никой не го интересуват.
Масово е било и е продължавало много години това "възпитание"

Дали църквата ще те учи че си грешен или идеология (комунисти, източни религии и тн.), че да си изявен, богат и със самочувствие е лошо или социума ще те сочи ако не си женен/а или ще те съдят по сто параграфа какво носиш, ядеш и говориш

Едва сега за първи път си носим новите дрехи без да ни се дава акъл
И при мен има трудни и ограничаващи схващания, които изкоренявам с времето. "Традиция"
Виж целия пост
# 242
Едно време възпитанието беше критика, критика и още критика.
И 6 да получиш пак имаше как да те насолят.
Виж целия пост
# 243
Роки, нещо се бъркаш.
Може да е било така. За някои.
Моето възпитание е било по време на соца и беше съвсем друго. Simple Smile
Бяха насърчавана и стимулирана при труд, усилия и жажда за знания. Тотално подкрепяна. Така възпитавам и аз.
Нека не обвиняваме обществения строй за родителските модели.
Виж целия пост
# 244
Ако човек се запита не какво може/не може, а защо го може или не може, ще види че е защото е следствие на нещо второ, трето, четвърто и т.н. докато разплитайки достатъчно веригата стигне до подмножество от дадености, формиращи съответното му качество на личността. Дадености, които не зависят от него. Но трябва да се вгледа доста под повърхността. Защото колкото и да си развил някое свое качество, то съставките нужни да го имаш въобще са били налични от самото начало.
После, на макро ниво вече границата се размива и казваме за даденостите, че са постижения (къде по-приятно е). А в действителност само развитието им е постижение, макар че в дъното на всичко и то е даденост.

Значи vяsko никога не си виждал човек със силна воля, нито притежаваш такава, нито си наясно как работи.
Клишето е вярно.

Пораженчеството не е добродетел, а ленност на волята. Много неуспели хора с оправдават с това, за мен това е малодушие.
Не говоря за пораженчество и самосъжаление, те са друга категория (самоутеха), а за способността да "куйтваш", защото си реалист, да посрещнеш и разпознаеш недостатък (и ако трябва като следствие да пратиш по дяволите някаква цел) вместо да блъскаш залудо и да ти излезе през носа дори ако някога я постигнеш. Способността да взимаш решения в полза на щастието си такова, каквото е възможно, вместо за идеалистични жертви, в името на нещо много велико, което след 3 дни ще е изфирясало чудо, от което ще те грее единствено гордостта от постигането. Клишетата викаш са вярни, ми "тъп и упорит" също е клише. Намирам, че добре си партнира с онова, за силната воля.
А да, добре боравиш с ад хоминем похвата, който както знаем е гаранция за логическо превъзходство във всяка дискусия.
Виж целия пост
# 245
Самата възможност да учим, правим , добиваме опит, ..., е лукс.
Т.е. смирението май няма нужда от религия, а от реализъм  Simple Smile
Виж целия пост
# 246
То е и въпрос на култура. В Европа като цяло, но и в бившия соц лагер още повече,  е прието човек да е скромен и страдающ, американците напротив, съвсем си е норма да се фукаш и да си демонстративно уверен. Вероятно тук общоприетото в някакъв смисъл ни мачка, все едно ако се почувстваш уверен вършиш престъпление, надценяваш се и прочее.
Виж целия пост
# 247
Има истина в това. Някога ни учеха, че скромността краси човека. Едва когато започнах работа и се запознах със западните фирми разбрах, че това не е добра стратегия и ако човек сам не се цени и промотира няма и другите да го отразят.
Виж целия пост
# 248
Сега, на мен лично типа американска култура и маниер да се надуваш до небето и да внушаваш позивитет и успешност нон стоп, определено не ми допада.
Но и другата крайност – да се натискаме зорлем да не изпъкнем с нещо и нали – то се вижда от хората като си можещ и еди какво си.
Ами, нищо не се вижда. Човек трябва да умее да се презентира, поставя в публичното в границите на реалната си самооценка Това е вид адаптивност и социализация.
Не виждам нищо лошо, ако човек е работил над себе си професионално или лично. И има видими постижения, да се срамува да ги показва или да се чувства неудобно.
Виж целия пост
# 249
Има истина в това. Някога ни учеха, че скромността краси човека. Едва когато започнах работа и се запознах със западните фирми разбрах, че това не е добра стратегия и ако човек сам не се цени и промотира няма и другите да го отразят.
Така е, но то и самопромотирането бива да е в някакви граници и малко по-малко да се дрънка, а повече да се показва нагледно какво и как го може човек. За мен е много трудно да си представя как безполезен, неуважаван и нищо не постигнал със собствени усилия човек би могъл да има високо самочувствие, но има и много такива хора. Тяхно си е, нека си го крепят.
Виж целия пост
# 250
Има истина в това. Някога ни учеха, че скромността краси човека. Едва когато започнах работа и се запознах със западните фирми разбрах, че това не е добра стратегия и ако човек сам не се цени и промотира няма и другите да го отразят.

