🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-43

Ама как може Джерен да ходи на рожден ден на "врага"...тц-тц-тц!
Ооо, на какво ли не се начетох от фенките й!
Тия направо са за освидеталстване, а във фесбук, направо е влакчето на ужасите.
Чачо, Аслъхан и Джерен са най-омразните в момента.
Сега да видим, кой ще е следващия посочен за хейт от "кралицата".
А бе тая няма ли и читави фенки, направо съм в потрес

Тина, разбирам те! Цифрата „пет различни дела“ звучи стряскащо.
При това яко писане на сценарии-  сценаристите в Турция пишат по 120–150 страници сценарий всяка седмица за сериали, които вървят в ефир в реално време и натискът е нечовешки. Напълто възможно е да им секва вдъхновението понякота и да „заемат“. И така все някой ще си познае идеята.
Но, от друга страна, когато един сериал стане огромен хит, всеки иска да се " отърка" в него. Има много примери за това по света.
(Например, срещу Джеймс Камерън за „Аватар“, баха заведени десетки дела за плагиатство).
Да не говорим, че криминалния жанр е пълен с клишета. Със сигурност съдът е назначил независими експерти, които да отсеят дали петте прилики са резултат от систематична кражба  или просто от жанрови съвпадения и търсене на внимание.
Засега още няма спечелено дело.

Ето една от причините за отлива на зрители от сериала

Добро утро!
Финалът на "Eșref Rüya" ще е по-скоро "тъжен и красив" отколкото удовлетворяващ.  Класически щастлив край няма да има, загуба и недоказаност подхождат на сериала.
"Kalp yalnızca bir kez sever"! Тази фраза също ще на финала.
Финалът определено раздели феновете.
Мое мнение, че втори сезон трябваше да приключи по-рано, за да запази силата на първия, а не да го разтягат.
Тия "родители", "Старецът" ми дойдоха  в повече.

Алперен Дуймаз в "Doğanın Kanunu" (Законът на природата) и аз ще го гледам.

Желая ви хубав слънчев ден!

Здравейте,

Не мисля, че Чаатай и феновете му са дърпали към него славата на този сериал. Той носеше тежестта си с достойнство и не е търсил излишен блясък и слава. Аз от описанието на сериала преди да започне бях останала с впечатление, че той е главния. И понеже искаха равностоен женски образ без той да може да поеме същата тежест на игра и на дълбочина се получи така, че нейните фенове не харесаха сериала.
Ами за мен историята на Кадир е това. Същите думи може да се кажат и тук. Някой не издържа друг да има светлината с уменията, харизмата и вътрешния си свят. Започна да завижда. Опита се да догони опитните актьори и не успя. Трябва да призная, че имаше съществен напредък от първите епизоди до сега. Това е похвално. Но явно не успя да издържи на напрежението и се възползва от феновете си, за да “заблести”. А другите актьори просто имат по-малко злоба и завист в себе си и се радват да бъдат огрято от чуждата светлина, без да се опитат да я засенчат, защото всъщност са благодарни, че я има.
Не знам дали съм била ясна в думите си, но мисля, че ще се сетите за разговора и ще ме разберете.

Вчера попаднах на публикация как нейните фенове са знаели за края на сериалът преди да го обявят. Та това поставя въпроса кой им е дал тази информация и защо. Аз виждам в това организирана атака. На чия съвест ще виси този линч само те си знаят. Но сигурно изобщо нямат съвест.

Гери, много подходящ пример си дала с този разговор.
Според мен много хора останаха с подобно усещане още от самото начало. И аз винаги съм възприемала Eşref Rüya като история, центрирана около Ешреф. Неговия свят, неговите рани, неговия път. Още от представянето на проекта се усещаше, че Чаатай е основният двигател на тази история и, че сериалът до голяма степен ще се крепи на неговото присъствие.
Това започна още с обявяването на проекта (търсеха партньорка на Чаатай, а не обратното) и така започна историята. С разказ за живота на Ешреф, след неговата смърт.
И точно затова според мен, част от напрежението дойде от опита всичко да бъде балансирано на всяка цена, включително и като екранна тежест. А истината е, че равностоен персонаж не се създава само с повече сцени или с по-силно присъствие в PR-а. Това идва от самата дълбочина на образа, от начина, по който е написан и изигран.
Чаатай според мен никога не е бил човек, който се бори за светлината или за това да „засенчи“ някого. Даже напротив.
Да не говорим колко си е партнирал с прохождащи актриси и никога не се е възползвал от това, за се вижда той по-добре.
И тук през цялото време носеше успеха и тежестта на сериала доста спокойно и сдържано. И може би точно затова контрастът се усещаше още повече.
А за Демет, аз също смятам, че имаше развитие и напредък в играта с времето. Но понякога, когато попаднеш до актьори с много силно вътрешно присъствие и дълбочина, напрежението започва да си личи. И тогава вместо да има естествено партньорство, около проекта започват сравнения, съревнование и нужда постоянно да се доказва кой „заслужава“ мястото си.
Това, което лично на мен ми беше най-тъжно, е че вместо хората да оставят историята и актьорите да дишат естествено, сериалът постепенно беше погълнат от фенски битки и желание някой да бъде или издигнат, или свален. Вътрешното ми усещане е, че имаше намеса в сериала, за да се побутне образа на Нисан. Затова и втория сезон започна с няколко серии, приличащи на мини рецитал на Демет, с ненужно разтягане на мъката и по Афра...
 Много е жалко, когато изкуството стане поле за егота и противопоставяне!

Това, за вътрешната информация и аз го четох.
Ако си спомняте ден, преди да стане ясно, че няма да има 3 сезон, тръгна слух, че Демет нама да участва в него.
Явно не е било случайно.

Снощи започнах да гледам серията. Имам чувството, че претупват. Цяло нападение имало, ние нищо не видяхме. А Нисан сякаш от разходка се връщаше. Даже първо реших, че не съм разбрала правилно думите, но онези главорези разясниха. А в същото време имаше дълга сцена с изреждане на всички турски ясния по видове.
Та не знам заради цензура или заради приключването режат.

Фенските желание явно играят ключова роля в турските сериали и това изобщо не ми харесва. В Ешреф Руя вероятно не е било толкова силно изразено, в други сериали, които гледах, Сърцебиене и Любов и сълзи, беше толкова видимо и неприятно, че развалиха всичко и ги приключиха по бързата процедура.
И все пак, това да се угоди на фенове, които мрънкат, не мисля, че е редно. Тук в първия сезон ни държаха в напрежение във всяка серия. Явно при спада на рейтига, решиха, че това е правилния подход, за да си върнат рейтингите, но тогава сигурно изгубиха истински верните фенове, които се довериха на сценаристите и се наслаждаваха на историята.

В защита на Демет ще кажа, че аз също харесах играта и във втори сезон. Имаше някои страхотни моменти. На погребението на Афра, когато Ешреф разбра, че Нисан е информатор и двамата бяха страхотни.
За интригите, кой какво на кого е казал, подтиквания към хейт и т.н. сте казали всичко и съм съгласна.

Гери, на мен ми дойде доста динамична серията. От нападения и престрелки всичко си показаха сякаш. И като развитие не ми се стори претупана. Даже се учудих как в следващите два епизода ще разкрият всичко. Вярно, че са по 2ч и половина, но все пак. А и щом ще има ретроспекции, малките са на сета, ще трябва да съберат историята.

Излъчваха двата сериала по едно и също време и ми направи впечатление. И аз мисля като теб и не искам щастлив финал, поне не в смисъла на тръгнали към залеза с фъстъка и "И защивяли щастливо...".
В този свят виждаме, че няма спокойствие. Щастието е миг, а не константно състояние, затова е и толкова основополагащо за историята. Един кратък момент променя хода на цялата история. Например, Ешреф като разбра, че ще става баща, беше готов да зареже живота, от който се къленеше, че няма как да избяга.
Силно се надявам сценаристите да си завършат историята, както са я планирали в началото. Дали ще е със сцената от първи епизод или ще направят обрат в друга посока, но да не е захаросано.

Абсолютно съм съгласена, Хриси! В свят като този в „Eşref Rüya“ захаросаният финал тип „щастливи и тръгнали към залеза“ просто би изглеждал фалшиво и би обезценил цялата тежест на историята. Напълно вярно е, че тук щастието не е константа, а дефицит - един миг, който преобръща всичко. Точно както секундата, в която Ешреф разбра, че ще става баща, и беше готов да захвърли целия си досегашен обет към улицата.
Човекът, който до вчера казваше, че съдбата му е запечатана на улицата и че той е просто Тек, беше готов да захвърли целия си обет заради една секунда, в която видя бъдещето в очите на Нисан. Точно това прави щастието в сериала толкова ценно, защотж то е дефицитно. Тъй като героите го изпитват рядко, всеки такъв момент тежи много повече!
Всеки изстрелян куршум в тази драма носи своята цена и греховете на Ешреф няма как да бъдат изкупени с евтин „хепиенд“. Неговата съдба е изтъкана от кръв и дълг, а гласът на Йомер зад кадър, който винаги говори в минало време, е най-голямата следа, че накрая ни очаква нещо съдбовно и легендарно, а не розово.
Ешреф не може просто да изтрие миналото си с гума. Затова истинският финал, този, който заслужаваме като зрители, трябва да бъде горд, суров и малко горчив. Нещо, което да ни остави да седим пред екрана на тъмно, докато текат финалните надписи, чувствайки тежестта на историята.
​Споделям надеждата ти на 100%. Сценаристите имат в ръцете си нещо много силно и най-доброто, което могат да направят, е да останат верни на първата написана страница. Този свят започна с болка и трябва да завърши със същото достойнство, без захаросани компромиси.
А и, за да остане една любовна история безсмъртна, тя трябва да боли накрая.

Здравейте!
Интересна тема обсъждате. А представяте ли си, да ни предложат два варианта, на принципа на Ефекта на пеперудата? Нещо като два алтернативни финала на базата на едно малко решение. Така ще задоволят всички зрители, без да губят достойнство. Или пък да напишат финала така, че да ни накарат сами да изберем в коя реалност искаме да вярваме.