А мен ме дразнят хора, които ги дразнят децата. Мен децата никога не ме дразнят. Ако ще и да дърдорят, реват истерично и т.н. С две думи: обичам децата и винаги им се радвам, и да: дори съм работила в детска градина 3 години като асистент, без да имам детска педагогика ( в чужбина). Децата имат право да изразят себе си.
Това, че някой не иска да му врещят на главата, не значи, че мрази децата. В общия случай, дори собствените им майки не обичат да им крещят, но го търпят, защото са си техни.
Lights on, аз споменах за език на тялото. Нямам предвид килограми, това е телосложение, а не език. Имам предвид, че ако стоиш и пуфкаш, гледаш накриво с укор, че някой не се е сетил или имаш прекалено затворена позиция, дърпаш си там упорито и не поглеждаше, хората подсъзнателно се дръпват. Разбирам, че ти е тежко сама да правиш всичко, но за твое добро и на детенцето ти - пробвай някой път да поискаш помощ вербално. Хората понякога наистина не обръщат внимание, колкото и на нас да ни се струва фрапантна дадена ситуация. И ти то казвам като човек, който дълго време е имал очакване другите да реагират по неговия морален компас.
Скрит текст:
П.П. Аз в бебешките си години съм гледана само от майка ми. Баща ми пътуваше много, майките и на двамата ми родители са починали много рано, никаква помощ от никъде, а майка ми също не кара кола. Но още помня как ми казваше да не викам в градския, ако нещо надигна глас. Вместо "да, маменце, имаш право да се изразяваш, пък другите хора кучета ги яли, те трябва да се постелят по пода в твоя угода". И не съм специална, има много такива хора в България и по света.