На мен си ми е останало това. И винаги съм смятал, че да си мълча и си изпълнявам задълженията е най - важното, а да се хвалиш, или показваш грешките на другите не е хубаво. Както казваш - "скромността краси човека" и "да не си доносник". То не че нещо ще ми промени живота, но доста се дразня последните години на себе си. Аз си мислех, че е ясно кой върши изцяло работата във фирмата (демек аз), а то друго се знаело и мислило. Че си почивам, защото по принцип доста бързо си върша работата и създавам впечатление, че не тракам много с клавиатурата и мишката. А си слушам и гледам подкастове. Много странно ми стана. И понеже не съм плямпало и не мога да се пречупя да "окряквам какви хубави яйца снасям", започнах "тихо" да напускам, върша абсолютния или под минимума. Виждам, че им е трудно с работата , сроковете, но се намесвам само в краен случай, когато става безнадеждно или опасно ... чисто морално.
Виж целия пост
# 251
Как да създадете психопат от едно дете? Винаги го критикувайте и никога не го хвалете. Ключовите думи са "винаги" и "никога".
Виж целия пост
# 252
Как да създадете психопат от едно дете? Винаги го критикувайте и никога не го хвалете.
При критиките човек става с чувство за малоценност, не безчувствен психопат. Рецептата за нарцистично и други разстройства е да се третира като предмет, дори да е на пиедестал.
Виж целия пост
# 253
Както и другата крайност – мамините златни – за всичко да е по-по-най, когато не е. После такива хора имат много проблеми в личните си отношения.
Виж целия пост
# 254
Роки, нещо се бъркаш.
Може да е било така. За някои.
Моето възпитание е било по време на соца и беше съвсем друго. Simple Smile
Бяха насърчавана и стимулирана при труд, усилия и жажда за знания. Тотално подкрепяна. Така възпитавам и аз.
Нека не обвиняваме обществения строй за родителските модели.

Не знам кога точно по соца си била възпитавана. Аз също смея да твърдя, че  съм била обичано от родителите си дете, също така подкрепяно, и така нататък. И все пак тези родители не са се прехласвали по всичко, което направя без някаква критичност в здравословни граници. Освен това ме е възпитавала и баба с доста Макаренковски възгледи, освен това точно по онова време обществото бързаше да натрие носа на всеки: по-добре облечен, с по-различно мнение, с по-фриволно поведение и с по-големи амбиции. Така че няма как да не окаже влияние и времето, в което са преминали първите ни 7, че и 14. Няма да забравя как нарекоха майка ми "к*рва" някакви прости жени, майки на съученичките ми, само защото имАх самочувствието да им покажа нейна снимка от артистичното ѝ портфолио с малко по-отворено деколте. Аз също много се дразня на това залегнало схващане да не се хвалиш и показваш много, че да не ти бъде направено мръсно от някого или отнето нещо, но този стил на мислене не е дошъл от много хубаво. Ето, сега моят син ако не се похвали с нещо, удоволствието му е наполовина и първосигнално се опитвам да го туширам това самохвалство, но после си казвам - ами нека пък, ясно е че този човек ще е много по-различен от нас, нищо, че сме му родители. Скромността вече не краси човека. ( това беше един от основните слогани - сега не виждам да се лансира особено сред децата поговорката).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия